Балканската война - военни операции, паметни места и битки

23.06.2015
Балканската война от 1912-1913 г. се явява като едно от най-важните събития в най-новата история на България. Чрез нея са освободени от турско робство Родопите – Кърджалийска и Хасковска околия, Ивайловградско и обширни територии в Одринска и Беломорска Тракия. Балканската война снема сянката на полумесеца и в южните български земи отново грейва ясната българска Луна.

В  началото на ХХ век многонационалната Османска империя се раздира от остри и непреодолими социални и национални противоречия. Сред подвластното население, особено в Одринско и Македония, Албания и о-в Крит, се развиват национално-освободителни движения, с главна цел да отхвърлят религиозния и социален гнет на турския абсолютизъм. Тези движения отслабват мощта на империята и подхранват териториалните аспирации на съседните балкански държави. Избухват въстания в Крит, следва Гръцко-турската  война от 1897 г., организираното от ВМОРО Илинденско - Преображенско  въстание от 1903 г., засилва се съпротивата и на албанския народ. От всичко това може да заключим, че балканските народи живеят с надежда, че разпокъсаните им територии един ден ще бъдат отново техни.

 

Балканските страни тръгват по капиталистическия път на развитие, но промишлеността и пазарите са много слабо развити. Управляващите среди търсят изход в териториални разширения, главно за сметка на Османската империя.

 

Граници на Балканите според Берлинския конгрес

 

 

В края на първото десетилетие на XX век България вече е независима държава, с добре въоръжена армия и със стабилна икономика. Но не е в състояние да се изправи сама срещу Османската империя. Затова се ориентира към създаването на Балканския съюз. България опитва всичко, за да помогне на събратята си в Македония и Тракия - с подкрепата на училищното и църковното дело, подпомага пострадалите от въстанията, опитва дипломатически натиск пред великите сили и Турция. Това не помага. Единственият изход остава войната. Тя е неизбежна. Тя е желана от всички българи.

 

Българските управници се стремят да присъединят Македония и Одринско, мнозинството от населението на които е българско, и да получат излаз на море (Егейско). Но на Балканите се кръстосват и интересите на големите империални държави. Германия и Австро-Унгария са за запазване на целостта на Турция, а Русия с помощта на Франция и Англия, съдейства за създаването на Балканския съюз (1912-13), като се стреми да го използва в борбата си срещу германската и австрийската експанзия на Изток.

 

На фона на всички тези събития българската буржоазия отдавна се подготвя за война с Турция. Изградени са казарми, построени са стратегически жп линии и шосета. Руската дипломация усилено работи за сключване на съюз между България и Сърбия.

 

Българският народ силно съчувства на пъшкащите под турско иго поробени народности и особено на тези в Одринска Тракия и Македония. Кланетата над българското население в Щип /1911 г./ и Кочани /1911 г./ и отказът на Османската империя да въведе в европейските си владения реформи, предопределят започването на Балканската война.

 

През лятото на 1912 г., Балканският съюз вече е факт. България, Гърция, Сърбия и Черна гора - четирите балкански страни, се обединяват срещу общия си враг – Османската империя. Не след  дълго започва подготвянето на военните планове и операции. Съставят се войсковите части и подразделения, формират се отбранителните линии и театрите на военните действия. Последвалият отказ на Османската империя да проведе реформи, открива пътя към въоръжения конфликт.

 

На  17 и 18 септември 1912 г.  е  обявена мобилизация, a на 26 септември Черна гора започва военни действия в Северна Албания. На 3 октомври турското правителство скъсва дипломатическите си отношения с България и на 4 октомври  обявява война на съюзниците. България, Гърция и Сърбия обявяват война на Османската империя в периода 5-7 октомври 1912  г.

 

Съюзническите войски превъзхождат турската армия по организация, бойна подготовка и морално състояние. Те разполагат и с по-добър команден състав. Основните сили на България са съсредоточени на Тракийския театър. Първа българска армия (1.3 и 10 пехотна дивизия и 9 военен полк) с командващ ген. В. Кутинчев се разгръща в района на Къзългач (дн.Елхово) от двете страни на р. Тунджа, на един преход от границата, със задача да настъпи към Хавса и съвместно с ІІІ–та армия да разгроми турската Източна армия.

 

ІІ–ра Българска армия /8 и 9 пехотна дивизии и сборна конна бригада/ с командващ ген. Н. Иванов се разгръща в района на Харманли, Търново Сеймен и Хасково за действие срещу Одрин.

 

ІІІ-та Българска армия ( 4, 5 и 6 пехотна дивизии и 8 конен полк ) с командващ ген. Р. Димитриев се разгръща в района източно от гр. Ямбол, на два прехода от границата, вляво и в отстъп на І - ва армия със задача да настъпи към Лозенград, да нанесе изненадващ удар на Източната турска армия и да я разгроми във взаимодействие с І-ва армия. Общият фронт, на който са разгърнати трите български армии, достига 120 км.

 

Групировката осигурява на българските войски стратегическа изненада. За отбрана на южната граница и за действие срещу  турските войски в Западна Тракия са съсредоточени Родопският отряд – в района на Ракитово и Лъджене и Хасковският отряд – в района на Харманли, за настъпление към Кърджали.

 

Военните действия на Тракийския театър започват още на 5 октомври. Първата важна операция е разбиването на противниковите войски на турските погранични съединения. Втора армия настъпва към Одрин и до 25 октомври напълно го блокира. І-ва и ІІІ-та армия излизат на подстъпите към Лозенград и така на практика ІІІ-та армия остава неразкрита от турското командване.

 

Основни направления на съюзническото настъпление.

 

На 9  октомври турската Източна армия минава в настъпление на линията Одрин –Лозенград, с цел да разгроми българските войски. В резултат на това на 9-10 октомври в района на Гечкенли, Селиолу, Ериклер се водят решителни срещни боеве между българските и турските съединения. Турската армия претърпява поражение и панически се оттегля към линията Бунархисар-Люлебургаз.На 11 октомври български части нахлуват в Люлебургаз.

 

В ЛОЗЕНГРАДСКАТА ОПЕРАЦИЯ основните сили на турската Източна армия са разгромени и веднага започва изтегляне по линията Люлебургаз-Виза, на около 50 км източно от Лозенград. След  5 –дневни кръвопролитни сражения, на линията на р. Караагачдер, І –ва и ІІІ – та армия под общото командване на ген. Радко Димитриев удържат блестяща победа над турците. Превзети са укрепените позиции Люлебургаз и Бунархисар.

 

Фронтът след всеки изминал ден се приближава все повече към Истанбул.

 

Трябва да се отбележи и създаването на МОО/Македоно-Одринското опълчение/, наброяващо14 670 души от хилядите бежанци доброволци, техният висок боен дух и масов героизъм.

 

Под ударите на Родопския и Кърджалийския отряд, в които влиза и МОО, противникът отстъпва на юг. Кърджалийският отряд под командването на Никола Генев, на 14.10.1912 г. при с. Мерхамлъ, заедно със Сборната конна бригада, принуждава Явер паша да се предаде. Пленени са 9 646 войници и офицери. 7-ма пехотна Рилска дивизия, успешно настъпва по поречието на р. Струма за овладяването на Солун.

 

Действията на българската армия по второстепенните направления се развиват успешно. Родопският отряд разбива турските сили в района на Разлог, Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и Тъмръшкия клин, както и част от турския Струмски корпус и многоброен башибозук. Действията в Източните Родопи са повече от драматични. След успешното влизане на войводата Апостол Дограмаджиев и Македоно-Одринското опълчение в Ивайловград  на 14 септември, четата е изненадана от многобройна турска военна част и след няколкочасови сражения се изтеглят към Свиленград. На 22 септември 1912 г. Ивайловград е освободен за втори път от Сборната Кавказка кавалерийска бригада на генерал-майор Черевин, която пресича Ивайловградска околия и се насочва към Димотика, където са се оттеглили противниковите войски. На източно-родопския връх Каратепе (дн. Черни Рид) до едноименното село, Ивайловградският отряд и местните доброволци са обградени от отрядите на Енвер бей и майор Хаджи Селим бей. В сражението на Черни рид се наблюдава нещо, което силно напомня на Шипченската епопея. Българската позиция на върха е смело отстоявана от няколкостотин души български пехотинци, артилеристи и сръбски кавалеристи. Идва момента, когато редовната турска войска започва отстъпление по пътя за Крумовград; преследвано от мощното българско „Ура!” и „На нож!”.

 

Според очевидци от онова време най-яростен и успешен е огънят в направление с. Железино, където най-бързо турската армия е обезверена и започва да бяга. За последвалите събития в Ивайловградска околия Р. Гинев  пише: ”Пътят за настъпление на нови български части е открит. Селяните посрещат като най-голям празник своето освобождение.” При провеждането на военните операции в Ивайловградския край не бива да се забравя помощта на местните войводи Стойчо Дачев и Александър Иванчев, които оказват неоценими услуги на командвания от подполковник Петров Ивайловградски пехотно–кавалерийски отряд.

 

На 18-ти октомври (н.с) силите на ген. Делов от Хасковския отряд настъпват към Кърджали. Ден по-късно те разбиват османските войски при Кованлък (днес Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) –пътят към Кърджали е отворен. Корпусът на Явер паша се изтегля от града в панически безпорядък. С напредването си към Гюмюрджина Хасковският отряд застрашава комуникациите между османските сили в Тракия и Македония. Затова османското главно командване нарежда на Явер паша да контраатакува, преди българите да са достигнали Кърджали, но не му праща подкрепления. За да изпълни заповедта, той разполага с 9 табора пехота и 8 оръдия. Рано сутринта на 21 октомври (8 октомври стар стил) Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на пълното превъзходство на артилерията си и с удари „на нож“ войските от Хасковския отряд преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от същата посока, османците отстъпват за втори път през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. българските войски влизат в Кърджали. В резултат на операцията, Кърджали е обезлюден.

 

Макар и кратки по време и  малки по-обхват, в Черно море също се изпълняват военни операции. Изключителен е подвигът на екипажа на корабите „Дръзки”, ’’Смели ‘’ и „Строги’’, които атакуват турския крайцер ‘’Хамидие’’ и го торпилират.

 

На 16.10.1912 г.е бойното кръщение на бълг.военна авиация. Поручик Радул Милков и Продан Таракчиев, с биплан "Албатрос" на летище Мустафа паша извършват първия полет. Пораженията и тежките загуби на действащата армия принуждават турското правителство още на 20 октомври, след  Люлебургаз-Бунархисарската операция, да търси мир, в лицето на Балканския съюз. Мирът е отказан.

 

След като за момент българското настъпление спира, турската армия успява да се изтегли и да се укрепи в т.н. Чаталджанска позиция. Бързо турското командване сформира Чаталджанска армия, която наброява 107 000 души с 308 оръдия. Изтощена и разяждана от холерата, българската войска се готви за изпълнение на Чаталджанската операция. На  4 и 5 ноември без предварителна подготовка и разузнаване І - ва и ІІІ - та българска армия настъпва и атакува противника. За съжаление не е  постигнат значителен пробив и войската се изтегля в изходно положение. В Лондон започват мирните преговори. Но те са прекъснати от извършения от младотурците военен преврат и бойните действия са подновени. На 23 януари турската Източна армия неуспешно атакува българската войска при Чаталджа.

 

Изключително важно отражение върху хода на войната оказва ОДРИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ от 13 март 1913 г. На 13 март 1913 г., под командването на ген. Никола Иванов, след ожесточена нощна атака войските на ІІ – ра българска армия с подкрепата на две сборни дивизии овладяват, обявената от много западни военни експерти за непревземаема Одринска крепост. Шукри паша – комендант на крепостта заедно с многохилядния си гарнизон - е пленен. Одринската операция е високо постижение на българското военно изкуство. По повод на факта, че непревземаемата Одринска крепост е превзета от българите само за 30 часа, ген. Г. Вазов заявява: "Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец ... Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин!"

 

Българската войска отбелязва значително развитие на българското военно изкуство. Утвърждава се централизираното управление на огъня на артилерията. Заражда се фронтовото командване и армейската настъпателна операция. В Българската армия се извършва първата във военната ни история армейска нощна настъпателна операция срещу укрепен район и голям населен пункт - Одринската операция, по време на която за пръв път самолетът се използва като бойно средство за бомбардиране, правят се опити за радио противодействие, заражда се дейността на щурмовите групи.

 

Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница.

 

След като турската армия е попиляна, започват преговори. Не след дълго - на 17 май 1913 г. - е сключен Лондонският мирен договор, според който Османската империя се задължава да отстъпи всичките си владения на запад от линията Енос-Мидия и Егейските о-ви. Албания получава независимост. Слага се край на турското национално потисничество на Балканите. Единство сред балканските народи обаче не настъпва. Между съюзниците избухват остри териториални спорове, които разпалват ненавистта между тях и подготвят пътя към нова война.

 

Любен Стоянов
спец. История и география

 

Литература:

1. Чанков, Д., Националноосвободителни борби в Ивайловградския край 1908-1913 г. ИК “Марица” – Пловдив, 2003

2. Милетич, Л., Цит. съч.

3. Примовски, Ан., Цит. съч.

4. Станев, Н., Цит. съч.

 

 

Коментари (2)

St
20.09.2015 13:27
"Историята е география в движение"
!!!
14.09.2015 00:56
Извинете, но това е история - нас това не ни интересува, ние искаме география