Кални вулкани (Част I)

Кални вулкани край Гленблеър, Калифорния.
28.01.2014
Има и вулкани, които не хвърлят лава и не отправят огромни димящи кълба във въздуха. Те хвърлят кал в небето, а около тях се носи смрад. Това са калните вулкани. Те са наречени “вулкани”, защото наподобяват своите именити лавови събратя, но всъщност са напълно различен геоложки феномен, познат от дълбока древност в отделни региони на света. Кални вулкани има и в България, макар и не толкова известни. Те са поредното доказателство за разнообразието и богатството на българската природа.

В миналото
 
През 1935 г. Баку, главен град на съветски Азербайджан, бил разтърсен от силна експлозия. Хората изпаднали в недоумение и паника. Нито пожар, нито облаци дим не покривали града или индустриалните зони. Причината за силната експлозия била скоро разкрита. От възвишението Логбатан, на 15 км югозападно от Баку, потекла лепкава червеникава кал. Върхът на могилата се разцепил, образувал се кратер и се издигнали пламенни езици от запалил се газ. 
 
Кален вулкан в Азербайджан. Снимка: Уикипедия, Nick Taylor
 
Друг интересен случай хората наблюдавали през август 1948 г. в съветски Туркменистан. След катастрофално земетресие от 10-та степен по скалата на Рихтер в района на главния град Ашхабад, повечето сгради се срутили, мнозина намерили смъртта си. В допълнение към природното бедствие в околностите на града на много места изригвали множество кални вулукани. Това продължило за около два месеца и после спряло изведнъж. 
 
Такива изригвания са описвани на много места по света от древни времена. В Италия от векове местното население къпело своя добитък в такава  кал, за да го лекува от болести. Поради това, че тези изригвания наподобяват много изригванията на лавата в действащите вулкани, хората ги нарекли кални вулкани. В геологията те са известни още и под името салзи, макалуби (от Макалуба - кален вулкан на остров Сицилия) или вулканоиди.
 
Геоложки феномен
 
Калните вулкани представляват едно сравнително рядко геоложко явление. Те не са свързани с вулканската дейност, макар че са известни и случаи на изригване на кални вулкани в подножието на действащи вулкани (Сицилия, Исландия, Сулавеси). Това обаче са единични случаи по света.
 
Най-широко разпространение калните вулкани имат в области, богати на нефтени залежи, въглища или сол. Днес дори те се смятат за типични за такива области, макар че съществуват и много нефтоносни области, където не се срещат кални вулкани.
 
Вулканът Тотумо, край Санта Каталина, Колумбия. Снимка: Уикипедия, Marteshl
 
По света
 
Най-много кални вулкани има в района на Каспийско море, Кавказ, Азовско море (река Кубан, Тамански полуостров и Керч), Румъния, САЩ, Мексиканския залив, Карибско море (остров Тринидад), Андите (Колумбия, Венесуела), Малайския архипелаг, Филипините, полуостров Индокитай, Южна Азия (Индия и Пакистан), Апенинския полуостров и др.
 
Най-големият кален вулкан в света е в Индонезия и известен под името Луси (съкращение от индонезийкото Lumpur Sidoarjo, калният поток от Сидоарджо. Още е известен и с името Лапиндо). Той се намира в източната част на остров Ява и е активен от май 2006 г. Учените до ден днешен спорят за причината за това масиво изригване на кал - от 180 000 до 10 000 куб. м. кал на ден. Основната хипотеза обяснява появата на калния вулкан като резултат от сондажните дейности на компанията за добив на природен газ PT Lapindo Brantas. Друго виждане по въпроса обяснява явлението със сеизмичната активност в района на Малайския архипелаг. 
 
Кални вулкани на Таманския полуостров, Русия. Снимка: Уикипедия, kmorozov
 
Азербайджан се откроява като световен център на калните вулкани. По каспийското крайбрежие на кавказката република има над 400 кални вулкана. Понякога някои от тях се самозапалват и изпращат високи пламъци в небето. Това се дължи на наличието на природен газ в калта. Голяма част от калните вулкани попадат в националния парк “Гобустан”.
 
Втората част от статията прочетете тук.
 
Повече за калните вулкани в Румъния може да прочетете тук.
 
В статията се използвани данни от “Забавна геология”, П. Гочев,  С.,1958, Държавно издателство “Народна просвета” 
 

 

 

 

Коментари (0)