170 години Руско географско дружество

18.08.2015
Днес се отбелязват 170 години от основаването на едно от най-старите научни дружества в света - Руското географско дружество.

Руското географско дружество е основано на 18 август 1845 г. със заповед на император Николай II. Идеята за създаването му принадлежи на адмирал Фьодор Петрович Литке. Сред учредителите освен него са известни руски учени и изследователи, като И. Ф. Крузерщерн, Ф. П. Врангел, П. И. Рикорд, К. М. Бер, П. И. Кеппен, Ф. Ф. Берг и др. 
 
 
 
 
 
 
 
Същността на Руското географско дружество е характеризирана много добре от известния географ, пътешественик и изследовател Пьотр Петрович Семьонов-Тяншански: „Свободна и открита за всеки, който е пропит от любов към родната земя и дълбока, несъкрушима вяра в бъдещето на Руската държава и руския народ, корпорация.”
 
Макар името на дружеството да се е променяло през годините, то никога не е прекъсвало своята дейност. В различни години дружеството е било ръководено от представители на императорската фамилия Романови, от знаменити пътешественици и изследователи, държавни ръководители. 
 
 
 

Сградата на Руското географско дружество в Санкт Петербург

 

 

 
 
Руското географско дружество внася своя съществен принос в изучаването на географията на Европейска Русия, Сибир, Далечния изток, Централна Азия, Кавказ, Иран, Индия, Нова Гвинея, полярните територии и пр. Научните изследвания на дружеството са свързани с такива известни имена, като Н. А. Северцов, И. В. Мушкетов, Н. М. Пржевалски, Г. Н. Потанин, П. П. Семьонов-Тяншански, В. А. Обручев, Н. Н. Миклухо-Маклай, А. И. Воейков, Л. С. Берг и редица други.
 
 

Адмирал Фьодор Петрович Литке

 

 

 
Традиционна за Руското географско дружество е връзката с морския флот, с чието съдействие са проведени десетки научни експедиции по света. По време на императорския период за почетни членове на дружеството са били избирани чуждестранни членове на кралски фамилии, като белгийския край Леополд Втори, турския султан Абдул Хамид, британския принц Алберт, известни чуждестранни изследователи, като Фердинанд Рихтгофен, Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен и др. 
 
 
През 1851 г. се откриват първите два регионални отдела на дружеството – Кавказки в Тбилиси и Сибирски в Иркутск, а по-късно Оренбургски, Северозападен във Вилнюс, Югозападен в Киев, Западносибирски в Омск, Приамурски в Хабаровск и др. 
 
 
 
 
През 1917 г. дружеството има вече 17 отдела в различни точки на държавата. Щаб-квартирата на дружеството е Санкт Петербург. По-късно се откриват още много поделения из бившия Съветски Съюз.  Постепенно приоритет на географските изследвания в Русия стават екологичните проблеми и опазването на природната среда. Създадени са комисии и са проведени стотици научни експедиции и изследвнания. 
 

Библиотеката на Руското географско дружество

 

 
 
Руското географско дружество е един от организаторите и участниците в първата Международна полярна година, по време на която са изградени научни автономни полярни станции в устието на р. Лена и на островите Нова Земя.  Със съдействието на Руското географско дружество през 1918 г. е създадено първото в света висше учебно заведение с географски профил – Географският институт, а през 1919 г. е създаден и първият в Русия географски музей. 
 
 
В наши дни броя на членовете на дружеството е над 13 хил., като регионални филиали има във всичките 85 субекта на Руската федерация. Сред приоритетите на работата на дружеството са научните експедиции и изследвания, образованието и просветата, опазването на природната среда, издаването на книги и работата с младото поколение. Основен печатен орган на дружеството е “Известия на руското географско дружество”, което се печата от 1865 г.  Приветствието на президента на Руското географско дружество във връзка с годишнината му можете да видите ТУК.
 
 
Неслучайно тази година поредната Международна географска олимпиада се проведе в гр. Твер от 11 до 17 август. Тържественото й закриване бе в актовата зала на библиотеката на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”.
 
 
 
Председатели на Руското географско дружество
 
 
1845—1892 — Велик княз Константин Николаевич 
1892—1917 — Велик княз Николай Михайлович 
1917—1931 — Ю. М. Шокальски
1931—1940 — Н. И. Вавилов
1940—1950 — Л. С. Берг
1952—1964 — Е. Н. Павловски
1964—1977 — С. В. Калесник
1977—1991 — А. Ф. Трьошников
1991—2000 — С. Б. Лавров
2000—2002 — Ю. П. Селиверстов
2002—2009 — А. А. Комарицин
2009— до днес — С. К. Шойгу
 
 
 
 
Автор: Румен Пенин
 

Коментари (2)

До кога с"авторски преписани" текстове?
07.09.2015 16:16
Този текст е преписан от сайта на РГО и Уикипедия. Махнали сте и снимката на Путин и Шойгу, а сте написали преводача Пенин като автор. Не подценявайте читателите си и коректно посочвайте истинските източници на информация.
Берг
18.08.2015 15:13
Явно РГО вече се превърнала в политическа организация. На последната снимка са диктаторът и неговата дясна ръка.