Белият баща – новото лице на град Маджарово

Като въздушна армия санитари, те са се грижели за здравето ни. Не случайно сред мюсюлманите от Източни Родопи има легенда, която гласи, че египетският лешояд е спасил Мохамед.  Докато пресичал пустинята,  Пророкът е бил хванат от хищен орел и въпреки че се молел на всякакви животни да го спасят, никой не се отзовал поради страх от ноктите на орела. Единствено невзрачният тогава и черен на цвят египетски лешояд се притекъл на помощ и спасил Пророка с хитрост. В знак на благодарност Мохамед благословил птицата и я дарил с безсмъртие. Така тя се превърнала в бял и свещен лешояд.
 
 
Действително и до ден днешен местните наричат египетския лешояд „Ак Баба“, което на турски означава „Бял“ или още „Свещен“ баща. Възрастните птици наистина имат доминиращо бяло оперение и често гнездят по свещени места – скални църкви и тракийски светилища. Колкото до това, дали са безсмъртни – вероятно този мит е възникнал защото птиците традиционно ползват едни и същи гнезда поколение след поколение, десетки, дори стотици години подред. Иначе реалността говори обратното – тези птици са твърде уязвими и понастоящем видът е световно застрашен. По статистически прогнози, ако не се вземат адекватни и ефективни мерки за опазването му, видът ще изчезне от страната до около 25 години. 
 
 
А дали наистина тези птици са ценни за хората в XXI в.? Нашите Египетски лешояди прекарват зимата в Сахелската зона на Африка, където местното население от номади се препитава основно от животновъдство. Когато тук е зима, в Африка е сух период и местните племена, заедно с многобройните си стада от камили, крави и кози, се концентрират край временните водоеми – там са и лешоядите. Естествено, в тези райони хората не използват ветеринарно-медицински продукти и не е трудно да си представим, какви биха били последствията върху стадата и хората, ако ги нямаше лешоядите да почистват от труповете. Емблематичен е и примерът от Индия, където прилагането на медикамента Диклофенак във ветеринарната практика доведе до драстичен спад на популациите на лешоядите. Това от своя страна води до увеличаване някои видове бозайници, които имат сходна функция (като улични кучета, чакали, плъхове), и се наблюдава завръщане на забравени от човечеството болести и рекорден брой случаи на заразени от бяс хора.
 
 
Но дори и в нашия „модерен“ свят лешоядите имат своята функция – само преди година, когато имаше епидемия от син език по овцете в България и на места пастьорелоза по телетата, единственият екарисаж в Шумен не смогваше да обслужва територията на цялата страна, а хората не смогваха да загробват по 10 овце на ден. Така деретата, шахтите и реките се пълнеха с трупове на умрели животни, докато лешоядите изяждат труп на овца само за около половин час.
 
 
Четирите вида Европейски лешояди (белоглав, черен, египетски и брадат) не толкова се конкурират, колкото се допълват в изискванията си към храната, така че напълно да изконсумират труп на животно. Когато някой мършояд намери плячка, той не се стреми да я скрие и запази само за себе си, а кръжейки над нея дава сигнал на своите „колеги“.  Действително, един лешояд сам не би могъл да изяде труп на крава, но 40-50 птици могат. Белоглавите лешояди обикновено отварят тялото, като се хранят основно с вътрешностите посредством дългата си шия. Черните лешояди, с помощта на масивния си клюн изяждат мускулите, сухожилията и кожата. Египетският лешояд , с дългия си и тънък клюн, обира каквото остане наоколо. Най-накрая, брадатият лешояд поглъща костите, като, ако не е способен да погълне някоя, я вдига високо и я пуска над някоя скала, за да я раздроби. Така от трупа не остава нищо.
 
 
За разлика от наземните хищници, които разнасят месото и могат да пренесат зарази, лешоядите са птици и рядко могат да пренесат болест от бозайници. След като се нахранят, те отлитат нависоко по скалите и нямат пряк контакт с други бозайници. Киселинността на стомашния им сок е изключително висока и на практика убива всеки патоген, който попадне в храносмилателния тракт. Освен това лешоядите летят основно пасивно, като с широко разперени криле използват възходящите въздушни течения, за да се придвижват. По този начин UV лъчението на слънцето допълнително дезинфекцира оперението им от полепнали патогени. Лешоядите в никакъв случай не са чисти, но определено имат своеобразни механизми да не разпространяват заразите, с които имат пряк контакт чрез храната си.
 
 
Естествени санитари – това е изконната функция на лешоядите и те я изпълняват безпрекословно, дори това да коства живота им. Широко известен факт е, че основна заплаха за лешоядите е нелегалното използване на отрови. Обикновено тези отрови се залагат за едри хищници и вредители, но  лешоядите първи намират тези смъртоносни примамки и стават тяхна жертва.
 
 
 
За жалост, това е начинът, по който хората се отблагодаряват на тази „свещена“ армия санитари, на птиците, които носят пролетта в Гърция и Албания, птиците на Фараоните в Египет и посредниците между Бога и хората в Африка – с отрови, отстрел, посегателства върху гнездата, унищожаване на местообитанията и други заплахи. Сега лешоядите са изправени на прага на изчезването и е наш ред да им помогнем!
 
 
 
 
Източник: БДЗП
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Древният тракийски град Кабиле край Ямбол