Археон: Назад към земния рай
В този рай попаднах за първи път преди една година. По онова време бях застанал на кръстопът. Подгонен от ежедневните си имигрантски проблеми, след едногодишни опити да си намеря място под „холандското небе”, изразяващи се най-вече в търсене на постоянна работа и срещи на “високо равнище” с имиграционните служби, свързани със статуса ми на пребиваване в Нидерландия, бях се изморил и често си мислех дали не е по-добре да се върна обратно към Родината. И за да освободя малко напрежението, една събота си стегнах раничката с водица и храница за из път и се запътих към Археон. Не знаех какво да очаквам, защото никога преди това не бях го посещавал. Знаех само, че е музей на открито, който пресъздава историята на Нидерландия от праисториско време до Средните векове (до около 1350 г.). Обичайки историята, надявах се там да се потопя в един забравен, но забавен свят, който щеше да ми помогне да забравя ежедневните си имигрантски несгоди.
Още с влизането ми в парка на музея, усетих миризмата на един друг свят. С музейната брошура в ръка започнах да се разхождам из парка като реших да вървя по хронологически ред (от праисторическо към по-новото време), но не съвсем, защото исках да си оставя любимото ми “римско време” за десерт!
Археон представя по невороятна атрактивен начин нидерландската история от праисторическо време (8800 г. - 12 век преди Христа), през Римската епоха (12 век пр. Христа до 406 г. след Христа) до Средновековието (от 406 г. преди Христа до около 1350 г.). Всички 43 сгради и съоръжения, които се намират в музея (като къщи от праисторическо, римско и средновековно време, хан, храм, манастир, мостове и др.) са реконструкции на сгради, които някога в действителност са съществували в Нидерландия и са имали определена фунция в определено историческо време. И най-интересното на музея е, че тези сгради се обитават по време на посещението ви от хора, представители на различните исторически времена, в които са живяли, и са облечени с подходящо облекло, превъплъщаващи се в ролята си на първобитни хора, римляни или средновековни граждани.
Малко след входа на музея навлизам в селище на ловци от раннокаменната епоха, които ми показват как изработват своите оръжия и обясняват как ловуват за да се сдобият с ценните за тях животни, осигуряващи им както прехрана, така и материали за изработване на оръдия на труда. Те обясняват на деца и възрастни как са изработили дрехите, които носят, как готвят храната, си която в момента къкри в гърненце на огъня и показват с гордост шатрите, в които живеят. А на любителите на “водните спортове” първобитните хора предлагат разходка със собственоръчно изработените от тях канута в езерото, намиращо се на брега на селището. С подмокрен панталон след тази разходка с лодка, отивам на гости на първите земеделци от среднокаменната епоха, които вече знаят как да си добиват растителни продукти и даже да си приготвят хляб. В колибите на бронзовата и желязна епохи виждам как се правят инструменти за обработване на земята, но също така жителите там ми дават възможност да дегустирам различни продукти направени собственоръчно от тях самите.
Нарушавайки хронологията на моята разходка, се разделям с праисторическото време и се “телепортирам” в Средните векове където попадам в градчето Храфендам, където се запознавам със занаятите, обичаите, търговията и ежедневния живот на жителите му.
В различните къщи и работилници, които са отворени за всеки посетител на музея, виждам как един ковач прави истинска рицарска ризница, а пък друг изработва оръдия на труда. Малко по-напред присъствам на демонстрация как хлебарят на Храфендам пече вкусен хляб, който мога да дегустирам, след като той се изпече. Посещавам и дърводелска работилница и такава за направа на кошници, но вървейки по прашната улица на Храфендам, съм поканен от един рибар и после от един пчелар да посетя домовете им, за да опитам приготвения от тях мед и вкусна току-що сготвена риба. Градът Храфендам се защитава от градската стража, която днес е организирала за деца и възрастни уроци по стрелба с лък. И там си пробвам късмета като се вживявам в ролата на Робин Худ.
За малките питомци се организира и тренировка по “рицарски умения”, по време на които смешно изглеждащи деца с нахлупени на главата си тежки шлемове се опитват да вдигнат огромните рицарски мечове. И накрая посетих и манастира, където се насладих на един кратък “концерт” по грегорианско пеене, изнесен от няколко монаха. След една дегустация на топъл хляб със сладко от ягоди, направено от монасите, решавам да тръгна към последната част на музея, която неслучайно бях си оставил за десерт: Римската империя!
Когато пристигнах в Рим слънцето грееше! Усетих, че бях попаднал в друг свят: сградите изглеждаха по-различно; хората, които се разхождаха по Форума бяха облечени с римски тоги, а и различните мероприятия, които се провеждаха в момента на площада се различаваха от тези в Средните векове. Според програмата в 12 часа се организираше разходка из Рим, от специален разводач или преводач, както той бе наречен в брошурата. В 11:55 стоях в центъра на Форума, очаквайки човека, които щеше да ни развежда. В един момент забелязах в далечината една прекрасна млада жена, облечена в бяла римска тога, обута в римски сандали и прикрепила русата си коса с червено въженце изработено от кожа. Тя се спря при мен и ме поздрави:
-Добре дошъл в Рим господине!
- Добра среща...- поколебах се аз като не знаех как да нарека римското ангелче, което току що бе „слязло от небето”.
- Миранда – каза тя със загадъчна усмивка „или Лукреция както ме наричат тук в Рим”.
Загледах се в сините и очи и усетих как се изгубих в тях като в рилски езера.
- От къде сте – попита ме тя, сякаш искаше да ми помогне с въпроса си да преодолея стъписването си.
- От Дуросторум, провинция Моезия, България – казах и аз закачливо, цитирайки римското име на моята родна Силистра.
- Дуросторум?!? Миналата година бях там във връзка с една археологическа експедиция. - И тогава Миранда (или Лукреция) започна оживено да ми обяснява с преливащи от радост очи за експедицията й в България не само в Силистра, но и в други крайдунавски римски колонии, където тя е била с нейни колеги от Факултета по история на Лайденския университет. Миранда-Лукреция, а пък и аз не усетихме, че около нас се бе насъбрало множество от хора, пристигнало за разходката из Рим. Когато тя забеляза хората, поздрави ги приветливо и започна разказа си за всичко, което можеше да се види в Castellum Abinoanae (римското селище), наречено на едноименния град основан от римляните, в които се намираше музеят на открито. Следвах Миранда, като ударен от слънчев удар, заслушан в задушевния й разказ и за пореден път се гмурках и изгубвах в сините й очи.
Доколкото се сещам посетихме няколко интересни обекта: първо се потопихме в една грънчарница и ателие за изработка на римски мозайки, след това се отбихме в римския храм на селището, където Миранда ни разказа накратко за политеистичната римска религия. Не забравихме да минем и през богато украсените и уредени римски бани и после минахме през майсторски построената по образец Римска арена, за да стигнем крайната точка на нашата разходка, а именно - хана, който бе комбинация между ресторант и хотел. Там се насладихме на чаша вино и ястие, приготвено по специални римски рецепти.
След разходката ми в Рим останах за да продължа разговора си с Миранда. Усещах как се давя в очите на това момиче и как ме обземаше някакво неописуемо красиво чувство! Три дни по-късно пак се видяхме, а три месеца след това се заклехме във вечна любов в една общинска брачна зала на град Лайден. Така музеят Археон се превърна в моя земен рай, а оттогава идвам в България само през ваканциите...
Автор: Димитър Русков
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg