Неизползваният туристически потенциал на община Трън

10.12.2016
Община Трън има огромен потенциал за развитие в областта на селския, културно – исторически и планински туризъм. За съжаление от страна на общината се прави много малко в тази насока.

Трънско се намира в областта Краище – планински район в Западна България и Източна Сърбия. Краището е сложна мрежа от над 30 планини, разположени на повече от 5000 кв.км., между Брезник, Радомир, Кюстендил, Вранье /Сърбия/ и Сурдулица /Сърбия/. Общата площ на планините е около 2 пъти по-голяма от Рила. В екологично отношение това е един от последните останали чисти райони в България. На цялата територия на Краището никога не е имало сериозно промишлено производство, природата е запазена от антропогенно въздействие и предпоставките за привличане на екотуристи е изключително добра.
 
 
Туризъм може да се развива в няколко направления:
 
 
Планински туризъм
 
Почти цялата територия на общината е заета от планини. В Трънско са разположени изцяло или частично 10 от общо 39–те български планини, нещо с което не може да се похвали нито една друга община. Планините са: Кървави камък, Руй, Ерулска планина, Любаш, Стража, Еловишка планина, Ездимирска планина, Гребен, Пенкьовска и Звалска. Височината им е от 1181 до 1737 м. В последните години се наблюдава бум на планинския туризъм, а първенците на всяка от 39-те планини са желана дестинация за все повече планинари. Това води до увеличение на туристите и в планините в Трънско, но за съжаление не със същите темпове както в други планински райони на България. Причините за това са, че от посочените 10 планини, само до Руй има маркирани и добре проходими пътеки. За останалите 9 достигането до най–високата точка е истинско приключение, което отказва повечето хора. Необходимите средства за маркиране, поставяне на табели и изчистване на пътеките от тръни и храсти са нищожни, но действия от страна на властимащите няма. Има възможности и за кандидатсване по европрограми за изграждане на екопътеки. Освен до първенците пътеки могат да се направят и до още няколко атрактивни върха, които могат да привличат посетители – Драговски камък и Гарванов камък в Гребен планиа, Шильоко в Пенкьовската планина, Ракитски камък и Щръби камък в Руй планина.
 
 
Връх Драговски камък
 
Ерулската планина
 
Гребен планина
 
Ерулска планина и морето от планини на юг от нея
 
 
 
В планините на Краището са скрити и много скални феномени, но повечето от тях  стоят анонимни. Тук най–ясно личи незаинтересоваността на общината да развива туризъм. Признатото за едно от най–красивите ждрела в България – Ябланишкото, край село Банкя е оставено от общината да стои необезпокоявано от туристи. На разклона за село Банкя дори не е поставена табела за въпросното ждрело. Как  община, която претендира, че прави всичко възможно за развитие на туризма, не счита за необходимо да постави табела за най – голямата си забележителност? Друг проблем при ждрелото в Банкя, както и на това на река Ерма, е, че пътеките не се поддържат и мостовете и парапетите са изгнили и са опасни за преминаване.
 
Ябланишкото ждрело се намира до село Банкя, на 5 км. от град Трън. Образувано е от преминаването на река Ябланица между стръмните склонове на Гребен и Ездимирската планина. Дължината на пролома е около 1 км., а скалите от двете страни на реката почти се докосват на няколко места. По протежението на ждрелото има няколко водопада и няколко малки пещери. При снеготопене и обилни валежи в началото на пролома от десетки места и от двете страни на реката блика вода от всяка цепнатина в скалите.
 
 
 
 
 
Най -известната забележителност в района е ждрелото на река Ерма. Този природен феномен е включен в 100-те национални туристически обекта. Представлява тесен пролом между две огромни скали, високи около 200 м. В най–тясната си част е широко 10 м., а дължината му е около 100 м. Реката е образувала няколко малки водопада и множество бързеи. Изградената екопътека преминава през тунел, издълбан в една от скалите до ждрелото в началото на XX век.
 
 
 
 
 
 
Малко хора знаят, че в района има още едно ждрело, намиращо се над Драговската махала на село Филиповци. Дължината и височината му не са толкова впечатляващи като при Трънското и Ябланишкото, но пък Драговското е особено атрактивно с над 20–те водопада по протежение на реката с височина до 8 m.
 
 
 
 
 
 
 
 
Близо до Драговското врело се намира Бежанската пещера, с обща дължина 61 m. След входа пещерата се разширява и формира голяма зала с размери 20х10х4 m. Пещерата, връх Драговски камък и Драговското врело се намират много близо едни до други и са идеална предпоставка за направата на екопътека, която да минава и през трите забележителности.
 
 
Бежанската пещера
 
Недалеч е и Филиповската пещера. Интересното при нея е , че наподобява станалата хит сред туристите пещера Утробата в Родопите. Началото й представлява  уникално красив тунел, а от входа се открива невероятна гледка към стръмните склонове на планините Стража и Ездимирска. Пещерата е дълга 83 m.
 
Филиповската пещера
 
 
Най  – голямата  пещера в района е Еловишката, която е с дължина 224 m, а според спелеолозите това е най–красивата пещера в Софийско и Пернишко. В общината има още десетки по–малки пещери, а също и много неизследвани.
 
 
 
Пещера Еловица, снимка Николай Остромски
 
Пещера Еловица, снимка Николай Остромски
 
 
Друг природен феномен са скалите и водопада край село Врабча. Водопадът е разположен до огромна отвесна скала, която в единия си край е с форма на гигантско човешко лице, а същата, гледана от обратната страна,  е с форма на голяма лъвска глава. На метри от буйната вода има естествен скален тунел и малък карстов извор, а високо в скалата е разположена пещера с три входа. По протежението на реката има още няколко по–малки водопада. Има възможност за свързване в една екопътека, която да започва от Драговската махала на село Филиповци, да преминава през Драговското врело, Бежанската пещера, връх Драговски камък, Врабчанския водопад, Ябланишкото ждрело и да завършва при Трънското ждрело. Общата и дължина би била около 17 km. Пътеката ще преминава през един връх,няколко пещери, три ждрела и десетки водопади, с което ще стане една от най – атрактивните в България.
 
 
 
Врабчански водопад
 
Лъвската глава
 
 
Интересна забележителност са и скалите при село Зелениград. Скалните отвеси са няколко, с височина около 100 м. Най – високата е Шили камък, а под върха и има пещера с вход–арка. В древността в пещерата е имало светилище, а по- късно и скална църква. В скалния масив има още няколко пещери с дължина до 112 м. Малко под най–високата точка може да бъде забелязано голямо скално лице.
 
 
Скалният масив Шили камък
 
Пещера Царева църква
 
Скалното лице над Царева църква
 
 
Религиозен туризъм
 
В  Трънско има десетки православни храмове, манастири и параклиси. Някои от тях са с многовековна история. До момента гостите на Трън посещават единствено скалния параклис „Св.Петка”. Освен него има още храмове, които впечатляват с историята, архитектурата и стенописите си. И те обаче стоят забравени и гостите на Трън дори  не предполагат за съществуването им.
 
 
Църквата „Свети Никола” в село Лялинци
 
 
 
 
Изградена е  през XVI в. Легендата разказва, че църквата първоначално е била извън селото и по–късно е пренесена камък по камък в центъра на Лялинци.
 
 
Ерулски манастир „Света Троица”
 
 
 
 
Намира се сред вековна букова гора на 1100 м. надморска височина в Ерулската планина. Манастирската църква е многократно разрушавана през вековете, възстановена е в края на XIX в.  Пред входа на църквата се извисяват две вековни дървета – ясен и бук.
 
 
Трънски манастир „Св.Архангел Михаил”
 
 
Манастирът е разположен в стръмните склонове на Руй планина,  близо до ждрелото на река Ерма. Основан е по време на Второто българско царство, а църквата, която е запазена и до днес, е строена XIV – XV в. Трънският манастир е обявен за паметник на културата.
 
 
Църквата „Света Петка”, село Пенкьовци
 
 
 
 
 
Обявена е за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е единствен по рода си представител на средновековната култова архитектура в България. Около храма има няколко вековни дъба, а два от тях са на възраст над 800 г. В началните години от турското робство е била заровена с пръст от хората в селото,  за да я опазят от унищожаване. С цел да не издават тайната,  хората спрели да говорят за църквата и постепенно с поколенията забравили за съществуването й. Чак в края на XIX в. пастир от селото случайно вижда, че козелът  му ближе метален кръст, разравя почвата и открива, че отдолу има заровена църква. Последните години започна възстановяване на манастирската част.
 
 
Скален параклис „Св. Петка”, гр. Трън
 
 
 
 
Разположен е в естествена пещера на малко възвишение в Трън. Легендата разказва, че Света Петка-Българска се е укривала в пещерата, гонена от потеря неверници. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла питка, но в това време преследвачите наближили и тя избягала през процеп в пещерата. Стъпката и ръката й се отпечатали в скалата. Когато неверниците намерили питката и се опитали да отчупят от нея, тя се вкаменила. Вкаменената питка може да бъде видяна и днес в параклиса. (svetimesta.com)
 
Внимание заслужават и възрожденската църква „Свети Илия”в село Горочевци, както и средновековната църква „Св.Четирдесет мъченици”в  село Лева река. Последната е изградена около ХV век, а на една от стените са изграфисани Кирил и Методий като светци, много преди те да бъдат канонизирани. Предполага се, че стенописите са от XVI-XVII в. Друг впечатляващ храм е „Рождество Богородично”, село Насалевци. Изграден е през 1859 г., а пред двора й се извисяват два многовековни дъба.
 
От няколко години е в ход кампанията „Манастирите на Краище – новата Света гора“. Тя включва общините Трън, Брезник, Земен и Ковачевци и предвижда възстановяването и съживяването за духовен живот на близо 20 манастира в четирите общини.
 
В село Докьовци, в двора на църквата „Св.Богородица” се намира дъб на възраст 1033 години. Според официалните данни за вековните дървета, това е седмото най – старо дърво в България.
 
 
Църквата „Св.Богородица“ и едно от най-старите дървета в България
 
 
Културно – исторически туризъм
 
В общината има два функиониращи музея. В село Бусинци се намира музеят на бусинската керамика. Грънчарската традиция в това село датира от векове, а през Възраждането тук  са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. В музейния комплекс са изложени стотици съдове, като някои от тях са изработени още през ХІХ в. Експозициите дават възможност да се проследи развитието на  местната грънчарска традиция през годините. В музея има запазена работилница, в която са се правели съдовете. Може да се види пещта, в която се се пекли и грънчарското колело, на което са изработвани. Бусинската школа е известна и в чужбина, а съдове на местни майстори се съхраняват в десетки музеи в чужбина, включително и в Лувъра.
 
 
 
 
 
Вторият музей –  на киселото мляко,  се намира в Студен извор, родното село на откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus   – д-р Стамен Григоров. На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща от средата на 19 в.. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала.
 
В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасяване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната и биологичната стойност на българското кисело мляко.
 
В района на село Ярловци на естествено защитен терен, издигащ се като пресечен конус над Знеполе  през късната античност е имало голяма крепост, която е продължила да съществува и през ранното средновековие.  Стръмните склонове на възвишението са подсилени от крепостни стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Крепостта е обхващала площ от около 7 дка. В подножието на крепостта има останки от стара римска баня.
 
 
снимка Shambhala.bg
 
 
Над село Ярловци е разположен и язовир със същото име. Изключително живописната и чиста природа около водоема е добра предпоставка за изграждане на хотелски комплекси. Ярловци е подходящо място за риболов и къмпингуване.
 
 
 
 
В Трънско има и няколко древни скални светилища, като най–сериозен интерес  могат да привлекат Мала и Голяма Гарваница и светилището над  Шили камък. Последното е издълбано в скалата и има П-образна форма.
 
В последните години интерес прилвича и т.нар. „разделена къща” в село Банкя. При подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. границата между България и Сърбия преминава през средата на къщата. Все пак при последващите преразглеждания на граничната ивица къщата е „пожалена” и границата е изместена с няколко метра. В момента оградата на двора служи и за ограда между България и Сърбия и е единственото оградно съоръжение по цялото протежение на границата между двете държави.
 
 
 
 
В село Банкя има условия за развитие на балнеотуризъм. Минералните извори в селото в момента не се използват по никакъв начин.
 
Работата на общината в посока  на развитието на туризма се ограничава до организиране на няколко масови събития в гр. Трън и популяризиране на само 4 обекта – Ждрелото, скалния параклис „Св.Петка” и двата музея. Не се прави нищо за развитието на планинския туризъм и популяризирането на планините в района, както  и за изваждането от анонимност на останалите природни феномени.
 
В последните години набира широка популярност планинското бягане и колоездене. Във все повече краища на България се организират състезания, които привличат голям медиен интерес. Руй планина е чудесна дестинация за провеждане на състезания и по бягане,  и по колоездене, а отразяването им ще популяризира района.  Има условия и за провеждане на планински маратон. Тези състезания са от порядъка на 70 – 150 км, а възможност за такива маршрути има, като те биха минавали през няколко планини, с което ще са още по – интересни.
 
Добри предпоставки има и за направата на пешеходен туристически маршрут  подобен на Е3 (Ком – Емине) и E4 (Витоша – Верила – Рила – Пирин – Славянка). Възможностите за такъв маршрут са само в рамките на общината или по–добрият  вариант е съвместно със съседните общини да се направи много дълго трасе, което да обикаля повечето от планините на Краището. Голям плюс на планините в района е,  че са достъпни целогодишно.
 
Предпоставките за развитие на туризъм в много направления са налице. На ход е общината, която да започне целенасочена работа за реализиране на този потенциал и да се придържа към съвета написан на официалния им сайт, а именно: „Пазете природата такава, каквато е, за да може и тези след вас да й се порадват!“
 
 
Автор: Руслан Зарев
 

Коментари (1)

СГ
11.12.2016 16:19
"Обещанието е облак, а изпълнението дъжд"