Белег върху природата: добивът на полезни изкопаеми

Минералните ресурси (полезните изкопаеми) са основен източник на суровини. От дълбока древност до наши дни хората добиват от земните недра различни вещества, които намират разнообразно приложение. Следите от този добив са дълбок белег в тъканта на природата. Независимо дали се извличат нефт, уранова руда, гипс, каолин, злато, флуорит, мрамор и т.н., минно-добивната дейност извършва поражения върху природата и често е причина за влошаване на качеството на околната среда.

Негативните последици върху околната среда могат да бъдат следните:

  • разрушаване на околната среда (природните ландшафти и местообитания) чрез извършването на открит добив на полезни изкопаеми;
  • замърсяване на атмосферата, почвите и водите; 
  • застрашаване на здравето и живота на хората.

В развитите държави по света се съблюдават редица екологични норми, т.е. стандарти, които гарантират, че тези негативни екологични последици няма да бъдат пагубни за околната среда и за здравето на хората. След изчерпването на дадено находище се извършва процесът на рекултивация - възстановява се природния комплекс с близък до естествената среда облик. В много от развиващите се държави екологичните стандарти не се прилагат и в резултат на това настъпват неблагоприятни последици.

Примери за това какви белези върху природата оставя добивът на полезни изкопаеми:

Мината Batu Hijau на остров Сумбава в Индонезия е за добив на медна руда и злато. Открита е през 2000 г. и се планира да бъде закрита през 2025 г. Така изглежда през 2006 г. Изхвърлянето на скалната маса в тропичните гори е причина за намаляването на популацията на критично застрашения вид малко жълтокачулато какаду (Cacatua sulphurea). Ясно може да се проследи развитието на минодобивната дейност на това място.

Автор: Iso1600, cc-by-sa 3.0, Wikimedia Commons

Мината за добив на злато по открит способ „Супер Пит“ в Австралия. Тя е с размери 3,5 km дължина, 1,5 km ширина и 600 m дълбочина.

Автор: Bahnfrend, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons

 

Мината „Бингам Каньон“ се намира в щата Юта, САЩ и в нея се добива медна руда, като дълбочината ѝ ддостига до над 1200 m. Площта ѝ е около 7,7 km2.

Автор: Farragutful, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons
Сателитна снимка на мината „Бингам Каньон“.
Автор: NASA, PD-USGov-NASA, Wikimedia Commons

Най-голямата открита мина в Армения е „Каджаран“. Тя се намира в близост до едноименния град в провинция Сюник и е за добив на медна руда и молибден. Макар и експлоатацията ѝ да започва през 1951 г., то ясно се вижда разширяването ѝ през последните години.

Автор: Serouj, cc-by-sa 4.0, Wikimedia Commons

Мината „Чукикамата“ или „Чуки“ в Чили е вторият по дълбочина открит рудник в света (850 m). Разположена е на 2850 m н.в. В нея се добиват медна руда и злато от 1882 г., но експлоатацията на залежите на тези рудни полезни изкопаеми датира още от времето на инките.

Автор: Till Niermann, cc-by-sa 3.0, Wikimedia Commons
Мината през 1925 г.
Автор: David Raeburn Rosendaal, PD-Old, Wikimedia Commons

Златната мина „Ахафо“ съществува след 2005 г., което ясно се вижда на сателитените изображения. Запасите ѝ  на злато се оценяват на около 17 млн. унции.

Автор: The EITI, cc-by-sa 2.0, Wikimedia Commons

Друга златна мина е Macraes в Нова Зеландия. Експлоатацията ѝ започва през 1990 г. Към юли 2019 г. от нея са извлечени над 5 млн. унции злато.

Автор: Ulrich Lange, cc-by-sa 3.0, Wikimedia Commons

Мината „Моренси“ се намира в щата Аризона, САЩ и в нея се добива медна руда.

Автор: Stephanie Salisbury, cc-by-sa 2.0, Wikimedia Commons

Кариера за добив на каолин край Ветово, Североизточна България

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Из Азорските острови