Троянската война между две български села!

06.10.2014
В една от предишните си статии ви разказах за една невероятно богата колекция от статии за България, които намерих в нидерландското списание „De aarde en haar volken” излизало от 1864 до 1940 г. И сега пристъпвам към изпълнение на обещанието си да преведа някои от статиите.

Започвам с най-забавната и се надявам тя наистина да ви развесели, защото според мен тя е един чудесен пример за милата наша родна картинка, която и до ден днешен в много отношения не се е променила! Историята е публикуване през ноември 1940 г.
 
 
Тази година в балканска България почти избухна „троянска“ война между жителите на селата Златица и Сокола. Българската "хубава Елена" се казва Марица и точно като предшественицата си се е славела с чудната си красота, не само в родното си село, но и в цялата околия. Тя е имала страшно много почитатели, включително и Иван, синът на най-богатия човек от село Сокола, Марко Попов. Родителите на Марица са се чувствали поласкани от вниманието на богатото семейство и интереса му към родната им дъщеря, но за разлика от тях самата Марица не искала и да чуе даже името на Иван, защото била просто влюбена във Франьо Даров, обикновен, но напет селски момък от родното ѝ село Златица. Неговите родители не са смеели да се намесват в интимните отношения на Иван и Марица, защото са знаели, че богатият синковец е просто знатен кандидат, който има пълния шанс да спечели любовта на Марица. Нейният баща като глава на семейството - нещо нормално на Балканите, е имал правото дори да определи бъдещия съпруг на дъщеря си. И решението му е било женитба с Иван и сродяване с богатия Марко Попов от село Сокола. Но дали всичко в този добре организиран театър преминава безпроблемно?
 
Въпреки патриархалната традиция съществуваща тогава, протестът срещу родителските решения понякога е вземал превес и е побеждавал. И в този случай хубавата Марица и нейният любим Франьо замислят хитър план, за да предотвратят сватбата. Но бил ли е той достатъчно хитър, за да победи неправдата?  
 
Гордият богаташ Марко поканва цялото село на сватба. Пред къщата на булката се струпва огромно множество предимно соколчани, за да вземат Марица и я съпроводят до църквата, където е трябвало да се проведе брачната церемония. По стара традиция на този ден булката носи най-красивата си рокля, но главата й също е била винаги покрита с було, за да не може зетят преди официалната церемония да види лицето и. И това е била основата на пъкления план на Марица и Франьо.
 
Преди множеството да достигне църквата се случва нещо съвсем нечаквано. По пътя един от племенниците на невероятно щастливо-влюбения и нищо невиждащ като влюбен глухар младоженец забелязва, че нещо не е наред с булката. Той е наблюдавал поведението на Марица и е усетил, че всичката тази олелия е много съмнителна. За негов ужас, а и за ужас на останалите хора участващи в тази празнична церемония той вижда под булото мъжко лице, а именно братът на Франьо.
 
След като предателството е разкрито, булката хваща роклята си в ръце, и побягва към един кон, който е бил воден в онзи момент от неговия ездач. Преди множеството от сватбената церемония да забележи това, „булката“ изчезва в галоп в неизвестна посока.
 
Истината излиза наяве като гръм от ясно небе. Гневът на излъганото Марково семейство, но и на неговите съселяни, поканени на сватбата соколчани набира скорост. Тяхното най-красиво момиче е откраднато от нейния съселянин. Срам и гняв обзема Иван и баща му. Семейството на Марица също се стряска от случилото се. Случката предизвиква гняв между соколчани и те неконтролиращи омразата си грабват коси, мотики, брадви и други подобни сечива-оръжия, с които тръгват да търсят отмъщение. И както преди 3500 години гърците са тръгнали към Троя за да търсят възмездие, така и соколчани тръгват въоръжени към Златица, за да отмъстят за позора, който златичани им поднасят. 
 
Но за радост жандармерията, която бързо  разбира за случилото се и нямаща желание за стари епични битки, се включва навреме за да предотврати сблъсъка между жителите на тези две села.
 
Марица и Франьо в крайна сметка се женят. Нейният баща, въпреки позора, който преживява се принуждава да даде съгласието си за брак между тях. По този начин бе предотвтратена една троянска война между две български села.
 
Текст: Димитър Русков

 

 

 

Коментари (2)

bros
21.09.2016 22:21
Нема ги, синот на олигарха немаше да е оставил никъв ченс на съселенитйе ;)
Нелина
06.10.2014 13:09
Чудна нашенска история. Де ги вече тия моми и ергени))))