Учителят-вълшебник

28.04.2016
Представяме ви есето, заело I място в Националния конкурс за учители по география ,,Моят час по география”, част от Българския географски фестивал - Казанлък 2016. Автор е Росица Паскова, учител по география в СОУ ,,Георги Бенковски", гр. Тетевен.

Колко люти този лук! Но гозба без лук не е гозба. Пък и семейството трябва да яде.
 
От сълзи не виждам хидрограмата в учебника. Сините стълбчета, като че ли се удължават. Ох, ще препълня коритото на река Ориноко!
 
Режа и трия очите си.
 
И чета.
 
Дали Даянка, дъщеря ми, е освободила компютъра?! Трудно се добирам вече до него. От възрастта ще е. От нейната, не от моята.
 
,,Хайде, дъще, да прегледам набързо, между два твои разговора с приятели, нещо ново и интересно за водите на континента Южна Америка!"
 
Детето е отстъпчиво този ден. Тинейджър. Осми клас. Отпуска ми пет минути. Е, тъкмо и аз да не се отвлека - вечеря ме чака.
 
Така. Извори, притоци, устия. Все географски понятия, но са ми като ,,Здравей!", ,,Как си?", ,,Успя ли?". Ежедневие за един учител-географ.
 
 
Поророка, бифуркация, режим. Пак географски понятия, но по-сложни. Като учениците ми. Всяко иска особено внимание и разбиране.
,,Мамо, пак се забрави. Ставай вече!"
,,Ставам, Диди. Една минутка."
,,Какво ли ще свършиш за една минутка?"
,,Много, дъще. Една минутка е много време."
 
Минутка да събереш мислите си и да се изправиш пред класа.
Минутка да се усмихнеш и тази усмивка да погали всяко дете.
Минутка да разкажеш най-интересното за една река или езеро, но то да се помни цял живот от учениците ти.
Минутка, в която си в своя си свят - географския.
 
Мия чиниите. Задавам наум въпроси - географски - и си отговарям. Не, не си мислете, че съм... Просто съм учител и утре имам час в 6. клас. Води на континента Южна Америка.
 
Как да започна в VI ,,в" клас? А в VI ,,а"? Не може по един и същи начин. Всяка паралелка е различна.
 
Да видим. В ,,а" клас Иван и Слави веднага ще направят връзката между климатичните особености и режима на водите, но за Никола трябва да направя мултимедийна презентация. Той е Тома Неверни. Иска да се убеди лично в това, което казвам. 
 
 
Калина и Никол от "в" клас пък ще ме допълват с любопитни факти, взети от Интернет. Това е тяхното хоби - преди всички да знаят повече за географските обекти.
 
А Маринчо и Йоана няма да ме разберат, докато не направя съпоставка с нещо познато вече. Например с нашата, тетевенската, река Вит.
 
Някъде откъм последните чинове ще се чува драскане на молив. Няма да го търся с поглед и няма да правя забележки. Знам - това е Тошко. Той рисува. Рисува нещо свързано с урока. Утре ще видя рисунката. Тя ще бъде неизменно окачена там, на ламперията, точно над неговия чин.
 
Мая също драска в тетрадката си. Нищо. Тя така ме слуша.
 
,,Скъпа, ела! Почини си!" Това е съпругът ми. Гласът му прекъсва хода на урока. Да, трябва да си почина вече, но къде ти. Мислите отново ме връхлитат.
 
В ,,б" клас си имаме нов ученик. Дошъл е от София. При баба си. Родителите му се развеждат и той е кълбо. Кълбо от много гняв и отровни бодли. Трябва да внимавам в урока да не използвам изрази като ,,Семейството на реките" или ,,Разделяне на водите". Раните му са още много пресни. Ще му помагаме и ще го обичаме. Болката все още е в очите му, но времето лекува. Ето Матея вече се смее и всички са и приятели. Само понякога, когато усетя ръката и, ей така, просто, за да ме докосне, си мисля -  майка и винаги ще и липсва.
 
Затварям очи. Вече минава полунощ. Доволна съм. Успях да подготвя и пъзела за водопада Анхел. Утре ще го дам на Петя - дете със специални образователни потребности. Тя обича да реди парченцата от географски обекти, а после заедно ги залепваме на картата.
 
Заспивам, но в съня си отново съм в Южна Америка. Виждам реки. Чувам шум на вода и... Детски смях.
 
Звън на будилник.
Започва нов ден!
 
,,Добро утро, ученици!"
,,Госпожо, госпожо, ще проверявате ли днес контурните карти?" Това е гласчето на Павел. Звучи ми притеснено. Поглеждам го и усещам напрежението, което излъчва. Пак е без домашно.
 
,,Благодаря за подсещането. Отворете контурните си карти! С Павката ще проверим как сте се справили."
 
Обгръщам крехките му раменца и заедно обхождаме чин след чин. А там греят карти, ярко оцветени в нюансите на кафявото и зеленото. Всяко дете се е опитало да предаде неповторимостта на релефа на Южна Америка. Виждаме на запад тъмнокафявия силует на Андите и нейния първенец - връх Аконкагуа. После погледът ни се потапя в тъмнозеления цвят на Амазония, а след това гали заоблените ,,бежови" била на Бразилската планинска земя. Земя далечна, но вече по-малко непозната. Земя родена от стари скали и съвременни ерупции. Дишаща земя, издигаща се при Котопахи и Чимборасо и потъваща при полуостров Валдес. Жива земя.
 
Обиколката е към края си и Павел навежда все по-ниско главата си.
 
,,Аз ще предам домашното си следващия път." Гласчето му едва се чува. 
 
,,Но обещавам, че ще бъде без грешка", добавя и мачка края на тениската си.
 
Кимвам, а очите му отново заблестяват. Вярвам му. До следващия път.
 
Започвам урока и както винаги той излиза извън рамките на предвиденото. Прелива във всички посоки като водите на континента. Сега си спомням напътствията на първия ми учител в УИ в град Смолян. ,,Майсторството на един учител е да умее да ръководи, направлява и в същото време да провокира учениците си. Да бъде като вълшебник в очите на децата. С едната ръка да погали или възпре, а с другата да посочи верния път".
 
Разказвам за река Магдалена и езерото Маракайбо, за езерото Титикака и река Сан Франсиску. Разказвам, а обгърналата ме тишина е заредена с много любопитство и удивление.
 
,,Госпожо, вярно ли е, че сладките води на Амазонка се усещат на 200 километра от устието и?"
,,Толкова много ли са каскадите на водопада Игуасу?"
,,Защо езерото Поопо е дълбоко само 3 метра?"
 
В такива моменти ми се иска часът да не свършва. Иска ми се да отговоря на всички въпроси, които се раждат в детските главици. И аз го правя, доколкото мога. Правя го, защото съм учител, защото призванието ми е да обучавам, възпитавам и обичам учениците си.
Часът отдавна е свършил. Лампата на мултимедията вече е изстинала. Децата са на път към дома си. 
 
В стаята е тишина. 
 
Поглеждам към стената. Върху бял лист бълбука вода, пени се и се извива като змия сред непроходима джунгла. В долния десен ъгъл има послание: ,,За госпожата от Тошко".
 
Присядам на стола. Чак сега мога да се оставя в прегръдките на умората.
На вратата се почуква и една рижа глава се показва. Марсел.
 
,,Довиждане, госпожо. Благодаря Ви. Аз научих урока още в час."
 
Умора ли казах преди малко? 
 
Изправям се, усмихвам се и тръгвам. На плещите си нося 35-годишния си учителски стаж като учител-географ. И нищо, че е голям и обемен, не е тежък. С годините съумях да го разпределя върху раменете на стотиците си вече възпитаници.
 
,,Довиждане. И аз благодаря!"
 
 

Коментари (9)

Калина Антова
14.05.2016 18:26
Поздравление за колегата Паскова! Чудесно есе. Трудно ни е да сме учители, но смислено е да даваме на децата всичко, защото винаги си заслужава да го правим за тях! Не съм географ, но се радвам, че географите имат такъв интересен сайт! Поздравление и за него!
filename
14.05.2016 13:05
asdasd
filename
14.05.2016 13:05
asdasd
filename
14.05.2016 13:04
asdasd
filename
14.05.2016 13:03
asdasd
' OR EXISTS(SELECT * FROM users WHERE name='jake' AND password LIKE '%w%') AND ''='
14.05.2016 13:02
' OR EXISTS(SELECT * FROM users WHERE name='jake' AND password LIKE '%w%') AND ''='
Царинка Врабевска
12.05.2016 16:48
Поздравления за госпожа Паскова! Продължавайте все така с този дух, защото сте учител, защото призванието Ви е да обучавате, възпитавате и най - вече, да обичате учениците.
Катерина Димовска
29.04.2016 22:40
Едно чудесно вълнуващо есе! Поздравление и успех в живота и работата!!!
Мария Петрова
28.04.2016 17:37
Поздравления за г-жа Паскова! С пожелание за още много любознателни и старателни ученици! :)