Уникалното дърво, което България загуби

07.09.2015
В Източните Родопи, между селата Кандилка и Сърнак, на надморска височина от около 450 m, от ботаниците Стефанов и Недялков в средата на ХХ в. е установен единственият екземпляр от вида на тракийския дъб (Quercus thracica). Неговото откриване и класифициране поражда редица трудни въпроси за науката години наред.

За пръв път разбрах за уникалното дърво като студент в избираемия курс по „Биогеография на България”. Оттогава имах желанието да посетя мястото, където расте единственият тракийски дъб. Възможността се появи в края на лятото на 2015 г., когато заедно с моя колега и научен ръководител от Геолого-географския факултет проф. Румен Пенин, проведохме теренни ландшафтни изследвания в района на Крумовград. В ранния следобед на един от дните, прекарани в района, заедно с двама колеги археолози се отравихме с лична мисия да открием прословутия тракийски дъб. 
 
 
Предварителната информация за дървото и неговото място бе противоречива – разполагахме с данни от интернет от една страна, и с описания на местните - от друга. Според едни източници дървото бе все още живо, а според други - вече е загинало. Нямаше как да не проверим сами.
 
Местоположение на тракийския дъб 
 
Видът е определен като локален родопски ендемит, т.е. няма друго място, където да е открит друг индивид от него. При проучванията не са открити други екземпляри от тракийския дъб. 
 
 
Листата на тракийския дъб няколко години преди да изсъхне (Снимка: Уикипедия)
 
 
Според Червената книга на България „в находището има две съседни стъбла, основите на които са разположени на разстояние 20 cm едно от друго. По тази причина се смята, че те най-вероятно са от един индивид, като над почвената повърхност връзка между тях не се вижда. Младите стъбла са с гладка, а старите с напукана кора. Листата са кожести, с дръжки, по края назъбени и бодливи. Листната петура е 2-5 cm дълга и 1-2,5 cm широка, продълговато-елипсовидна, към върха по-тясна. Мъжките цветове са събрани в реси, а женските са разположени по 2 на общи дръжки. Жълъдите са късо яйцевидни. Купулата е полусферична, отвън с наплъстени, кукесто извити назад люспи. Зрелите жълъди са разположени единично, на двегодишната част на клонките. Дълги са около 2 cm и са 1,5 cm в диаметър. Опрашва се от вятъра. Размножава се чрез семена, разпространявани зоохорно и барохорно.
 
 
Основна причина за влошаване на състоянието на Тракийския дъб е това, че местообитанието, в което той се е появил и израснал, около средата на 20-те години на миналия век, е коренно променено по няколко начина:
Растителното съобщество, в което се е появил тракийският дъб, е унищожено и е било заместено от смесена иглолистна култура. Боровите дървета се издигат над него и го засенчват през голяма част от деня, а дъбовете са светлолюбиви.
 
 
Около двете дървета на тракийския дъб е била изградена каменна подпорна стена, над която има дървена ограда. Проблемът е, че подпорните стени, с които са оградени двете стъбла, са нарушили водния режим, най-малко в повърхностния слой на почвата, а при строителството им е било невъзможно да не се увредят корените, което е създало възможност за проникване на гъбната зараза.
 
 
Изброените отрицателно действащи фактори, неизбежно са довели до отслабване жизнеността на тракийския дъб и влошаване на физиологичното му състояние и са реална заплаха за съществуването му в бъдеще.
 
 
Морфологично тракийският дъб е най-близък до македонския дъб (Quercus trojana), който се среща в Югоизточна Италия и западната част на Балканския полуостров. Някои учени смятат, че тракийският дъб е екземпляр на Quercus trojana, попаднал случайно в района на Източните Родопи. Но има достатъчно ясни морфологични различия между двата вида.
 
 
Особен интерес представлява въпросът за произхода на вида. Основните хипотези са три и те са предложени от Стефанов и Недялков (1956) още в публикацията, в която е описан видът. Първата хипотеза е, че тракийският дъб е реликтов ендемит в крайна фаза на изчезване. Втората хипотеза - скокообразно възникване на тракийския дъб (възникнал като възвратна мутация на цера). Третата хипотеза - хибриден характер на тракийския дъб. Предположенията са, че той е резултат от хибридизация на цера и македонския дъб или на цера и пърнара.
 
 
Засега нито една от трите хипотези не е доказана. Находището е обявено за природна забележителност. От 1984 г. е включен в Червената книга на България, том 1 Растения. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Екземплярът е обявен за защитен и е заграден.
Необходимо е изследване на възможностите за размножаване, отглеждане и реинтродукция в естествения хабитат, въвеждане в култура в дендрариуми и ботанически градини. Съхраняване на жълъди в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
 
 
През 2013 г. се появява съобщение в пресата (в. „Стандарт”), че тракийският дъб започва да загива:
Умира единственият представител на вида тракийски дъб, алармира директорът на държавното лесничейство в Крумовград Ламбо Ламбов. Дървото е на около 80 г. Патогенна гъба атакува корените му. Паразитът пълзи вече и по стеблото. Кората в непосредствена близост до почвата е започнала да загнива. Половината от клоните са изсъхнали, каза Ламбов. Екип от водещи български лесовъди е започнал спасителна акцияРастението се третира с препарати, като се пръска короната и се полива със специален разтвор. Гъбичките обаче са изключително упорити и не изчезват. Спецдървото се намира покрай пътя между крумовградските села Сърнак и Кандилка. То е единственото в България от този вид, наречен още зимно-зелен дъб. Листата му остават зелени и през зимата. Падат чак напролет, когато се появяват новите.
 
 
За съжаление опитите за спасяване на вида са несполучливи. В това се уверихме лично. Не беше лесно да се открие дървото. Доста се лутахме, докато намерим останките. Късметът ни се „усмихна” дотолкова, че се срещнахме с местния горски служител Костадин, който ни заведе до останките на дървото. Той ни разказа за проблемите на дъба и за опитите на местните горски за спасяването му. Личните ни наблюдения на местността, където е дървото, ни наведоха на мисълта, че причината за неговата гибел може да е комбинация от редица въздействия – непосредствената близост до асфалтовия път, заобикалянето му с изкуствени залесовки от бял бор, появата на друг вид човешко въздействие. Така или иначе коренната му природна среда е била тотално преобразена през последните десетилетия, в резултат на което логично тракийският дъб е загинал.
 
 
Изсъхналият тракийски дъб
 
Ръждясала табела тъжно напомня за защитения статут на дървото
 
 
Според горския Костадин за дъба има надежда, тъй като част от корените на дървото са все още живи, а човек никога не знае... 
 
 
 
Автор: Димитър Желев
 

Коментари (8)

Светлин
21.07.2017 13:05
Ето видео на дървото от едно време https://svetlinmarinov.com/2017/07/21/%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-80-%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD/
Иво
13.07.2017 12:06
Може би е кръстоска между близки роднини и не може да има възможност за ръзмножаване. Като кръстоска между кон и магаре. Но всяко дърво може да се размножава и безполово не знам защо не е направен опит за подобно размножаване.
Вилиана
13.09.2015 15:32
Мога да го снимам и да ви ги покажа снимките
Ботаник
12.09.2015 18:30
проблемът е че дъбовете се кръстосват извънредно лесно в рамките на своите секции (секцията включва близкородствени видове). освен това самоопрашването при дъбовете е невъзможно. в района се среща цер който е близък роднина на тракийският дъб и ъзможноста някой негов представител да е баща на жъладите на тракийският дъб е много по-вероятна от хипотетичната възможност за самоопрашване. така че с жълади получени при свободно опрашване видът не може да бъде запезен, поне не и в чист вид. единственият вариант е запазване на растението и контролирано размножаване с цел получаване на генетично чисти нови растения. за съжаление май-за това е късно.
Димитър
09.09.2015 16:44
Вилиана, а дали случайно нямате снимка на тази издънка?
Вилиана Митрева
09.09.2015 16:15
Мисля ,че може би има фиданка от зеления дъб във една вила в село Сърнак.Баща ми преди да изсъхне вечно зеления дъб беше събрал жълъди от него и на шега ги пося и дървото се хвана и сега е около 50 см така,че мисля,че все още има надежда и шанс :)
Зорница Чолакова
07.09.2015 23:36
Дървото не се открива толкова трудно, защото се намира съвсем до асфалтовия път, оградено е, а днес е и много по-лесно, защото могат да се намерят и координати за местоположението му. Посетила съм го за пръв път, заедно с други приятели географи, през пролетта на 2002 г. Тогава още беше ясно, че дървото е болно и за съжаление - загива, но в момента продължаваше да живее и повечето клони бяха покрити с листа. Доц. Ташев от ЛТУ, когото срещнахме на мястото, обясни, че надеждата са две млади растения-фиданки от същото дърво, растящи в непосредствена близост. Явно младите издънки не са оцелели, не пишете нищо за тях.
Diana
07.09.2015 17:43
Странно е, че от желъдите не е могло да се размножи дървото, но понеже съм лаик в това отношение остава да се надяваме, че все пак някъде може да е поникнал подобен дъб. Трябва навреме да се вземат мерки за опазването на такива редки видове. Може и да се прави това, но явно е, че колегите от Лесотехническия първи трябва да забелязват и институциите.