По време на едномесечното ни пътешествие из Индонезия заедно с моя приятел Григорий Исаченко посетихме едва няколко от общо над 17 500-те острова, на които се простира територията на страната. Приключението ни бе повече от интересно и ни срещна с природата, селищата и хората от островите Ява, Калимантан, Бали, Комодо, Ринка и Флорес. Част от тези преживявания съм описал в други фотописи и в някои книги, но все не оставаше време да разкажа за една от най-интересните ботанически градини в света – тази в Богор, недалече от Джакарта.
Ботаническите градини са част от задължителните посещения когато пътешествам по света, защото в тях може да се видят удивителни представители на растителния свят, които е трудно да се видят в естествената им среда. Като географи предварително имахме информация за най-старата ботаническа градина в Югоизточна Азия и я бяхме включили в плана си за края на пътешествието ни преди да се завърнем в Европа.
Разположена на 60 km от столицата, до градината се стига с малки бусчета, които постоянно сноват по пътя към Богор и ботаническата градина. Самият град е с население от над 1 млн. жители, голяма част от които работят в Джакарта. Богор се отнася към провинция Западна Ява. Намерихме мястото на тръгване на бусчетата и след час вече бяхме пред входа на градината.
Тя се простира на повече от 87 ha площ и да я обиколиш и разгледаш за няколко часа е практически невъзможно. Още повече, че в нея има над 15 000 растения, представители на почти 6000 вида. Индонезийското ѝ название е Tumbuhan Kebun Raya Bogor.
Градината е основана на 17 май 1817 г. по решение на администрацията на Нидерландските Източни Индии, като първоначално директори на градината са били водещи европейски натуралисти, а първи директор става нидерландският професор ботаник Каспар Рейндвардт. При откриването ѝ територията на градината е била 47 ha и е била разположена непосредствено до летния дворец на генерал-губурнатора, който в наши дни е лятна резиденция на индонезийските президенти. Ботаническата градина включва както горички от храсти и дървета, така и големи тревни площи, алеи, езера, чайни и оранжерии за орхидеи. През нея преминава р. Чиливунг, на която са построени три моста.
За кратко време събраните видове растения бързо нараснали, и само за 5 години в градината се появили над 1000 нови вида. На 10 октомври 1834 г. изригва близко разположеният вулкан Салак (2211 m), който предизвиква и силно земетресение, в резултат на което градът и ботаническата градина са частично унищожени. По-късно градината е напълно възстановена и под ръководството на най-дълго управлявалия директор Й. Тейсман (от 1830 до 1869 г.) тя увеличава фонда си и се превръща и във важен ботанически научен център. Растенията са систематизирани по родове и засадени на подходящи места. Открита е природонаучна библиотека, а през 1844 г. е създаден а богат хербарий, достъпен за разглеждане.
През 1866 г. градината е разширена и се създава и неин филиал в планинската местност Чибодас южно от града с площ от 120 ha, където по-късно е създаден научен биологичен център, действащ до наши дни. Така постепенно богорската ботаническа градина и нейният филиал се превърнали в едно от най-известните ботанически места в Югоизточна Азия, къдете постоянно пребивавали ботаници от много страни.
По време на японската окупация на Индонезия (1945 - 1946 г.) ботаническата градина продължила да функционира под ръководството на японския учен Накаи Такеносин, който станал неин директор.
След обявяването на независимостта на Индонезия на 17 август 1945 г. градината била преименувана в Център за изучаване на природата, а по-късно - в Богорска ботаническа градина.
През юни 2006 г. силен ураган нанася сериозни щети на градината, като са повалени повече от 120 стари дървета с над 100-годишна възраст. Бързото разрастване на гр. Богор започва да оказва негативно влияние върху състоянието на ботаническата градина със замърсения си въздух и с недостига на вода в определени периоди, в които се поливат растенията.
С помощта на индонезийски ботаници растителното богатство на градината постоянно расте и в наши дни се съхраняват над 1300 рода растения от 220 семейства. Част от тях се отглеждат в специално създадени оранжерии. В т.нар. Къща на орхидеите има над 570 вида от тях, представители на над 100 рода. В колекцията влиза и най-голямата орхидея в света (Grammatophyllum speciosum), наричана още тигрова и кралска орхидея. В градината има 88 различни видове палми, пръснати по алеите. Тя се обитава и от над 50 вида птици, както и от големи групи от плодоядни прилепи, висящи по високите клони на някои стари дървета. В градината целогодишно се срещат красиви и редки видове пеперуди.
Сред обитателите на езерата в градината е известната Виктория регия, известна и като Виктория амазоника (Victoria amazonica). Ако имате късмет в градината може да наблюдавате по време на цъфтеж най-високия цвят в света – титаничния аморфофалус (Amorphophallus titanum), който е ендемичен вид за о-в Суматра, както и най-широкия цвят на растение - известната Рафлезия на Арнолд (Rafflesia arnoldii).
На територията на градината са обособени различни участъци: растения, използвани във фармацията, водни растения, растения от други континенти, като мексиканската градина и др. В градината има и интересен зоологически музей и експериментален участък с редки растителни видове, които едва ли ще може да видите другаде, защото много от тях са ендемични растения, донесени от най-далечните и непосещавани от туристи индонезийски острови.
Направете една кратка приятна разходка из ботаническата градина в Богор:
Всеки ден градината се посещава от над няколко хиляди души и когато ние бяхме там имаше много ученици, придружени от учителите си. В разговор с тях узнахме, че понякога пътуват по 3 - 4 часа, за да посетят градината. Местните ученици провеждат практически часове по биология в градината няколко пъти годишно. На въпроса откъде съм отговорих, че съм от България, и едно от момичетата се обади, че тази страна е в Европа и е на Черно море. Това определено ме зарадва, защото на много места по света, когото съм пътешествал, се е налагало да показвам карта и да обяснявам къде е родината ми. Децата попитаха и трябваше да обясня защо е черно морето ни. има бъдеще географското образование в Индонезия-)))
Прекараните 5 - 6 часа в ботаническата градина на Богор изминаха неусетно, а имахме и удоволствието да се запознаем с колеги научни работници, които ни показаха част от най-интересните видове. Посещението на ботанически градини е винаги вълнуващо и оставя приятни спомени, а и по този начин човек придобива по-ясна представа за растителното многообразие на съответната страна.
Попаднете ли в Джакарта, намерете време да посетите тази забележителна ботаническа градина и да се насладите на нейното очарование.
Румен Пенин
Copyright © 2022 - Geograf.bg