Термично замърсяване на реките (част II)

ТЕЦ
26.02.2014
Това е втората част на статията за термичното замърсяване. Преди седмица обяснихме какво точно е термичното замърсяване, като обърнахме внимание на температурата на водата в естествени условия, факторите, които влияят върху нея, и повишаването на температурата. Във втората част ще откриете информация за понижаването на температурата, за последиците върху живота и за примери на термично замърсяване в България.

Понижаване на температурата
 
Основният източник на понижаване на температурата на речната вода под естествените за даден сезон температури са язовирите. Повечето язовири са разположени в планински и хълмисти територии. Това обуславя сравнително по-ниските им температури в по-долните водни пластове през летния сезон. Тогава в язовирното езеро има ясно изразена температурна стратификация (разслояване) с голям температурен скок между повърхностния слой и най-долния слой. Често на дъното водата е с температура около 4-5оС. Обикновено водоземната кула е разположена в дълбоката част на язовирното езеро близо до язовирната стена. Изкуственото понижаване на температурите на водата също може да доведе до някои отрицателни последици за стопанството. Така например при напояване със студени язовирни води от по-дълбоките хоризонти на язовирното езеро или от язовири, разположени във високопланинските райони, се забавя развитието и намаляват добивите от някои земеделски култури. Трябва да се има предвид, че това явление не се проявява при по-малки по обем и площ язовири, строени с основна цел напояване.
 
Язовирите замърсяват термично реките със студена вода. На снимката - стената на "Цанков камък" Снимка: Димитър Желев
 
 
Приспособяването на рибите към живот от топла към студена вода става много по-бавно и по-трудно, отколкото обратното. Риби, аклиматизирани в по-топли води, умират масово при рязко понижаване на температурата на водата. При по-ниски в сравнение с естествените температури се забавя скоростта на биохимичното окисление на органичните вещества, а с това и на самопречиствателните процеси.
 
 
Последици върху живота
 
Топлинното замърсяване оказва предимно отрицателно въздействие върху живота в реките. Така например отбелязани са редица случаи на масово измиране на риби вследствие на изпускане в реките на затоплени води. Едно от основните последствия от повишаването на температурата на водата е намаляването на разтворения кислород в нея. 
 
Водните организми в повърхностните води на даден климатичен район са се приспособили към естествените дневни, месечни и годишни колебания на температурата на водата в течение на дълъг геоложки период, поради което всяко значително отклонение на температурата на водата (повишаване или намаляване) вследствие на човешката дейност може да доведе до сериозни смущения в техния живот и до значителни изменения в екосистемите.
 
Установено е, че при повишаване на температурата възстановяването на кислорода на водата от въздуха върви с по-бавни темпове, отколкото изразходването на разтворимия кислород, което може да влоши условията за дишане и да настъпи кислороден глад. Това явление е най-ясно изразено при рибите - поради недостига на кислород, може да се случи т.нар. замор на рибата. 
 
Висшите водни растения и водораслите (особено фитопланктонът) също са повлияни. При тях с повишаване на температурата се усилва асимилацията, а заедно с това и дишането. Когато притокът на светлина е нарушен (облачни дни, мътна вода), при повишаване на температурата дишането е по-интензивно, отколкото асимилацията, с което се нарушават оптималните условия за живот. Всичко това води до промени в биоценозата на водораслите, като в изкуствено затоплените води преобладават сините водорасли, причиняващи заблатявания в участъци на реката.
 
След София р. Искър е замърсена топлинно, което негативно влияе върху водните организми. Снимка: Димитър Желев
 
 
Рибите (с изключение на студенолюбивите) могат да се приспособяват към увеличаване или намаляване на температурата на водата извън рамките на оптималните температури за живот, като при затопляне на водата този процес е по-бърз, отколкото при изстудяване. Биологичното приспосояване настъпва само тогава, когато има дълготрайна, еднопосочна промяна на температурата на водата. Постоянните колебания и внезапното значително повишаване на температурата на водата от притока на затоплени отпадъчни води е много опасно и често води до измиране на рибите.
 
Съкращението на периода за люпене на рибния хайвер в затоплените води може да доведе до измътването на хайвера в неоподходящ сезон, беден на храни, и до унищожаването на определен брой риби. С повишаването на температурата се намаляват съпротивителните способности на рибите срещу различни болести.
 
Термичното замърсяване в България
 
Поради сравнително малките водни количества в нашите реки термичното замърсяване е основен проблем. Установено е топлинно замърсяването във водосборните басейни на повечето големи български реки вследствие на индустриалните и урбанизационни процеси. 
 
Интересен е примерът на р. Искър, най-дългата река в България, в която се открояват няколко термични зони. В Рила речните води са естествено студени, а в Самоковското поле се затоплят естествено. При яз. “Искър” се наблюдава охлаждане на водите, а покрай столичния град - рязко покачване на температурата. В Искърския пролом температурата на речната вода отново намалява, поради вливането на студените старопланински притоци и климатичното влияние на Стара планина. В Дунавската равнина естествено речните води отново се затоплят, като това явление е особено изразено през лятото. 
 
След излизането си от пролома в Стара планина р. Искър е с вече охладени води. Снимка: Димитър Желев
 
 
Друг интересен пример е ограниченото термично влияние на най-големите ТЕЦ в България. Електроцентралите в Марица изток не оказват значимо термично въздействие върху водите на р. Сазлийка (десен приток на р. Марица). Самата река е термично замърсена от Стара Загора, но големият индустриален комплекс не оказва влияние върху топлината на речните води. Реакторите на централите се охлаждат с оборотни топли води, намиращи се в язовирите “Овчарица” и “Розов кладенец”. При този случай се наблюдава термично замърсяване на язовирните води, поради което двата язовира са наричани от местните хора “топлите езера”, защото не замръзват през зимата. Това е причината там шарановите риби да нарастват драстично по-бързо от другите водоеми в страната, поради липсата на зима във водата. Тази човешка намеса е причина и язовирите да бъдат обявени за орнитологично важни места в България - всяка година там зимуват хиляди птици, представители на защитени местни и прелетни видове.
 
Първата част от статията може да прочетете тук. 
 
Части от статията са базирани върху книгата “Термично замърсяване на реките в България”, 1982. С., Издателство на БАН
 

 

 

 

Коментари (0)