Промъкналите се Чудомирови герои

22.04.2016
Представяме ви есето, заело III място в Националния конкурс за учители по география ,,Моят час по география”, част от Българския географски фестивал - Казанлък 2016. Автор е Рада Митева от ОУ ,,Св. св. Кирил и Методий”, Варна.

Интересна и неочаквана тема за есе... Като се замисля, моите часове по география са както еднакви, така и разнообразни по своему. Веднага в съзнанието ми изплува разказът на Чудомир ,,Предметно обучение” и перипетиите в часа на даскал Минко Либадето по време на инспекторската визита. Подготвил се човекът всичко за часа предвидил, ама то като не става винаги както си го замислил... Спомням си колко много се смях, когато го прочетох за първи път. 
 
 
Та и моите часове по география са разни. Особено в началото беше трудно. Подобно на даскал Минко, въпреки старанието, многото време за подготовка, поставената ясна цел и вдълбочаването значи... Като ми се появи това ми ти бяло поле по време на час... Край няма. Но с годините, опита, обогатените знания - нещата се промениха. Часовете по география станаха любими за много от учениците ми.
 
 
Много важен, разбира се, е първият час по предмета в 5. клас, тогава трябва да ги грабна. Изяснявам същността на понятието ,,география”. Разказвам как е възникнала и се е развивала тази наука. Става им странно като прибавя и икономиката. И тогава отново се сещам за Чудомир, този път за героите му от разказа ,,Първият урок”. Плахо пристъпват и моите ученици към стенната карта. Предполагам, че из главите им се въртят разни мисли от сорта ,,Олеле, какво ли ще ме изпитва госпожата сега, дали няма да се изложа”... А аз само искам да разбера какво са запомнили по география от началния етап. 
 
 
Интересно преминават и часовете, в които усвояват градусната мрежа и работата с нея... Много им е трудно. Аз в старанието си да бъде по-достъпен материалът и да се усвои по-лесно се чудя каква методика да използвам: глобуси ли не сглобяваха, стари карти ли не разкрояваха, рисунки ли не рисуваха. Запомнила съм (и не само аз) часа, за който предварително бях поръчала да си носят по 2 портокала и пластмасови ножчета. Имах намерение, както се казва чрез ,,предметно обучение” да си изяснят нещата. Да, ама не... Кой ще ти търпи до последните часове портокалите в чантата. Като се разнесе този ми ти портокалов аромат из цялото училище, като се разхвърчаха тези ми ти портокалови обелки, като запротестираха лелките-чистачки... Не стига това, ами като влизах в класните стаи, някои така се бяха омазали и наплескали с портокалов сок, че трябваше да ги изпращам да се мият. И пак се сетих за чудомировите герои от ,,Първият урок”... Онзи малък обесник, дето напипал варените тикви. Отказах се окончателно да използвам този вариант за изясняване на градусната мрежа.
 
 
В географската наука (подразбира се), има много чужди, различни и трудно запомнящи се наименования и понятия. Когато трябва да заучат някои от тях - като например името на най-високия връх в Южна Америка Аконкагуа, в часа настъпва известна суматоха... Искам да го прочетат от картата в атласа и да ми го кажат но... Едва третият-четвъртият се справя вярно. Това се случва и с ,,метаморфни и седиментни скали”, с „,температурна амплитуда”, станция „Черапунджи” и редица други. Какви ли не варианти се измислят и изговарят. В подобни моменти отново се сещам за чудомировите герои от разказа му ,,Читроне”, дето Муцето и Гуцето си купуват лимони в Италия. Изброяват те ,,атроне, битроне, витроне”... През патроне и цялата ни азбука, докато стигнат до ,,лимоне”. Та и някои от моите ученици пробват разни варианти, но след като останалите им се посмеят, така добре запомнят названието, че сигурна съм, никога не ще го забравят. 
 
 
Интересни са и часовете, в които за да усвоят по-лесно знанията, искам да използват личния си опит, като например футболните емоции. Момчетата стават неузнаваеми, надпреварвайки се да показват футболните си пристрастия. Момичетата отначало се помайват, но не след дълго и те се включват. И ето че набързо са научили половината политическа карта на Южна Америка, запомнили са имената на някои важни градове върху нея и най-важното изявили са се с познанията си. 
 
 
Различни са и часовете, в които трябва да се справят със задачи, работейки в екип (има такива уроци). Стигало се е и до сълзи, тъй като ги разпределям на случаен принцип, както навярно ще им се случи в живота. Настават едни емоции - защо съм при тези, искам да съм с другите... Работата заприличва на чудомировите герои генчовисти и пенчовисти, дето започнали да издават един и същи вестник ,,Единодушие”, защото били от една партия преди това, пък тя взела, че се разцепила. Впускат се активно, както се казва, в подготовката и като следствие се получават много интересни резултати. В час, посветен на страни от Азия, трябва да влязат в ролята на гости, пристигнали от различни азиатски държави. Така се увличат, че научават десетина израза на японски, китайски, хинди. С голямо желание подготвят сами храни и напитки, характерни за кухнята, с които да почерпят останалите. Доколкото е възможно успяват да представят и националните одежди на презентираната страна. Така се вълнуват и вживяват, че много бързо и трайно научават всичко важно за живота на азиатците. Даже и калпазаните и те участват... После вече следват снимки в нета и дълго отшумяващите емоции.
 
 
Такива са моите часове по любимата география, еднакви, но и различни. Съвпаденията с описаното от Чудомир не са малко, образованието е бавно променящ се процес, но и разликите вече са съществени. Светът става все по-глобален, учениците все по-информирани и часовете по география все по-интересни, а географският светоглед все по-обширен. Нали това е важното!
 
Рада Митева
ОУ ,,Св. св. Кирил и Методий”
Варна
 
 
 
 

Коментари (3)

Диляна
16.02.2017 23:27
За мен вие сте номер 1
Диляна
16.02.2017 22:50
Заслужавате това място
Диляна
16.02.2017 22:46
Браво госпожо Митева