Стотици древни човешки следи са намерени в 19 000 годишна вулканична пепел

25.11.2016
Вулканите са парадоксални обекти. Те могат да унищожат всичко по пътя си, когато изригнат, но след като пепелта се отложи са добри в запазването на археологически останки – поне тези, през които не е преминал огънят.

Помпей и Херкулан са чудесни примери, но както се съобщава в списанието с култово име Палеогеография, Палеоклиматология, Палеоекология” човешките следи също могат да бъдат запазени във времето. На новооткрито място в Танзания, в непосредствена близост до най-странния вулкан, екип от изследователи попаднали на 400 от тях. 
 
Радиовъглеродното датиране е приложимо доста трудно тук – най-точният период от време, който изследователите дават на тези човешки стъпки е някъде преди 5 800 – 19 100 години. Спецификата на вулканската пепел не позволява по-точно датиране.
 
Следите съвпадат с времето, когато се развива земеделието и организираните човешки популации започват да се разселват по целия свят. 
 
Пътищата от следите разкриват, че едно време огромни тълпи от хора са пресичали региона, като много от тях мигрирали в неизвестна посока на югозапад. Някои от тези отдавна заминали си хора са се движели бързо, а други изглеждат като че ли са били на джогинг.
 
Малки групи от гъсто разположени следи показват, че жените и децата са се движели заедно. Един особено висок човек е вървял леко странно, показват отпечатъците му, като че ли е имал счупен палец. 
 
Произходът на човека предизвиква огромен интерес у мен: от къде сме дошли и защо ние сме това, което сме“, казва за National Geographic водещият изследовател Синтия Линткус-Пиърс, геолог от Апалачкия държавен университет – „Това определено беше емоционално – да видиш собствената си история в това“.
 
Първият път, когато ние излезнахме там, спомням си, че слизайки от превозното средство се просълзих леко“. Изследователите едва са докоснали повърхността, но вече са наясно, че мястото на Еугаре Серо, кръстено на името на близкото село, е едно от най-добре запазените на древната човешка култура, намирани някога. 
 
Фактът, че тези човешки следи са запазени, е доста изумителен. Вулканичната смес от пепелива кал, в която са намерени, идва от наистина странен вулкан наречен Ол Дойньо Ленугаи, част от загадъчната Източноафриканска рифтова система. 
 
Зад тази планина – чието име означава Планина от Бога на местния език масаи – африканският континент се разделя и част от магмата се покачва до повърхността. 
 

Странните лавови потоци на Ol Doinyo Lenugai

 

Това означава, че новите потоци бързо закриват по-старите, така че всички запазени пепеливи отпечатъци вероятно ще бъдат покрити. Въпреки това, част от пепелта на вулкана е била измита по-далеч към равнините от водните потоци, където тя образува компактна кал далеч от разрушения вулкански кратер - идеалнa за запазване на отпечатъци. 

Това всъщност не са първите човешки следи открити във вулкански материали. Древните отпечатъци на Акахуалина, намерени до езерото Манагуа в Никарагуа, се отличават 2120 годишни дири на крака на 15 души. Открити през 1874 г., те са един от многото примери. 
 
Лунната повърхност също е направена от вулканичен материал и прах и тъй като няма подходяща атмосфера там, за да ерозира, следите на програмните астронавти на Аполо също попадат в тази категория. 
 
 
Една от стъпките на  Бъз Олдрин върху лунната повърхност. НАСА
 
 
Какво прекрасно съпоставяне! Човешките следи от вулканските равнини на африканския континент до повърхността на Луната само за няколко хилядолетия. Повече от всичко, тези две времеви капсули на човешката еволюция са красива илюстрация за това колко далеч сме стигнали от таковa скромно начало. 
 
 
 

Коментари (0)