Един незабравим корсикански ден

Корскиканският бряг при Бонифачо
24.03.2015
Лепкава пот обливаше тялото ми. Преди секунди бях свалил чехлите от краката си и сега бягах бос по нагорнището. Проклинах мига, броени минути назад, в който на всеуслошание казах: „Денят ми беше перфектен и сега спокоен мога да се наспя.“

Изричайки със самохвална нотка думите, сподавих гласа си с последните звуци. Паспорта, парите, сумати документи и разни неща не бяха с мен. Автобусът ни трябваше да тръгне всеки момент! 
 
 
Продължавах да бягам по стръмното нагорнище бос, проклинайки количеството бира в стомаха ми, което упорито ме забавяше. А доскоро доволно се наслаждавах на мексикаската бира, изпита на фона мелодични корскикански канцони. Камбаненият звън в 21:00 часа на катедралата в Порто Векио още отекваше в ушите ми. Колко блажено си чувствах тогава, а сега – сърцето ми биеше лудо. 
 
 
Пътят сякаш бе безкраен. Нима не го бях минал вече веднъж? Да, но спокойно и шегувайки се весело с приятелите, споделящи островното приключение. Нима всичко това можеше да ми се случи само за един ден?!? 
 
 
 
 
 
 
 
След нощен плаж, приятна раздумка и спокоен сън се събудих. Поразмърдах се, направих малко гимнастика и зачах моя ред в банята. Скоро вече се намирахме в общата трапезария за първата ни корсиканска закуска. За традиционните пътувания на студенти и преподаватели от специалност География на Софийския университет, закуската е важно социално събитие. Ароматно кафе и топящи се в устата кроасани. „Добре дошли във Франция!“, се чу шеговито. Скоро вече пътувахме към първия заветен град.
 
 
 
 
 
 
 
Имахме 2 часа за града на Императора. Аячо е родният град на Наполеон Бонапарт. Добре уреден и живописен град, с няколко впечатляващи монумента на победителя от Аустерлиц. Несъмнено разходката ни започна с дома на фамилита Бонапарт - портрети, родословни дървета, вещи, лаврови венци, документи и други свидетелства за величие. Попадайки под ударите на социалната държава, не заплатихме вход – всеки на възраст под 25 години посещава безплатно френските музеи! След разходката из града, колоритната ни група отиде на плаж, южно от града. Огромен плаж, чиста вода, защитени растителни формации на дюните и нито един хотел на брега! Още един плюс към цивилизационния принос на Франция. 
 
 
 
 
 
 
 
Отправихме се на юг, като се поспряхме за малко в Сартен. Трябва да отбележа, че почти всяко селце и градче на острова има чутовен изглед. Обикновено е закрепено на стръмна скала или склон, високи стени подсигуряват чудноватите къщи и малки улички криволичат, компенсирайки денивилация от десетки метри. Сартен освен описаното ни предложи и покъртителна религиозно-окултна история. Местната католическа общност добива световна известност със своя падре, който решил да повтори мъките на Божия син... И се разпънал на кръст. С това постовя началото на серия от подобни актове по целия свят от фанатизирани във вярата си католици. 
 
 
Оставаше да видим и южното градче Бонифачо. Впечатления за него имах от интернет, където търсейки природен пейзаж от Корсика, то несъмнено „изкачат“ резултатите от фамозния бряг. При все че островът е изграден предимно от гранит, то в южната му периферия има варовици – а където има съчетание от морски бряг и карбонатни скали, трябва да сме сигурни в зрелищността на гледката. Брегът при Бонифачо е може би най-удачният пример. Наехме малък кораб и обходихме крайбрежието с величествените клифове. Нямам словестния талант да пресъздам величието на природата, така импозантно изразено на южния корскикански бряг. Тези 60-70 метрови клифове в комбинация с град и цитадела, надвесили стрехи към бездната, е несравнима гледка. Главозамайването ни продължи с разходка в градчето и по високите отвесни скали. Красотата на пезажа бе допълнена от залеза на запад. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нощувката трябваше да прекараме в покрайнините на Порто Векио. Крайпътният мотел „При Мама“ ни даде пристан. В началните часове на нощта се отправихме към градчето с автобус, където имахме няколко часа на разположение. Почти инстинктивно се отделихме и заехме места в бирария на загадъчно осветения площад срещу камбанарията на катедралата. Романтичните корсикански ритми галеха слуха и се наслаждавахме на бирата... 
 
 
 
 
 
Без въздух връхлетях в бара. Усмихната жена ме посрещна. В несвързан словоред се опитах да кажа нещо. Жената ме погледна. Засмя се и ми подаде раницата, прибрана зад бара. Сега трябваше да побягам надолу... 
 

 

Автор: Димитър Желев

Коментари (0)