Културно-исторически туризъм в Кюстендил и околността

02.10.2016
Кюстендил е прекрасен град, разположен в Кюстендилската котловина. Заобиколен е от планини и прекрасна природа, което дава възможност за всякакъв вид туризъм – от маршрутно познавателен до културно-исторически.

Кюстендил е прекрасен град, разположен в Кюстендилската котловина. Заобиколен е от планини и прекрасна природа, което дава възможност за всякакъв вид туризъм – от маршрутно познавателен до културно-исторически.
 
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, зимите са меки и къси, което прави Кюстендил подходящ за лечение и профилактика на белодробни заболявания.
 
Със своите 40 минерални извора, от които извира лековита вода от преди 2500 години, Кюстендил се слави като център за балнеолечение. Минералната вода в града и околността лекува редица заболявания и е особено притегателна за туристите, а за града е едно от най-безценните богатства.
 
Кюстендил е град с многовековна история. Богат на музеи и археологически експозиции. Преди 1900 години в далечната 106 г. римляните са провъзгласили тогавашната Пауталия в муниципия – „областен център”. Тогава днешен Кюстендил получава представката „Улпия” пред името си и така новото име е Улпия Пауталия. Средновековното име на Кюстендил е Велбъжд. Кюстендил е град на повече от две хиляди години. Претърпял развитие в културно-исторически план. Град с богата история, за което свидетелстват многобройните паметници, ценни и важни знаци, редица разкопки и емблематични, запазени и до днес, крепостни стени и други археологически обекти, за да се превърне в една прекрасна туристическа дестинация за хората с афинитет към историята, културата и изкуството.
 
Вървейки по улиците на Кюстендил, потънали в сянката на вековни дървета, човек получава усещането за невероятно пътуване в историята. Ставаме  свидетели на провеждащи се археологически проучвания, които изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Добиваме представа за блясъка и великолепието на антична Пауталия с крепостните стени, с откритите високохудожествени мозайки, зидове на представителни сгради, базилики, широки улици с отлично запазена каменна настилка. Античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя. Днес можем да разгледаме останките на този култов и здравен център със залите за лечение и отдих, басейните с топла минерална вода, палестрите за гимнастика, одеоните, стадиона, светилищата по хълма „Хисарлъка“.
 
 
 
 
 
 
В непосредсвена близост до античните терми се издига отлично запазената Пиркова кула от ХIV-XV в., джамията „Фетих Мехмед” и „Ахмед бей”, Дервиш, Алай и Чифте бани, възрожденското училище, християнските храмове „Успение Богородично”, Св. Димитър” и „Св. Мина”. Потопени в атмосферата на отминали събития, предстои ни още едно връщане назад в историята. В живописния квартал Колуша се намира шедьовърът на средновековната архитектура и живописното изкуство – църквата „Св. Георги” от ХI в. – един от най-ярките и добре запазени средновековни паметници на културата в България. Архиелогическият музей, къщата-музей на „Ильо войвода” и къщата-музей ”Димитър Пешев” са следващите обекти, които трябва да бъдат посетени.
 
 
 
 
Крепостта Хисарлъка се намира на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 km югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV - началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 m и площ 2,12 ha. Местоположението на укрепителните съоръжения и формата на укрепената площ не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те по скоро следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули,  две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата, с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.
 
В зависимост от терена варират и ширините на крепостната стена от 1,60 до 3,00 m. Предполагаемата височина на стените е 10 m, а височината на кулите – 12 m. Техниката на градеж е „opus mixtum” – смесена зидария със сменящи се каменни и тухлени пояси и спойка от хоросан със счукани тухли.
 
Направените археологически разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта и говорят за непрекъснатото и продължително ѝ използване през Античността и Средновековието. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи, определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България. Крепостта е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение”.
 
Определено си заслужава гледката от най- високата част на хълма Хисарлъка. Внушително извисяват ръст възстановените стени и кули на късноантичната крепост, преживяла разпадането на Римската империя, драматичните години на Константиновото княжество, превземането на града от турските завоеватели. Крепостта е заобиколена от вековни дървета, добре оформени пешеходни алеи и прекрасни кътове за отдих. 
 
 
 
 
След преживяното от срещите с миналото, с уюта и спокойната атмосфера на настоящето и с чудесната визия за бъдещето, вие ще се убедите, че Кюстендил е не само овощната градина на България, градът на художниците, на лековитите минерални извори, но и градът на красивите жени, увековечени в платната на Майстора. Това е място, докоснато и благословено от боговете. Истинско е преклонинието, което ще изпитате пред платната на Владимир Димитров – Майстора в художествената галерия.
 
 
  
 
 
Определено внимание заслужава и къщата-музей Владимир Димитров-Майстора" в с. Шишковци. Открита е на 25 юни 1982 г. по повод на 100-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Тук Майстора живее и твори през 1926-44 г. В стаята е съхранена атмосферата, в която е живял творецът. На горния етаж са експонирани фотодокументи, илюстриращи приноса му към българското и световното изобразително изкуство: предмети, свързани с неговия живот и творчество. От няколко години в селото на Майстора се провежда студентски пленер „В духа на Майстора”, в който участват студенти от Националната художествена академия. Младите творци биват настанявани в къщи от селото, и докато за тях се грижат хора от местното население, те имат възможност да се запознаят с творчеството на Майстора и на други кюстендилски творци, в това число поети, музиканти, артисти. В рамките на пленера се провежда събитието „Поезия и музика край Струма”, а в края на престоя си самите студенти представят своя изложба в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”.
 
 
  
 
 
Църквата Успение Богородично се намира в централната част на град Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад.
 
Църквата е построена през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец" (Варош), на мястото на средновековната църква „Св. Никола”. По план е вкопана едноабсидна, трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 / 14,40 m. Планът на църквата е пропорциониран в съответствие със съществуващите в началото на XIX в. практически правила при тресирането му върху терена. Предполага се, че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството през 1883 г. е направен големият иконостас на олтара. От първия етап са запазени ценни икони като иконата Успение на Св. Иван Рилски" от Тома Вишанов, създадена в началото на XIX в. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Той се състои в изграждането на нартекса от север и запад за събрания на еснафите, свещоливница и костница на видни кюстендилци. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишка област и синът му Димитър. Владишкият трон и амвонът по пластичен детайл са в хармония с иконостаса. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище. След Освобождението на град Кюстендил северно от църквата на мястото на килийното училище е построена камбанария. Това става през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев. Камбанарията е с квадратен план и височина 11 m. През третия строителен етап, започнал през 1887 г., са изградени три купола с барабани над централния кораб за осветление, осъществено с пробиване на осмоъгълни отводи в дървените тавани под ръководството на Ризо Дюлгер и изписани от зограф Иван Доспевски. Иконите са изографисани от зoграфите Христо Димитров, Иван Доспевски, Евстати Попдимитров и др. По-късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса, преграждане на северния тракт (1984 г.), разширяване на галерията за църковния хор (1914 г.) и други. Каменната пластика в църквата е от първите години след Освобождението. Гробът на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски, намиращ се в църквата, е покрит с мраморна плоча направена от местен майстор.
 
 
През 1998 г. църквата е определена за архитектурно-художествен паметник на културата с категория “национално значение”. Днес тя е действащ храм на Българската православна църква.
 
Църква „Св. Великомъченик Мина” се намира в западната част на град Кюстендил между улиците Цар Освободител” и Хаджи Йоаким”. Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква "Св. Мина" по проект на архитект Антон Торньов. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква Св. Мина" взема решение да бъде построен нов храм. Обявява се конкурс и проектът на софийския архитект Антон Торньов печели първа награда. Основите на новия храм са положени на 20.06.1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата Св. Александър Невски" в София. Окончателното приемане на обекта става на 12.07.1933 г. Освещаването на храма е извършено на 04.11.1934 г. от софийския митрополит Стефан.
 
Църквата впечатлява със своята архитектура - има два високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Единият купол означава Исус Христос, главата на църквата, а двата са неразделимата двусъставна природа на Богочовека. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, като под целия храм има изба. Вътрешното пространство е покрито със стенописи. Църквата на практика е първото благотворително заведение в града – тя е издържала със свои средства сираци, давала им е квартира, храна, облекло, също е подпомагала и бедни семейства. С решение от 15.09.1934 г. се поставят възпоменателни мраморни плочи при западния вход на новия храм, върху които са изписани имената на загиналите за родината войници от град Кюстендил.Портик от юг води към малък параклис с аязмо - светена вода - вярва се, че водата е помогнала и помага на много болни хора да намирят спасение и изцеление тук. Църквата, която носи името на християнския светец Свети Мина Котуански (Фригийски), е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България и в момента е действащ храм на Българската православна църква.
 
Св. Димитър" е българска възрожденска църква. Намира се в източната част на града. Построена е през 1866 г. по инициатива на кюстендилския учител Даскал Димитри и носи името на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Автор на голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.
 
Храмът е изграден между 1864 и 1865 г. в махала Стамбол Капия на град Кюстендил. Църквата е трикорабна псевдобазилика. Средствата за построяването и украсата на храма са осигурени от заможни кюстендилци, занаятчии, учители и духовници. През 1865 г. е открито второто взаимоспомагателно училище наречено долномахленско. Инциатор и главен учител е Димитър Стоянов - Даскал Димитри.
 
 
Църквата Свети Георги” се намира в югозападния квартал на град Кюстендил – Колуша, който през Средновековието е бил село с име Коласия и седалище на кюстендилския митрополит по време на Османската империя. Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Строена в края на Х - началото на ХI в. Тя е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 m дължинна без притвора и ширина - 8,70 m. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. скрити редове", техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип вълчи зъб". Във вътрешността на църквата са разкрити стенописи от началото на ХІІ, ХV – ХVІ и ХІХ в., които представляват редки паметници на църковната живопис, дело на майстори зографи от Солунската школа. Oт този период най-добре запазен е образът на Свети Никола. От XV-XVI в. са иконите на Св. Сава Сръбски и Св. Йоан Бабтийски. Има предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, който бива убит в битката при Велбъжд през 1330 г. Голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на ХІХ в. В близост до църквата има възрожденска сграда, където са изложени част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През ХІХ в. църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от Колуша. Това на практика е първата реставрация на църквата. Към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, камбанария и преддверие. През 1985 г. притворът и камбанарията са съборени, като с това църквата е възстановена в нейните средновековен вид, обем и пропорции. През 1990 г. започва цялостно разкриване на запазените средновековни стенописи, а окончателната реставрация на църквата завършва през 2004 г.
 
Средновековните стенописи са редки паметници на културата, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период, поради което църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност. Църквата не е действащ храм, а архитектурно – строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение”.
 
 
Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил, позната под името „Пиркова”, се намира в централната част на града до римските терми, джамията Ахмед бей” и “Чифте баня”. Названието „Пиркова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Няма данни за точната дата на създаване на тази кула. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония” прави  сравнение на  Пирковата кула с видинските отбранителни кули и предполага, че е от същия период. Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 m и височина 15 m. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Градена е от ломени камъни, тухли и материали от античните терми. Осветява се от мазгали и прозорци разположени в горния край на южната фасада. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана. През 1966 г. е извършена реставрация, при която са възстановени гредоредът на трите етажа, подовите нива и покривът. През 2009 г. завърши нова голяма реставрация на кулата. Възстановени са изцяло петте ѝ нива, като посетителите вече могат да я разгледат отвътре. Съществува идея в Пирковата кула да се постави постоянна изложба за средновековния Велбъжд и въоръжението през вековете.
 
Пиркова (Пирговата) кула е архитектурно – строителен паметник на културата с национално значение, свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.
 

Бившата джамия Ахмед бей, известна още като Ингилиз”, Инджили” (християнска) е мюсюлмански храм, намиращ се в град Кюстендил, в непосредствена близост до римските терми и Пирковата кула. Джамията е построена към средата на ХV в., върху основите на средновековната българска църква Св. Неделя”.  Над входа на джамията има надпис на средно турски, който гласи:

Нека който е построил тази джамия се споменава докато се спре света. Който и е направил ремонт, о, Боже, нека бъде весел и честит на двата свята. А за онези, които служат в нея, о, Боже на милостта и благоволението, направи да бъде място за голям успех. Когато те влязат в етажите на Рая, зарадвай ги с видението на твоя Образ. 1147 година по Хиджра (отговаря на времето от 3.06.1734 г. до 24.05.1735 г.)."

Входната аркада на джамията е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. Ахмед бей” джамия е разширена и преустроена. Силно земетресение през 1904 г. довежда до разпукване на минарето и то е премахнато окончателно. Сградата на джамията е внушителна, с широк купол, мраморни стълбове и подпори. Построена е от каменни блокове и тухли, с отличителна декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура – корниз вълчи зъб”.

Джамията не е действаща, понастоящем се ползва за изложбена зала на музея в Кюстендил. Тя е  архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение”.

Манастирът Св. Лука” е разположен в северното подножие на Осогово, на около 4 km югозападно от с. Граница и на 8 km южно от гр. Кюстендил в местността “Пустия манастир”. Той се намира в непосредствена близост да средновековната крепост Граница, която е контролирала пътя Велбъжд – Щип по време на Втората Българска държава. Манастирът е основан през Х в., многократно е разрушаван от турците и е възобновен през ХХ в. (1948 г.). Св. Лука” представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. В тях на хотелски принцип при определени условия могат да пренощуват до 16 души.
 
Според преданието в манастира се е учил Св. Иван Рилски. През ХV в. игумен е бил Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир - Йоасаф, Давид и Теофан. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ и лесно достъпен за моторни превозни средства. Храмовият празник на манастира се празнува ежегодно на 18 октомври.
 
Кадин мост е средновековен мост над река Струма - петата по дължина в България, който се намира в центъра на с. Невестино. Според надпис издълбан в гранитна плоча в източната ограда от южната страна на моста на турски език, Кадин мост е построен през 1470 година по заповед на Исак паша по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едвам успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.
 
Мостът е дълъг около 100 m и широк 5 m. Като архитектура той представлява смес от антични, средновековни и ренесансови форми. Кадин мост има пет полуцилиндрични свода, като средният е най-висок, с най-голямо подпорно разстояние, а страничните се снишават постепенно. Застлан е с големи гранитни плочи.В долната си част стълбовете се издават клиновидно за цепене на водата, като във всеки стълб има пробит засводен прозорец за оттичане на водата при пълноводие на река Струма. Има украси от сталактитови елементи и розети. Разположен е косо по течението на река Струма и изглежда несиметричен, въпреки че височината му расте равномерно от двата бряга.
 
Съществуват различни легенди свързани с построяването на Кадин мост. Има различни тълкувания и за произхода на името му. Една част от фолклорните легенди, които се разказват за построяването на Кадин мост, са свързани с един особен обичай, според който се е смятало, че за да е стабилен градежът на мост, църква или чешма трябва в основите на строежа да се зазида жив човек или сянката му. Целта е по този начин да се създаде дух покровител на строежа. Вграждането на човешка жертва ставало, като майсторите оставяли дупка в строежа и като минел някой го бутали и зазиждали, а в по-късни времена взимали мярка от човек и вграждали сянката му. Вярвало се, че този, чиято сянка била вградена, започвал да линее, да отслабва и умирал.
 
 
Пътешественици се прехласвали пред величието му. През 1883 г. бележитият чешки учен проф. Константин Иречек при пътуването си из Югозападна България остава запленен от красотата на моста, който описва като старо турско архитектурно дело.
 
Много преди това през 1572 г. френският пътешественик Филип дьо Френ-Кание на път за Дубровник минава през Кюстендилско. В своите спомени той разказва за величието на мостовото съоръжение и многобройните минерални извори в района.
 
Турците наричали Кадин мост главен държавен път и положили големи усилия за неговото построяване и укрепване, за да осъществят своите завоевателни планове.
 
Отново сме в центъра на Кюстендил и постепенно ще трябва да излезете от магията на миналото, за да се влеете в съвремения ритъм на града с оживените улици и доброжелателните усмивки на хората. Тесните улички, старинните сгради, чистота, паметници и статуи, романтични ресторантчета, хотелчета… Гледаш, снимаш, радваш се. 
 
От юг ни внушава респект красивите склонове на Осоговската планина. Ако престоят в града е не само за един ден, то аз горещо ви препоръчвам да се насочите към нея. Намираща се само на 20 km от Кюстендил, тя е изключително място за отдих, за уединение, за сливане и съприживяване с първичното творение.
 
 
 
Връх Руен (2251 m) е най-високият връх в Осоговската планина. Нарежда се на пето място по височина сред планинските върхове в България. При ясно време от връх Руен се открива красива панорама. Малко са върховете, от които можеш да видиш толкова много планини: Малашевска, Влахина, Огражден, Беласица, Рила, Пирин, Верила, Конявска, Голо бърдо, Плана, Люлин, Лисец, Чуденска и др. На северозапад туристите, изкачили върха, могат да видят Шар планина и планини в Южна Сърбия. Всяка година туристите от туристическо дружество „Осогово” град Кюстендил в  първата неделя на месец юли организират масово изкачване на върха, съвместно с туристи от Македония и Сърбия.
 
 
Разтланите килими с най-чудновати шарки и аромати, които изпълват сетивата ви, толкова билки, цветя, тревици – всичко е толкова хармонично, че за пореден път ще се убедите в съвършената подредба на природата. 
 
 
 
 
 
Оставили зад себе си грижи, умора, проблеми и отворили очите си за красотата след преход от 8 часа достойно сте се заслужили почивката в една от най-старите хижи в България -  хижа Осогово". След доброто гостоприемство от хижарите и сладките приказки край камината, аз съм сигурна, че няма да ви се тръгва и ще попитате за още забележителности в близост до Кюстендил. А такива, разбира се не липсват!
 
Ох, ами празниците на града!... 
 
Празникът Кюстендилска пролет” e знаков за града. Патентован в патентното ведомство на Република България. Организира се от община Кюстендил с богата художествена програма и участие на най-популярните състави и изпълнители. Това е първият конкурс в България за най-красиво момиче. 
 
Празникът Кюстендилска пролет” е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция; той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище нa хълма над града – Хисарлъка. 
 
От незапомнени времена, в деня на пролетното равноденствие - 21 март, което съвпада със старото честване на паметта на Св. Четиридесет мъченици, жените месели обредни пити, възнасяли ги на светото място в Хисарлъка и ги разчупвали за здраве и успех на дома.
 
През 1966 г. се поставя началото на традицията за избор на девойка Кюстендилска пролет”, която се придружава от две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва; младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи – Харитите /богини на плодородието/ от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка.
 
Символ на Пролетта са трите красиви девойки, облечени в бяло и накичени с пролетни цветя. Те носят радост и нов късмет на всеки, който ги види. На площада, в центъра на Кюстендил, девойките приемат от своите предшественички богатствата, дадени на града от Бога - минералната вода, плодовете и хляба. Всеки от нас дълбоко ги цени и благодари за тях и знае, че неслучайно са дадени точно на нас - кюстендилци.
 
На празника Кюстендилска пролет” избраните девойки, придружавани от празнична процесия, всяка година отново отиват на хълма над града, за да пожелаят добро на всички. Свещеният хълм Хисарлъка отваря южната порта на древния град, за да влезе през нея приказната загадка на пролетта и вплитайки обреда в празника, да донесе добротворство в живия живот.
 
На 21 март хората се поздравяват с типичния само за Кюстеднил поздрав: Честита Пролет!” и се събират с близки и приятели около празничната трапеза - първо сред поляните на Хисарлъка, а после и в домовете си.
 
Празник на черешата 
 
Три дни от месец юни се посвещат на Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.
 
Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието Майка на българското овощарство”.
 
Представя се изложба от разнообразни сортове череши, създадени в Института по земеделие в Кюстендил и отглежданите от земеделските производители в региона.
 
Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака за сакралност, черешите са символ на доброто. Те са предвестници на лятото, вратата, през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край. Тук черешата е присадена в бита и културата на населението; тя е пазена и обгрижвана с обич, с надежда за добруване, оградена е от ритуали и самородна поетичност; за кюстендилеца тя е Черешчица род родила”...
 
Още Плиний Стари съобщава, че римските градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво, за да го увенчаят. Това говори за царствеността на черешата, с което дори славният пълководец Луций Лициний увенчавал радостта от победите си. Естетиката на цъфналия черешов цвят, обърнат към слънцето, е наситен с мистична дълбочина, черешата е символ и украса за аристокрацията и дипломацията във всички общества. Черешата е и един от знаковите символи за Кюстеднил.
 
На Празника на черешата” животът се превръща просто в купа с череши. Първият етап преминава под надслов - „Черешата в занаятите”. Десетки занаятчии от цялата страна подреждат свои изделия в Градската градина. Излагат се произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони и различни автентични произведения, майсторски изработени от сръчните ръце на художници и занаятчии.
 
Паралелно с това се провежда фолклорният празник Черешчица род родила”. В богата художествена програма - състави, танцови формации и индивидуални певци представят магията на черешата и въздействието й върху българския фолклор.
 
Автор: Силвия Михова

 

Коментари (0)