Живот, достоен за подражание - по случай 115 години от рождението на проф. Илия Иванов

27.06.2017
През месец юни на настоящата година се навършиха 120 години от рождението на уважавания от географското съсловие в нашата страна проф. Илия Иванов – физикогеограф, ландшафтовед и убеден геоморфолог.

По този повод може би трябва да изразим нашето уважение към добрия учител, като отново се върнем и припомним приносите му за развитието на географските науки, неговата учебна и преподавателска дейност за подготовката на научни кадри за бъдещи изследвания, да преценим от днешни позиции неговите заслуги и приносите му за развитието на нови и съвременни научни направления в географските науки за реализираните идеи при решаването на редица практико–приложни проблеми на геоморфологията и ландшафтознанието. Необходимо е да оценим и неговата обществена дейност в Българското географско дружество, чиято стогодишнина ще честваме следващата година.

Илия Иванов Христов е роден през 1902 г. в малкото балканско село Буцелево в най-чисто българската околия при освобождението от турско робство – Босилеградската. Това село, разположено в полите на Църноок (Дукатска планина), е едно от най-бедните краешки села. Поради тази причина младият юноша е принуден да емигрира в Кюстендил, където завършва гимназиалното си образование, разбира се, работейки през свободното си  време, за да се издържа. От 1922 г. в продължение на 5 години той е волнонаемен учител в различни основни училища в Монтанско и Радомирско. След като спестява минимално количество средства, се записва за студент по География в Софийския университет, вероятно повлиян от идеите и делото на земляка си Йордан Захариев – дописен член на БАН. Завършва висшето си образование през 1931 г., след което става учител, първоначално в гр. Бургас, а след това – в Софийската търговска гимназия. Тук той натрупва богат педагогически опит, а същевременно се подготвя и в областта на геоморфологията за научноизследователска дейност. През 1949 г. е поканен да започне работа като преподавател в Катедрата по обща физическа география на Университета. За кратко време той разработва няколко научни проблема и през 1952 г. вече е доцент. Става и научен ръководител на новооснованата Катедра по Физическа география на България и континентите. През 1962 г. той е удостоен и със званието професор.  Ръководейки в научно отношение своята катедра, той организира и дейно работи в кръжока към Катедрата по геоморфология. Тук той разгръща своите педагогически умения и подготвя множество млади изследователи, които по-късно се изявяват като добре подготвени научни работници.

Професор Илия Иванов през целия си научен живот се занимава с геоморфоложки проблеми. Разработва въпроси преди всичко в областта на климатичната геоморфология, като проучва еволюцията и сегашния облик на редица планински и котловинни територии. Между тях непременно следва да се отдели внимание на разработката му за Северозападна Рила и Сапаревобанската котловина и двете му цялостни геоморфоложки работи за Пернишката (Димитровската) и Радомирска котловини. В разработката за Северозападна Рила трябва специално внимание да отделим на проблема за подножните стъпала, на които авторът отделя специално внимание, като привежда редица доказателства за съществуването на две нива, които по-късно са разгледани по-подробно от чл.-кор. проф. Кирил Мишев.

Проф. Илия Иванов много добре работи и в колектив, в резултат на което излизат от печат редица негови статии с редица колеги от Катедрата, като проучванията за Източна Рила, за Скринския пролом, за Пиринското подножие (3 статии) към Санданско–Петричката котловина, за оградните планини на Софийската котловина, за периглациалния релеф на Рила и др. Във всички тези статии той пише за нови неща в науката геоморфология. Установява льосови и льосоподобни седименти, източно от гр. Бобошево. Говори за наличието на 4 подножни нива в Пиринското подножие, за форми на релефа от типа на каменните ледници (без да ги именува) по северния склон на Белмекен.

Говорейки за геоморфоложкото наследство на проф. Илия Иванов не може да не отбележим неговите приноси за практиката с редица разработки за КИПП – София за Софийско–Пернишкия подрайон и за нуждите на язовири и каскади в Рила.

За пишещия тези редове най-големи са неговите заслуги за развитието на физическата география и особено нейния по-млад клон –Ландшафтознанието. Тази негова достойна роля е подробно разгледана в монографията „Ландшафтна география на България“ (страници 21 – 23), където е анализирана една негова разработка с професорите Д. Димитров и П. Пенчев. В нея Илия Иванов, възприемайки идеите на ландшафтознанието, разработва една широка програма за бъдещи изследвания в страната ни, като акцентира на изясняването на вътрешната структура, на връзките и взаимозависимостите на комплексите. Говори за развитието на геофизиката и геохимията на ландшафта, на биогеографските проучвания, на геологогеорафското развитие на териториите. Говори и за ландшафтното прогнозиране, за разработка на методологията и на методите, прилагани в Ландшафтознанието. С това той възражда развитието на Ландшафтознанието, разработвано преди Втората световна война от Иван Батаклиев, Димитър Яранов, Игнат Пенков и др. автори.

В изпълнение на тези свои виждания той разработва голям научен труд за КИПП – София, обхващащ териториите на Софийски и Пернишки окръзи.

С това не се изчерпва научното творчество на Илия Иванов. Задължени сме да отбележим неговите разработки за геоморфоложката и физикогеографската подялба на България. Те са докладвани на конференции и на първия национален конгрес през 1966 г. на географите, организиран от БГД – под председателството на Илия Иванов.

Не бива да забравяме и научнопреподавателската му дейност с четените от него лекции по Геоморфология на България, Физикогеографско райониране на България, Физическа география на България и някои специализиращи дисциплини по Геоморфология.

Изминаха 115 години от неговото рождение и 40 години от неговата кончина, но той не е забравен от членовете на неговата катедра, която сега носи друго име, но начертаната програма от Илия Иванов продължава да се изпълнява. Нека да си спомним и отчетем заслужено неговите достойни приноси за развитието на българската география от втората половина на ХХ в. Вечна признателност към делото и успехите на нашия учител – проф. Илия Иванов.

Проф. д-р Ангел Велчев

Коментари (0)