Чернобил – 29 години по-късно

08.04.2015
Град Припят, Украинска ССР – 1985 г. Датата е 25 април 1986 г. Петък е. В град Припят – Украинска ССР, децата играят в пясъчниците. Гражданите на Съветския съюз се радват на пролетното слънце и необичайно високите априлски температури. Улиците са пълни и пъстри. Нацъфтяли са рози. Градът, подслонил работниците на Чернобилската атомната електроцентрала „Ленин”, е по-уютен от всякога. Кипи усилена подготовка по посрещането на Първи май. Никой не предполага какво ще се случи само след няколко часа.

Денят преваля и към 18 ч. местно време от Дома на Енергетика заминава нощната смяна на Реактор номер 4. Смяната пристига в централата. Получена е заповед от Института за ядрена енергия на СССР. В съобщението се посочва, че в нощта на 25 срещу 26 април 1986 г.,  следва да се проведе учение на персонала на 4-ти реактор за спирането му при затруднени условия , както и тестване на самозахранващата система. Учението трябва да се ръководи от заместник главния инженер на централата – Анатолий Дятлов. Учението започва. Анатолий Дятлов нарежда изпитанието да започне при номинална мощност на реактора от 200 мегавата – опасно ниска мощност за изпитание на реактори от типа РБМК (каквито са в Чернобил), и в пряк разрез с заповедта от Института, в която е посочено изрично, изпитанието да започне при мощност от 700 мегавата.
 
 
Снимка: Kamil Porembiński
 
 
 
Към 01:23:40 ч  на 26 април, поради критично ниски нива на вода, която да охлажда реaктора се включва защитата му, 3 секунди по-късно се активират алармените сигнали за повишена мощност. Операторите предприемат утвърдени действия за работа в такава ситуация и нареждат спускане на контролните пръти (това са масивни пръти, изработени от елемента бор, с графитен връх, които имат ролята на забавители на ядрената реакция и всъщност регулират мощността). Във вътрешността на реактора обаче вече е събрана огромна енергия, графитените върхове на прътите в случая повишават още мощността. В 01:23:49 ч. Контролът над реактора е изгубен. Контролните пръти (които регулират мощността на реактора не могат да бъдат върнати в крайно долно положение, с което да се намали мощността) засядат по средата на реактора и започват да се топят. В следващите няколко секунди 4-ти реактор се превръща в нещо подобно на огромен  чайник, който ще кипне всеки момент. В 01:24 ч. неконтролируемата ядрена реакция предизвиква огромен взрив, който вдига във въздуха 15-тонния „похлупак” на реактора. Разрушена е т.н. активна зона , а в атомосферата на височина от 2,5 km, са изхвърлени огромно количество радиоактивна пара, графит, частици ядрено гориво и други силно радиоактивни елементи от реактора. Будните хора в Припят виждат ярко сияние над 4-ти реактор. Те стават първите свидетели на катастрофата.  
 
 
Сред останките на град Припят... Снимка: Roman Harak
 
 
Само благодарение на преобладаващия в този момент източен вятър,   град Припят е предпазен от първичния радиоактивен облак. Той се понася към Белорусия, където само след няколко часа  ще се изсипе на земята под формата на силно радиоактивен дъжд. В самата централа първоначално нямат представа какво точно се е случило. Тъй като контролната зала е добре изолирана и отдалечена от реакторното помещение, в нея се чуват две експлозии, а няколко минути по-късно помещението на контролната зала се изпълва с бял задушлив пушек. По думи на оцелели от този момент устите на служителите „се изпълнили с метален вкус”. Това е била срещата на операторите с „невидимия убиец’’ – радиацията, пълзяща под белия плащ на дима. Двама ел. техници от поддръжката започват да гасят пожар в турбинното отделение  - няколко часа по-късно те ще умрат от лъчева болест. Образувания кратер от избухналия реактор е изпълнен от огнетечна радиокативна маса, съставена от ядрено гориво, графит, метал. Кратерът тлее в продължение на повече от 3 месеца, изхвърляйки в атмосферата радиоактивна пара. Над него периодично се изсипват чрез хеликоптери голямо количество олово ( което намалява радиацията) и пясък. Нивата на радиацията са потресаващи. Дозиметрите отчитат 3,6 пункта, което всъщност е максимума, който може да бъде отчетен. Истината е, че нивата са били стотици и на моменти хиляди пъти по-високи.                
 
 
В първите 36 часа след аварията, Москва мълчи. Няма изнесена официална информация. Жителите на град Припят също са в неведение на ставащото. „Заразеното” утро на 26 април настъпва. Много от инженерите и техниците не се прибират от нощната смяна. Работниците, успели да се приберат до Припят започват прием на йодни таблетки, за предпазване от радиацията. Масово обаче информация и новини няма. За по-голяма част от жителите на Припят, е поредният спокоен и слънчев пролетен ден – събота е. Радиацията достига града в ранния следобед. Децата са навън и играят в прашните пясъчници, просмуквайки огромни количества радиация.  Единственото, което подсказва, че нещо не е наред е започналото учестено миене на улиците и булевардите, а в детските градини и училищата е получено предписание да се затворят прозорците и да се ограничи престоят навън. Същевременно подготовката за Първи май не спира...
 
 
Започва евакуация.  135 000 граждани на Припят и селата около града и централата ще бъдат евакуирани в следващите 5 дни. Гражданите са извозени от Припят с уговорката, че става дума за няколкодневна евакуация. Някои дори не взимат дрехи, а само документи. Никой не подозира, че това са последните му секунди в града. Апартаментите остават отключени, превръщат се в своеобразна „запечатка” на момента. И до днес всичко в тях е оставено в порядъка, останал от 27 април 1986 г. Изминалите години започват да рушат сградите. Обстановката 29 години по-късно е покъртителна. Призрачна тишина, празни сгради, обрасли улици, невидим враг – радиацията.
 
 
Сред едно от училищата в Припят. Снимка: Roman Harak
 
Връщаме се отново в деня 26 април 1986 г. Автобусите, извозили гражданите на Припят, се завръщат пълни. От целия Съюз са изпратени войници, работници, миньори, лекари, инженери, които да се справят с последствията от аварията. Според данни на Украинското министерство от 2006 г., общият брой на така наречените „ликвидатори” достига 650 000 души. Това ще са всички хора, които ще се борят с последствията от „Чернобил”. Според неофициални статистики между 10 и 15000 ще починат вследствие на смъртоносна доза радиация, а други 100 000 ще получат увреждания за цял живот. Защитно облекло липсва. Противогазите също не достигат. „Ликвидаторите” имат задачата да разчистят пространството около реактора и покрива му от „материали”. Няколко седмици по-късно е изготвен проект за построяването на т.нар. „саркофаг” –стомано-бетонена конструкция, която да покрие реактора и да ограничи радиацията. Саркофагът е завършен в края на ноември 1986 г., построен изцяло от ликвидаторите. Техниката, с която е работено, няколкократно отказва заради огромните дози радиация. По покрива на реактора за по две минути са пускани ликвидатори, които да разчистят отломки и остатъци. Били са изложени на изключително висока радиация.
 
 
Работата на покрива била сред най-кратките, и траела само 2 минути. На много войници е предлаган избора за начина за изкарване на тяхната военна служба, задължително условие за тяхното пенсиониране. Следващите две години в ада на дъжд от куршуми, ракети и бомби в Афганистан или две минути на спокойният, тих и невидим дъжд от „гама-куршуми”  на покрива на реактор номер 4. Други копаят 200-метров тунел към реакторното помещение, с цел инсталиране на охладителна система с течен азот. Този план обаче се проваля, заради нечовешките условия, силното запрашаване в тунела и все по-високите нива на радиация. Ежедневно териториите около централата са били пръскани от вертолети с гадолоний. Много от вертолетите падат по време на полет, заради повредена техника от гама лъчението. Почвите се обработват с вар. Една борова гора и 4 села са сринати със земята. Обявена е зона с радиус от 30 km около реактора, която се превръща в затворена и със специален пропускателен режим територия.  
 
 
В България радиоактивният облак достига в периода 1-3 май. Най-високи нива на радиация са отчетени в Източните Родопи. Дупничанинът Божидар Лумбев, който вече е покойник, пръв в България съобщил публично, че има радиация в резултат на аварията в Чернобил на 26 април 1986 г. Рискувайки всичко, химикът към Гражданска защита-Кюстендил обявил резултатите от тайните си изследвания, въпреки наложеното пълно информационно затъмнение от правителството на БКП и така спасил здравето на хиляди българи.   Град Припят 29 години по-късно
 
 
Снимка: Cult Case
 
Неопределено количество хора са заразени, поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България, и Франция) да отрекат инцидента, или това, че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.
 
 
Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на Земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията.
 
 
Ядрената катастрофа в АЕЦ ‘’Фукушима’’- Япония, от 2011 г, ясно показа, че човечеството не е взело и грам поука от аварята в Чернобил.  Последва пълно медийно затъмнение, а много от мерките, взети от Японските власти бяха оспорени от Международната агенция за ядрена енергия. Мащабите на катастрофата във Фукушима неколкократно надвишават тези от Чернобил.  Съдържанието на цезиеви изотопи в един литър от вода, изтекла от централата, е достигало 251 000 бекерела. Разрешената в Япония максимална концентрация от тях във вода, изливана в океана, е 30 бекерела.
 
 
В рамките на плана за справяне с последиците от Чернобилската авария, следва Саркофагът, покриващ в момента реактор номер 4, да бъде демонтиран. След десетилетие сложни преговори започна строителството на нов саркофаг, разработен от институра „Бател Мемориъл”, „Електрисите дьо Франс”, „Бехтел груп” и ЧАЕЦ. Новата безопасна обвивка е проектирана като гигантски стоманен свод . Този свод ще е по-дълъг от футболно игрище и по-висок от Статуята на свободата, на стойност 800 млн долара. За безопасност новата обвивка ще бъде построена на разстояние от саркофага и след това приплъзната на мястото. 
 
 
Автор: Любен Стоянов, студент II курс, специалност История и география, СУ "Св. Климент Охридски"


 

 

 

Коментари (6)

Велин
24.04.2015 16:44
Браво Любо
Любен Стоянов
08.04.2015 18:11
Музи да искаш :))
Румен
08.04.2015 17:35
Браво, Любче! Откъде ти дойде вдъхновението? Някоя муза...
Румен
08.04.2015 17:35
Браво, Любче! Откъде ти дойде вдъхновението? Някоя муза...
Румен
08.04.2015 17:35
Браво, Любче! Откъде ти дойде вдъхновението? Някоя муза...
Владимир
08.04.2015 00:07
Супер статия!