Какво означава да си учител по география - Второ място, Димитрина Докимова

11.05.2015
Представяме ви учителското есе, което спечели Второ място на национоналния конкурс за учителски есета "Какво означава да си учител по география", част от Първия географски фестивал - Ямбол 2015. Призьор е Димитрина Докимова, учител по география от МГ „Д-р Петър Берон“, гр. Варна.

Сядам да пиша това есе отново в последния момент, въпреки че отдавна си мисля за него…. Пак не остана ред от всички задачи, които имах да свърша… Може би е редно да започна именно с това – да си учител по география е динамична работа на пълен работен ден! Даже на препълнен, ако питате мен. В момента тече усилена подготовка за Географския фестивал в Ямбол, за Националния кръг на олимпиадата във Враца, правим първите сериозни проекти в 9. клас, вървят контролни, които все някой трябва да провери…  Толкова се улисахме в пътешествия по глобуса днес с децата, че едвам си тръгнахме в 16:00 часа от гимназията, а всички бяха дошли в 7:30 за първи час. Какво всъщност ни кара да стоим по 8-10 часа в училище и да работим допълнително вкъщи? Любовта към географията, разбира се, а и любовта към преподаването и ученето. Истинско удоволствие е да работиш с любознателни, търсещи деца, които имат искри в очите, които си запалил или продължаваш да провокираш да са любопитни!
 
 
      Няма да влизам в дълбините на това какво е да си учител въобще и ще наблегна на географската част - тази, която ни отличава от всички останали учители, които също преподават, вдъхновяват, обясняват и поощряват учениците си. И все пак... Нека потвърдя още веднъж, че да си учител, е призвание – онова, което те кара да настояваш и да насърчаваш, а най-вече да предизвикваш младите хора да се развиват. То е като да посадиш градина (а според Одри Хепбърн това прави само този, който вярва в утре) – та да вярваш в „утре-то“ на учениците си и да виждаш как това, което ти знаеш и на което можеш да ги научиш, ще им помогне да открият себе си и мястото си – ето това не всеки го може. Учителят успява да дава и да се вгражда в успеха на учениците си, защото вижда смисъла в това тези след него да продължат напред от мястото, до което е стигнал. Или да перифразирам казаното за градината – да си учител означава да вярваш не само, че ще има утре, а че то може да е по-добро от днес.
 
 
       Ние, учителите по география, сме най-големите късметлии в професията! Защо ли? Защото всеки път, когато тръгнем на някъде, ние всъщност се усъвършенстваме професионално и си имаме причина да пътуваме все повече и по-далеч – така ставаме по-добри географи. Страхотно е, когато някой ти каже: „Не се спря!“, да му отвърнеш: „Това ми е работата – да опознавам света, за да уча по-добре учениците си.“ Всяко едно пътешествие, всяко едно приключение и всяка една лична история ни правят все по-добри учители по география. Децата обичат приказките и личните истории. Както и първите пътешественици, описвали Земята, са показвали пътя на останалите, така и ние разказваме за нашите пътища. Разбира се сега това, което не е описано е много малко… Има ги невероятните филми на National Жeographic, Animal Planet, има ги всички приключения на хората, обиколили Земята по Екватора или по Полярната окръжност и, разбира сe, има Google – Google Earth, Google Maps, Google Street View, Mapbox и много други, които ни помагат да познаваме света по-добре. Каква тогава е ролята на учителя по география?! Според мен е много интересна и предизвикателна – той може да бъде ключът към вратата, която открива по нов начин света на учениците. С всички тези невероятни нови технологии им помага да усъвършенстват няколко много важни умения –  да се ориентират и да намират пътя си не само на картата, но и сред морето от информация; да знаят колко е важно местоположението за начина, по който се развива даден човек и че моментното състояние е резултат от комплексното влияние на редица фактори, които зависят от територията; но може би най-важното е, че всичко е въпрос на гледна точка – колко отблизо или колко отдалеч ще гледаш на нещата, за да можеш да видиш в единия случай глобалната картинка, а в другия – детайлите. Всичко не само в географията, а и в живота е въпрос на мащаб – мащаб на идеите, на мислите, на мечтите. Изключителна привилегия на учителя по география е не да знае всичко за света, а да има по-глобална гледна точка. Да може да познава разнообразието и факторите, които го формират – логиката, която движи процеса, да може да сравнява и да илюстрира, защото разбира по-добре това многообразие – и в природата, и в обществото. Приложението на географските знания и умения е многостранно – от това да обясниш защо си избрал определено местоположение в класната стая, да си начертаеш мечтано пътешествие и да определиш кога да тръгнеш, до това да избереш бъдещата си професия от гледна точка на глобалните икономически тенденции и конкретните условия за развитие на тази дейност в страната… Учителят вижда тези възможности и ги показва на децата. Често в обучението по география използва за целта интерактивни игри, което налага самият той да е по-отворен, не толкова сериозен и да обичаме да играе. Не е трудно да се обясни защо е нужно да се учи география, да се използват различни методи и да се мотивират децата. Изкуство е обаче да ги запалиш и те да учат география не само защото е полезна наука, а просто, защото я обичат! Надявам се учителите по география да сме такива – палещи искрата!
 
 
        Да си учител по география е щастие! От това да следваш призванието си, да се забавляваш, да се учиш всеки миг и да изследваш света, за да откриваш всеки ден колко е красив и колко много може да ти даде и да го споделиш с учениците си. Благодарна съм, че имах възможността да споделя моето щастие с Вас!
 
 
 

Коментари (6)

Димитрина
15.05.2015 23:48
Благодаря Ви искрено за високата оценка и подкрепата. Наистина рядко сядам да пиша, но винаги е от сърце. Особено съм щастлива, че виждам написаното от мен именно тук - в geograf.bg, защото това е една невероятна географска среда! Желая на всички вдъхновение и усмивки!
Краси
14.05.2015 13:52
Поздравление за чудесното есе! Радва ме, че имам такива колеги, които дават всичко от себе си за успеха на науката ни. Успех и занапред!
Ангел
12.05.2015 01:34
Вдъхновяващо и искренно есе - идващо от вътре на човек! Мотивация за всеки настоящ или бъдещ учител!
РП
11.05.2015 22:40
Удоволствие е да четеш едно толкова искрено есе. Поздравление и успех в педагогическата Ви дейност!!!
Марина
11.05.2015 10:09
Имам удоволствието да познавам авторката лично, макар че отдавна не сме се виждали. Използвам случая да я поздравя за почетното второ място в конкурса. Браво, Дими! Продължавай все така да вдъхновяваш географски хората около себе си! Есето излъчва толкова топлота и обич, много ми хареса.
Запален
10.05.2015 23:50
Отдавна чакам произведението на г-жа Докимова! Нетърпеливия ми коментар: Благодатно, топло и щастливо е около Вас! Пишете по-често, моля Ви! Благодаря за споделеното! Честито!