Бат – градът, обвит в бежово безвремие

Бат – градът, обвит в бежово безвремие

През есента на 2014 г. пътят на моето образование ме отведе в една старинна част на Европа – Югозападна Англия. Всичките истории за старомодността на някои части от Великобритания ми се струваха силно преувеличени, макар и да знаех, че има капка истина в тях. Затова пристигнах на Острова с очакване за нещо ново и различно. Точно това получих на "Хийтроу" в Лондон – купища хора, закъсняващи за полетите си, тичащи насред привидно модернистична архитектура. Така и си представях Англия заради всичките снимки в интернет и телевизионните предавания като Доктор Кой (Doctor Who). Аз и група приятели се запътихме към автобусната спирка с нетърпение да открием нещо ново в мистериозния град Бат, където щяхме да пристигнем след двучасово пътуване с автобус от "Хийтроу".
 
 
Парк в центъра на Бат
 
 
Първото впечатление от града, изградено набързо през прозореца на автобуса, не криеше нищо толкова впечатляващо – хора, говорещи си насред зеленината, седящи на фона на класическа викторианска архитектура. Всички бяха много развълнувани, но това беше напълно разбираемо, защото все пак откривахме нови за нас неща – та ние се местехме да живеем в държава, различна от България! Всички си бяха мислили за тази възможност преди, но самият факт, че три  или четири години ни деляха от този момент тогава, го правеше да изглежда далечен и нереален. Колкото повече навлизахме в града обаче, толкова повече започнахме да осъзнаваме, че Бат носи в себе си нещо уникално, което не може да се опише с думи на пръв поглед.
 
 
 
Хора по централната улица на града
 
 
Типична викторианска архитектура
 
 
“All is beige.” („Всичко е бежово.“ – фраза, описваща същността на архитектурата в Бат)
 
 
Пристигането ни с автобуса веднага бе последвано от първата ни разходка из Бат, която ни отвори очите за конкретно нещо – всичко наистина беше бежово. Всяка сграда се сливаше с околните на пръв поглед, а при по-внимателно разглеждане човек осъзнаваше, че те се допълват, за да изградят едно цяло, защитено от ЮНЕСКО заради своята уникалност. Градът беше уникален със своята архитектура, която аз имах възможността да опозная в детайли, защото бях приет със специалност Бакалавър на науките – Архитектура (BSc Architecture) в Батския университет (University of Bath).
 
 
Типичният за града камък – Bath stone
 
 
Викториански детайли в архитектурата на Бат
 
 
Среща на старо и ново - градът все пак не е отцепен от съвременната технология
 
 
Еднаквостта на сградите произхожда от факта, че типичният камък за града (Bath stone) e в изобилие в околността. Също така Bath stone e много удобен за работа, защото може да бъде рязан във всяка посока, за разлика от други скали като гранита. Затова всеки го е използвал в строителството, по този начин създавайки едно велико културно наследство. Разходката ни беше започнала без цел, но в един момент се бяхме запътили към големите забележителности на един град, който беше културна забележителност сам по себе си.
 
 
Катедралата в центъра на Бат (Bath Abbey)
 
Готически детайли по катедралата
 
Кралският полумесец (Royal Crescent) – георгиански стил архитектура
 
Градините в центъра на града
 
Kingsmead Square – античен сборищен пункт в Бат
 
Римските бани, построени от император Траян
 
 
Бат е един своеобразен исторически лунапарк, където всеки може да се забавлява според предпочитанията си – независимо дали иска да види римско, георгианско или викторианско наследство, защото всичко е перфектно запазено в сградите, улиците, алеите и даже самия дъх на града. Първият ни ден в Бат бързо привърши, а беше толкова прекрасен – изпълнен с вълнение и очакване! Късно вечерта се запътихме към кампуса на университета, който се намира на върха на хълма, издигащ се до града. 
 
 
Хълмът, издигащ се до града
 
Колко бързо всички свикнахме с това място, което ни беше удивило така силно в деня на нашето пристигане! Този фотопис ме накара да си спомня силните емоции от онзи ден, в който открихме едно място, съществуващо в безвремие –едно бежово безвремие, в което всяка част от историята беше прилежно запазена в своеобразна книга във формата на камък. Това беше Бат за нас! Една безкрайна библиотека, съдържаща дори най-малките зрънца от безбрежната човешка история.
 
 
 
 
Автор: Антон Ватев
 
 
 
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Европейският парламент в Брюксел отвътре