Географски правопис: Главна или малка буква

24.03.2014
Редица географски обекти са с наименования, съставени от две или три отделни думи. Понякога се чудим дали всички се пишат с главна буква или не. Ето няколко прости правила, които ще ви помогнат да избегнете объркване.

“Средна гора” или “Средна Гора”? “Долни Дъбник” или “Долни дъбник”? Правилото е много просто. Когато втората част от името е съществително нарицателно (гора, планина, село и т.н.), се изписва малка буква: Стара планина, Света гора, Кръстова гора, Черно море, Ново село, Долни чифлик, Осоговска планина, Бяла река, Луда река. Объркване може да настъпи от приемането на аналог от английския език, където в подобна комбинация се изписват главни букви (Black Sea, Osogovska Mountain, Danube River). Такъв аналог е неправилен и не съответства на българския правопис, въпреки че все повече може да се срещне подобен "правопис" в интернет пространството.
 
 
Когато второто име е съществително собствено, се изписва с главна буква: Глава Панега, Долна Митрополия, Горни Дъбник, Горна Оряховица, Горни Богров, Луда Яна, Малък Искър, Стара Загора, Долно Луково и т.н. В случай като този на Горно Ново село първото и второто име са с главни букви, третото е с малка. 
 
 
В имената на чуждестранни географски обекти от няколко думи всички се изписват с главни букви: Солт Лейк Сити, Ню Йорк Сити, Буенос Айрес и др. В случаите когато в имената има определителни членове или притежателни частици, те се изписват с малки букви: Рио де Жанейро, Рио де ла Плата, Порт ъф Спейн.
 

 

 

 

Коментари (0)

Интервюта
Иглика Трифонова: Антарктида е отвъд края на познатия свят

Иглика Трифонова: Антарктида е отвъд края на познатия свят

Иглика Трифонова е професионален фотограф с над 20-годишен опит. Работила е в различни вестници и списания като фотограф и журналист, както и като парламентарен фоторепортер. Нейни снимки са публикувани многократно в български издания, както и в испанското списание „Дон Балон", в руското списание „Экология и жизнь", в българското издание на „National Geographic". Иглика участва като фотограф и член на биоложки екип в три български експедиции до Антарктида. Има четири самостоятелни фотоизложби в България и в Русия, както и шест участия в колективни фотографски и живописни изложби. През 1993 г. печели награда за най-добра снимка на годината, а през 1998 г. и награда за млади живописци. Член е на Българския антарктически институт и на Съюза на българските журналисти. От 2012 г. и председател на българския клон на световната Асоциация на младите полярни изследователи (АПЕКС). В свободното си време най-много обича да чете, но почти няма такова, тъй като заедно със своите колеги от АПЕКС България организира различни образователни инициативи, свързани с Антарктида, обикаля десетки училища в София и страната, говорейки за опазването на полярните региони и показвайки чрез снимките си красотата им. В момента заради нов проект чете няколко документални книги едновременно и всичките са свързани с мореплаватели и пътешественици – Магелан, Кук и Дрейк. Споделя житейската философия на Джеймс Дийн: „Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес”.