През лятото на 2010 г. отидох на екскурзия в Германия. Изминахме 262 km по т. нар. Романтичен път на германските крале в провинция Бавария. Маршрутът беше София – Линдерхоф - Хоеншвангау и Нойшванщайн - Мюнхен. Пътувахме в подножието на Баварските Алпи, като минахме само на 53 km от Цугшпитце – най-високият връх в Германия (2962 m).
Дворецът Линдерхоф се намира край с. Етал, близо до зимния курорт Гармиш-Партенкирхен в югозападната част на Бавария. Той е единственият дворец, който Лудвиг II успява да завърши приживе и който обитава. Фасадата на замъка Линдерхоф е в стил рококо. Пред нея е разположено стълбище и парк с градини и фонтани. Вътрешният интериор е смесица от барок и неорококо, с пищни украси.
На север от замъка има склон с водни каскади от 30 мраморни стъпала, завършващ с фонтана на Нептун. Южно от двореца е основната градина, в която има голям басейн с позлатена статуя и фонтан, издигащ се на 25 m височина. В горната южна част на терасите пред двореца е изграден храм на Венера.
Тук е построена през 1876-1877 г. изкуствената „Пещера на Венера“ с височина около 10 m. Това е първата в света изкуствена пещера и в нея са поставяни първите в света подземни концерти. За тези спектакли, чиято единствена публика бил Лудвиг, е създадена първата в света цветомузика. Интериорът на пещерата включва водопад, който пък е първият в света изкуствен водопад.
В парка са разположени Мавърски павилион и Мароканска къща. Има също и ловна хижа. В средата ú расте огромен ясен, в ствола на който има меч, забит до дръжката. В парка има малко езерце, в което плават лебеди, неслучайно наречено Лебедово езеро, а също и параклис, и няколко Христови разпятия.
В двореца има 11 помещения, отворени за посетители. Това са: Огледална зала, Вестибюл, Кралска спалня (в средата); отляво: Западна музикална стая, Жълт кабинет, Стая за аудиенции, Лилав кабинет; отдясно: Източна музикална стая, Син кабинет, Трапезария, Розов кабинет. Под трапезарията се намира кухнята. Там е инсталиран първият в света „кухненски асансьор”. Наричали го „магическата масичка”.
При обиколката из двореца очите не могат бързо да привикнат на толкова много блясък и разкош. От толкова злато, което блести от всички страни, човек може да се почувства като просяк. В Огледалната зала и без друго всичко блести, а когато се добавят и стотиците отражения, няма начин да не се обърка човек, а на мен лично, ми се зави свят.
След обиколката на двореца, парка и пещерата на Венера продължихме по Романтичния път още 60 км до Хоеншвангау. Замъкът Хоеншвангау е построен от бащата на Лудвиг II - Максимилиан II. Намира се край немското село Швангау, близо до град Фюсен в югозападната част на Бавария.
Замъкът е построен върху останките на средновековната крепост Шванщайн от 12 в. от рицарите Швангау. Максимилиан II закупува руините през 1832 г. Докато фасадата на замъка е изцяло в неоготически стил, интериорът му е в стил бидермайер. Тук Лудвиг прекарва 17 години от живота си, загледан в отсрещния склон, на който се строи неговият Лебедов замък.
Замъкът Нойшванщайн (в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на Лудвиг II, вдъхновил анимационното студио „Уолт Дисни“ да го използва като прототип на замъка на Спящата красавица във филма от 1959 г. и впоследствие станал тяхно лого. Той е използван и като прототип на замъка на Барон Мюнхаузен от филма по едноименното произведение на Рудолф Ерих Распе. Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпитце, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, община Швангау, на 5 km от гр. Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол).
Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не. Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро”. Замъкът Нойшванщайн е една от най-известните туристически дестинации в Германия, посещаван ежегодно от около 1,2 млн. туристи. Заради своята неповторима архитектура и вътрешно оформление е познат сред посетителите като „Приказният замък”. Над клисурата Пьолат има мост, от който се открива вълшебна панорама към Приказния замък, към Алпите, към езерата и към водопада отдолу. Мостът е наречен Мариенбрюке (Мостът на Мария) в чест на майката на Лудвиг.
От тук се насочваме към столицата на Бавария – Мюнхен. Изминаваме 119 km. Наричат Германия „Страната на трите Б”, но всъщност и трите Б-та се отнасят до Мюнхен. Тук е родното място на Байерн Мюнхен, централата на БМВ и тук се провежда световноизвестният бирен фестивал Октоберфест. Няма да се спирам на Байерн, т.к. не съм футболен фен, но всички, които се интересуват, трябва да посетят Алианц Арена.
Мюнхен е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на р. Изар. Мюнхен е популярна туристическа дестинация. През 2009 г. е посетен от почти 5 млн. туристи. Най-посещаваното събитие в града е двуседмичният панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг I и принцеса Тереза фон Сакс-Хилбургхаузен.
Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на модерното изкуство. Преди Първата световна война тя е средище на художниците от групата Синият конник.
Други известни туристически атракции са Английската градина — парк в центъра с красиви трасета за джогинг, езера, кафенета, място за сърфиране и нудистки площи, Техническият музей, площадът Мариенплац , намиращ се в центъра на града, богато украсеният часовник с движещи се фигури на фасадата на Новото кметство.
Мариенплац е най-красивият площад в Мюнхен, наречен на името на Божията майка. В близост до него са разположени Старото и Новото кметство, центърът за туристическа информация, една от основните търговски улици на града с много магазини, барове и ресторанти. В центъра на площада се издига колоната на Дева Мария – позлатена статуя от 17 в., построена от Максимилиан І след края на шведската окупация, за да ознаменува края на чумната епидемия, при която Мюнхен е изгубил около 1/3 от жителите си. Мариенплац е традиционно място за срещи и провеждане на мероприятия на национално или градско равнище.
Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение, разположено в Олимпийския парк. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра — веднага се разпознава по двете си куполни кули, едната малко по-висока от другата.
БМВ Фирцилиндер, сградата на автомобилния гигант БМВ с овалния музей, е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г. Тя е задължителна дестинация за любителите на БМВ или просто на бързите и луксозни автомобили. Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. и първенството през 2006 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. в Мюнхен е изиграна първата среща от Мондиала. През 1974 г. срещите се провеждат на Олимпийския стадион, а през 2006 г. — на новия „Алианц Арена“.
Ако отидете в Мюнхен не пропускайте да посетите също така и родното място на Лудвиг II – дворецът Нимфенбург, построен от края на XVII - началото на XVIII в. Замъкът се намира в парк с площ 180 ха. В него днес са разположени няколко музея.
И не може да сте в световно признатата столица на бирата и да не посетите най-старата бирария в Бавария – известната на почитателите на кехлибарената течност в цял свят Хофбройхаус (в превод Придворна пивоварна) — голям ресторант с лятна градина, разположен на площад Плацл, недалеч от централния площад на града Мариенплац. Открит в качеството на придворна пивоварна на баварските херцози в 1607 г. От 1828 г. пивоварната е открита за свободни посещения. В 1897 г. сградата е преустроена като ресторант.
През отделни години Хофбройхаус е посещаван от известни политически и културни дейци - Волфганг Амадеус Моцарт, Елизабет Баварска, Владимир Ленин със съпругата си Надежда Крупская, Адолф Хитлер. Днес Хофбройхаус се ползува с популярност сред многобройните чуждестранни туристи и сред местните жители като една от забележителностите на Мюнхен.
Особено приятно е, ако след обиколките в най-горещите часове на летния ден, се отбиете там и седнете или в градината под сенките на лозите, или в салона и изгълтате 1 л. леденостудена бира, собствено производство; асортиментът в менюто би задоволил и най-претенциозните клиенти. Вечер има жива баварска музика; вътре се помещават павилиончета за сувенири, а интериорът наподобява художествена галерия с множеството портрети на някогашните собственици.
След ден, изпълнен с толкова впечатления и стотици направени снимки, се отправяме към дома, като маршрутът е Мюнхен-Загреб-Белград-София. Дистанцията е 1326 km или 14 ч. в път, прекарани както в сън, така и в осмисляне на чутото, видяното и преживяното по време на нашата Баварска приказка.
Текст и снимки: Марина Стоева
4 Коментара - Баварска приказка
Kalinkova (непроверено) February 08, 2017
ОтговориРени (непроверено) February 08, 2017
ОтговориГеорги (непроверено) February 08, 2017
ОтговориНаталия (непроверено) February 08, 2017
Отговори