В тъжната класация на World Population Review България се нарежда на челното място по коефициент на смъртност в света.
Коефициентът на смъртност представя броят на смъртните случаи на 1000 души и се изразява в промили (‰). Той варира значително в отделните страни, а причините за високата смъртност зависят от специфичните фактори във всяка страна.
Болести като ХИВ/СПИН, малария, хепатит В и туберкулоза са причина за повишаване на смъртността в Южна Африка, докато главни проблеми в Зимбабве са липсата на медицински консумативи и храна. Като цяло високата смъртност може да бъде резултат от няколко неща – заразни заболявания, липса на медицински персонал, недохранване, сърдечно-съдови заболявания, насилие, ракови заболявания и злополуки.
Страните с висока смъртност и сравнително ниски коефициенти на раждаемост са изправени пред риска от намаляване на населението.
България има най-високата смъртност в света – 15,433 смъртни случая на 1000 души. Според Световната здравна организация причините за високата смъртност в България са същите като тези в други европейски страни, включително неинфекциозни заболявания (заболявания на кръвоносната, храносмилателната или дихателната система) и ракови заболявания.
Десетте държави с най-висока смъртност в света са:
В момента в България се наблюдава спад на населението, започващ от около 9 млн. д. през 2000 г. и се очаква да намалее с между 2,8 и 5 млн. д. до края на века. България и Латвия са двете държави в света, които в днешно време имат по-малко население спрямо 1950 г.
Украйна заема второто място с коефициент 15,192 ‰. Украйна се смята за страна в демографска криза поради високата си смъртност, съчетана с ниска раждаемост. Като цяло здравната система на страната слабо финансирана, има висок процент на заболявания и много ниски нива на ваксинация. Фактор, допринасящ за високата смъртност, е смъртността на мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини като алкохолно отравяне и тютюнопушене. Освен това Украйна има една от най-бързо развиващите се епидемии от ХИВ/СПИН в света и понастоящем страда от една от най-тежките епидемии от шарка към юни 2019 г.
Латвия също има проблеми с недофинансиране на здравната система система и въпреки че продължителността на живота значително е нарастнал, страната все още изостава от останалите държави от Европейския съюз. На риск са изложени мъжете и хората с ниско образование и с ниски доходи. Хората с ниско образование в Латвия имат продължителност на живота, която е с 10 години по-ниска от тази с високо образование. Някои често срещани рискови фактори сред латвийците са тютюнопушенето, алкохолизма и затлъстяването.
Продължителността на живота в Лесото е 56 г. за жените и 52 г. за мъжете. Коефициентът на детска смъртност е 59 на 1000 живородени деца. Основните причини за високата смъртност са ХИВ/СПИН, туберкулоза, инсулт, инфекции на долните дихателни пътища и исхемична болест на сърцето.
Световната здравна организация съобщава, че исхемичните сърдечни заболявания и инсулта са двете водещи причини за високата смъртност в Литва. Поради високият дял на пушачи, ракът на белите дробове е третата водеща причина за смъртността в Литва. Страната е с най-ниската продължителност на живота в ЕС – 74,8 г.
Според проучвания смъртността в Югославия през 1960-те години е била най-ниската – между 8 и 9 ‰. В началото на XXI в. коефициентът е много по-висок, достигайки 14 ‰. В демографски план Сърбия е една от най-застаряващите държави в Европа и това оказва съществено значение за високата смъртност. Освен това хроничните и сърдечно-съдовите заболявания са двете водещи причини за смъртността в страната. Сърбия също е сред десетте държави в света с най-висок дял пушачи.
Основните причини за смъртността в Хърватия са исхемичната болест на сърцето, инсулта, алцхаймера и рака на белите дробове. Около 25% от хърватските граждани пушат тютюн всеки ден, което е по-високо от средното за ЕС. Освен това, делът на хората с наднормено тегло се увеличава, особено при децата, където процентът е нараснал над 50% от 2001 г. Докато продължителността на живота се е подобрила от 2000 г. насам, нараствайки от 74,6 на 78,3 г., тя все още е 3 г. под средната за ЕС.
Основните причини за смъртността в Румъния са сърдечносъдови заболявания, злокачествените тумори, заболяванията на храносмилателната система, злополуките, нараняванията, отравянията и респираторните заболявания. Освен това коефициентът на детската смъртност в Румъния е най-високият в ЕС – около 8 ‰. Това, вероятно, се дължи на недостига на лекари. Около 43 000 лекари са напуснали Румъния от 2007 г., за да търсят възможности за развитие в други държави.
Според Световната здравна организация водещите причини за смъртността са същите, като при повечето европейски държави: ракови и респираторни заболявания, както и наранявания и отравяния. Коефициентът на преждевременна смъртност (за лица под 65 години) се увеличава от 2000 г. насам, като заболявания на кръвоносната система и ракови заболявания са водещите причини за смъртността. Съществено влияние оказват високият дял на пушачите, алкохолиците и хората с наднормено тегло. Най-високите рискови фактори са високото кръвно налягане, високия индекс на телесна маса и употребата на тютюн.
Над половината от смъртните случаи в Русия са причинени от сърдечно-съдови заболявания. Втората най-често срещана причина е ракът, последван от самоубийствата, пътни произшествия, убийства и отравяне с алкохол. Злоупотребата с алкохол е основен проблем в Русия, особено за мъжете. Продължителността на живота е 66,4 г. за мъжете и 77,2 г. за жените.
Страните с ниска смъртност имат по-добър достъп до здравеопазване, добре информирани граждани, като цяло по-добро хранене, по-висок жизнен стандарт и напредък в медицината.
Катар има най-ниската смъртност в света – 1,244 ‰. Този нисък дял на смъртността може да се дължи на подобрената здравна система на Катар, известна с технологично усъвършенстваната си апаратура и едни от най-добрите грижи за пациентите в света.
Десетте държави с най-ниска смъртност в света са:
Източник: World Population Review
Copyright © 2022 - Geograf.bg