Бавното лори - едно от най-любвеобилните животни на планетата
Разпространение
Бавните лори са няколко вида нощни примати от род Nycticebus. Разпространени са в Югоизточна Азия. Ареалът им се простира от Североизточна Индия през Индокитай на изток до най-южните части на Филипините; на юг до островите Ява, Борнео, Суматра и прилежащите им по-малки острови. Срещат се в Североизточна Индия, Китай (провинция Юнан), Лаос, Камбоджа, Виетнам, Бангладеш, Мианмар, Тайланд, Малайзия, Филипините, Индонезия, Бруней и Сингапур. На този етап науката е определила 8 отделни вида. Бавното лори Сунда (Nycticebus coucang) е разпространено на остров Суматра и п-в Малака. Бенгалското бавно лори (N. bengalensis) - в Бангладеш, Камбоджа, Южен Китай, Североизточна Индия, Лаос, Мианмар, Тайланд и Виетнам. Бавното лори пигмей (N. pygmaeus) се среща източно от река Меконг, провинция Юнан, Лаос, Виетнам и Камбоджа; Яванското бавно лори (N. javanicus) населява единствено остров Ява, борнейското бавно лори (N. menagensis) и трите му подвида на (N. bancanus, N. borneanus, N. kayan) остров Борнео (Калимантан), съседните острови и о. Сулу. Най-близък родственик на бавнoто лори е тънкото лори разпространено в Южна Индия и Шри Ланка. Други близкородствени бозайници са африканските животни потто, лъжепотто и англантибус.
Разпространение на бавното лори в Югоизточна Азия
Местообитание
Бавното лори обитава първични и вторични дъждовни гори, бамбукови и мангрови местообитания. Предпочита гори с висока и гъста дървесна растителност. Поради намаляване на естествената му среда се приспособява и към нарушени хабитати като какаови плантации и пространства със смесени земеделски култури. Поради нощния и потаен живот, който водят е много трудно да се даде оценка относно гъстотата на разпространение и мащабите на отделните популации. На базата на полеви изследвания и преброяване в малки ареали е изчислена гъстотата в популациите на видовете Nycticebus coucang – 0,7 бр./кв. км и N. pygmaeus – 0,5 бр./кв. км.
Снимка: Уикипедия
Физически и поведенчески особености
Бавното лори се отличава с голям кръгъл череп, с тясна муцуна, големи очи и разнообразни шарки по козината, които варират при различните видове. Задните и предните крайници са съразмерни, тялото е дълго и пластично. Това позволява да се придвижват с лекота от дърво на дърво. Пръстите им са пригодени за хващане и задържане на клони в продължение на часове. Специфично при бавното лори е токсичното ухапване, което е много рядко срещано при други бозайници. Токсинът се получава, когато животното ближе жлеза разположена върху ръката, секрецията на която се активира при контакт със слюнката. Токсичното ухапване е средство за защита от хищници, а токсинът, смесен със слюнката, служи за защита на техните малки, чиято козина периодично се напоява, когато майката почиства своето малко. Малко се знае за поведенческата природа на тези животни. Известно е, че по-голямата част от нощта те прекарват в търсене на храна. През деня спят, обикновенно сами и по-рядко по двойки. Поради липсата на достатъчно наблюдения, някои учени спекулират, че поведението на бавното лори не се различава особено от това, което е наблюдавано при другите нощни примати. Звуковото общуване е силно ограничено за сметка на общуването чрез оставяне на миризми. Мъжките са агресивни и силно териториални срещу други мъжки. Звуците, които издават, включват тихи подсвирквания, а по-силните наподобяват тези на врановите птици. Когато се почувстват заплашени или обезпокоени, издават тих съскащ звук. Лори са бавни и предпазливи катерачи. Често се задържат за някой клон с три крайника. Когато се придвижват от дърво на дърво, те внимателно се захващат за крайните клони на близки дървета и буквално се издърпват над тясното пространство. Имат способността да се захващат за някой клон със задните си крака, бързо да се изправят и с отскок напред, да уловят някое насекомо. Веднъж обезпокоени те спират и застават неподвижно. В Индонезия ги наричат малу-малу, което означава "срамежливец", защото прикриват лицата си, когато усетят опасност. Малко се знае за враговете на тези потайни примати. Известно е, че са преследвани от някои видове змии, ястребов-орел и орангутан. По-рядко стават жертва на котки, малайска мечка и цивети (хищник, характерен за Югоизточна Азия).
Nycticebus bengalensis Снимка: Уикипедия
Изхранване
Бавното лори е всеядно. Храни се с насекоми, членестоноги, малки птици, влечуги, яйца, плодове, нектар и др. Изследване, извършено през 1984 г. установява, че 71% от диетата на бавното лори Сунда се състои от плодове и сладък сок, отделян от кората на дърветата, за сметка на 29% насекоми и други дребни животни. От по-подробно изследване през 2002-2003 г. се разбира, че диетата на споменатия вид се състои от 43,3% сладък сок, 31,7% нектар, 22,5% плодове и едва 2,5% членестоноги и други насекоми. Най-предпочитаната храна се оказва нектар от цветовете на палмата Eugeissona tristris. Характерна за вкусовите им предпочитания е консумацията на насекоми с неприятна миризма, които други животни избягват.
Nycticebus coucang Снимка: Уикипедия
В сериозна опасност
Сериозна заплаха за популациите на бавното лори са обезлесяването и търговията с диви животни. Понастоящем естествената им среда бързо намалява своята площ, което води до изолиране на малки популации. Въпреки свиването на естествения им хабитат, по-сериозен проблем представлява незаконната търговия с тези животни. Най-често биват улавяни за традиционната медицина и за домашни любимци. Всеки един от видовете бавно лори е уязвим или застрашен според червения лист на IUCN (Международен съюз за защита на природата и природните ресурси).
Все повече бавни лорита стават домашни любимци и никога повече не живеят в естествената си среда. Снимка: Уикипедия
Автор: Ясен Иванов
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
3 Коментара - Бавното лори - едно от най-любвеобилните животни на планетата
Димитър Желев (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДиана (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМишо Канев (непроверено) February 08, 2017
Отговори