Горно и Долно Озирово - две китни села във Врачанска планина

09.04.2015
Интересни исторически факти, туристически пътеки и типично български бит - няколко причини, които са достатъчни, за да планирате посещение в селата при първа възможност.

Село Горно Озирово
 
Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово.
 
Снимка: Природен парк "Врачански Балкан"
 
В района на селото има над петдесет пещери. Хората разказват, че прочутият Вълчан войвода е бродил по тези места и заровил безценно имане в една от тези пещери под връх Стрешеро, където има останки от средновековен манастир и римски водопровод.
 
Съборът на селото е на 29 август.
Контакти: Кметство с. Горно Озирово – 09520 2220
Читалище „Просвета – 1922“ – група за автентичен фолклор „Росна китка“, танцова формация „Стрешер“, с. Горно Озирово – тел. 09520 324
Как да стигнем: с кола: на 32 km от гр. Враца, 31 km от гр. Монтана, 13 km от гр. Вършец
 
 

 
 
Природни и културни забележителности
 
Църква „Успение Богородично“
Строителството ѝ е започнало преди Освобождението и е завършено след 1878 г.
 
Паметник в чест на загиналите по бойните полета през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война герои от селото.
 
Районът на с. Горно Озирово е богат на пещери. Тук се намират едни от най-дълбоките пропастни пещери в България – Барки 14 (дължина 2600 м, денивелация 365 м), Беляр (дължина 2560 м, денивелация 282 м), Барки 08 (дължина 733 м, денивелация 190 м) и др.
 
Туристически маршрут с. Горно Озирово – пещерата Леденика. Време за преминаване – 5 ч.
На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина.
 
В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви.

 

 

Село Долно Озирово

 
Долно Озирово е старо поселище, за което говорят множеството археологически находки от района. В м. Черковището е открито гърне с римски републикански сребърни денари, носени от римски търговци, които търгували с местните траки (купували селскостопански стоки, добитък, кожи и др.). От римско време е и античната крепост Градище (Калето), издигаща се на височината Креща. По предание местността, наречена Кръмово кале, е била опора на българския болярин Кръм, който се подчинил на турците, но после той и наследниците му защитавали населението. От северната страна на крепостта между селата Долно Озирово и Стояново, под стръмните скали, има пещера, която населението нарича Татня (от слав. – „крадец“). Тук е открита тракийска керамика, работена на ръка през първото хилядолетие пр. Хр. Предполага се, че пещерата и височината били използвани от траките за временни убежища по време на опасност, а когато римляните дошли като завоеватели, те изградили крепостта от камъни, споени с хоросан. Името на селото се споменава в турски документ от 1666 г., когато е имало 17 домакинства.
 
 
Снимка: Природен парк "Врачански Балкан"
 
 
Селото е известно като единствен производител на вар по ръчен метод още от римско време.
 
Контакти: Кметство Долно Озирово, тел. 09525 2210
Читалище „Просвета–1946“ с. Долно Озирово – тел. 09525 2210, www.prosveta_1946.artbf.com
Как да стигнем: с кола: на 27 km от гр. Враца, 26 km от гр. Монтана, 9 km от гр. Вършец.
 
 
 
 
Природни и културни забележителности
 
Антична крепост Калето, която се намира на 2 km северозападно от селото в местността „Креща“. Римските завоеватели изградили каменни зидове, споени с хоросан. Крепостта е пазела долината на Огоста от североизток, за да бъде осигурен металодобивът. Обитавана е до късната Античност и ранното Средновековие. При изкопни работи за прокарване на водопровод са разкрити водопроводни керамични тръби, водещи от м. Извора до крепостта.
 
Опознавателен маршрут „Пътека на белоглавия лешояд“
Маршрутът дава възможност на посетителите да се докоснат до тайнствения свят на лешоядите. Изграден е в района, където се извършва адаптация на белоглави лешояди с цел възстановяване на популацията им във Врачанския Балкан. Време за преминаване на маршрута в една посока: около 2 ч.
 
Край селото се намира палеонтологично находище на фосилна фауна и флора със световна известност. Възрастта на съдържащите се в него фосили е отпреди около 2,25 млн.г. (късен плиоцен).
 
Църква „Свети Илия“ е изградена в периода 2007–2014 г.
 
 
Културен календар и традиции
 
Събор на селото – 2 август (Илинден по стар стил)
Читалище „Просвета 1946“ в с. Долно Озирово – група за стари градски песни и група за автентичен фолклор.
 
Интересни места за посещение в района
 
Град Вършец (12 km) – национален климатичен и балнеолечебен курорт. Градът е прекрасно място за почивка, спорт, климато- и балнеолечение, както и изходен пункт за туризъм. Минералните извори във Вършец и близките села Спанчевци и Бързия са силно лечебни (заболявания на сърдечно-съдовата система, на нервната система, опорно-двигателния апарат и др.).
 
Село Горна Бела речка
Селото е известно с фестивала на спомените „Козе мляко“, който се провежда всяка година около 24 май и събира стотици гости от страната и чужбина. Организира се от Фондация за нова култура. Селото придоби популярност и с местните деликатеси от козе мляко – козя извара, козе сирене, кисело мляко, кашкавал.
 
За повече информация:
Туристически Информационен Център Вършец
бул. „Република“ №90А, тел. 09527 3156 0879 299 984, e-mail: tic_varshets@abv.bg
 
 
 
Благодарим за съдействието и предоставените материали на Природен парк "Врачански Балкан"! Снимките са на Георги Стоянов, Красимир Лаковски и архив на ДПП „Врачански Балкан“.
 

 

Коментари (0)