Географски правопис: Чуждестранни имена

05.03.2014
Често се чудим дали двете имена на географски обект се изписват с главна буква, кога се слагат кавички и кога не, дали община или област се изписват с главна буква, кое е правилно - Уругвай или Уругуай, и още доста подобни правописни дилеми, свързани с географията. Българският географски портал стартира поредица „Географски правопис“, с която ще се опитаме да ви помогнем с няколко основни правила. Темата на първата ни статия е посветена на географските имена, които идват от чужди езици.

Чуждестранните имена
 
 
Трябва ли имената да се произнасят с максимално сходство до местното произношение или трябва да се стремим да звучат по-близко до нашия език? Труден въпрос. Основно затруднение е изписването на наименованията на чуждоземни географски обекти. Обикновено има два случая: когато обектът е с вече утвърдено име в българския език, т. е. е придобил така наречената гражданственост; и когато за пръв път се въвежда името на неизвестен обект. 
 
 
Примери от първия случай са имена като Вашингтон, Париж, Рим и т. н. Тук исторически в българския език тези имена са навлезли посредством други езици - руски и немски например. Нашата реч е възприела наименованията въз основа на по-говорими езици. Подобни имена са придобили популярност и се използват широко, тяхното заменяне с близко до местния език произношение е безсмислено. “Уошингтън”, “Пари”, “Рома” биха звучали доста нелепо на български език. Въпреки това през последните две десетилетия няколко утвърдени в миналото имена от испаноезичния свят промениха устойчиво своето произношение въз основа на местния изказ. В картите и литературните източници до 90-те години на ХХ век може да видите имена като “Венецуела”, “Барцелона”, “Цеута” и т. н. В наши дни свободно използваме “Венесуела“, “Барселона”, “Сеута” и т. н. Не са редки и случаите, когато неопитни преводачи въвеждат наименования, нямащи нищо общо с утвърдените вече имена в езика ни: “Наполи” вместо “Неапол”, “Тесалоники” вместо “Солун”, “Дженоа” вместо “Генуа” и много други. 
 
 
Във втория случай, когато се въвеждат нови за езика ни наименования на обекта, е редно да се придържаме до транскрипция, която е максимално близка до местното произношение. По правило имената не се превеждат. Столицата на Тринидад и Тобаго на български е Порт ъф Спейн, а не e “Испанско пристанище”. Разбира се, има случаи на преведени имена като “Голямото мече езеро“, “Голямото робско езеро” и т. н., но всъщност тези наименования са навлезли в българския език през руския, където са били преведени доста по-рано. Правилата за транскрипция и правопис са утвърдени в Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език (съставена от действащото по това време Министерство на регионалното развитие и строителството). 
 
Материала подготви: Димитър Желев

 

 

 

Коментари (1)

Борис Казаков
15.03.2014 19:33
Темата е страхотна! И..."необхватна" :)Разбира се основния "проблем" е с имената на "големите" обекти, които за добро или лошо имат вече приети (грешни) имена, т.е. придобили са гражданственост (Вашингтон, Кайро и т.н.). Преди 5-6 години в тогавашния ГИ на БАН имахме страхотни проблеми и спорове, когато трябваше да се транслитерират над 90 000 географски названия за изготвянето на Атлас на Света на издателството "Рийдърс Дайджест" (което малко след това фалира - дано не заради въпросния атлас :D)Поради редица проблеми, на които няма да се спирам тук бяха допуснати стотици, да не кажа хиляди грешки в транслитерацията (една от големите за съжаление - моя :()Та повод за този коментар беше норвежките названия, в които крайното d не се произнася (и не би следвало да се изписва на български според Наредбата от 1995, та оттук - вместо Свалбард (както е известно у нас) - Свалбар...Не че е толкова важно де) Поздрави! :)