Вилиан Стефанов: Пътувам, а не ми се иска това пътешествие да свършва никога

23.11.2017
Вилиан Стефанов е приключенец и любител-фотограф, който пътува из най-отдалечените кътчета на родината ни. Създател е на сайта за приключенски туризъм (forgottenbulgaria.com) и на фейсбук страницата Пътеводител на Забравената България. Има три издадени книги зад гърба си, фотографска изложба и няколко експедиции. Успява да прекоси разстоянието от южната до северната ни граница само за 25 дни, както и да извърви над 680 km от Калотина до Варна следвайки жп линиите. През 2018 г. Вилиан планира да потегли на околосветско пътешествие в което да обиколи света като прекоси над 40 държави за 5 години.

Географ БГ: Каква е мисията на Пътеводител на забравената България
 
Вилиан Стефанов: Да показва непознатите кътчета от нашата родина, както и да събира и да разказва човешки истории, такива каквито ни биват предавани от хората, които срещаме по време на пътешествията си. Да споделяме и предаваме наученото и видяното, да спомагаме за запазване на историята, традициите и българската култура.
 
 
 
 
Географ БГ: Как човек се решава да прекоси България, плавайки по нейните реки? Какво всъщност се случи на "Експедиция речен път"?
 
Вилиан Стефанов: Нужна е известна доза смелост и донякъде лудост, за да тръгне човек на такова приключение, в което трудностите и несигурността са постоянен спътник. След първата крачка следва втора, а след тях още безброй други, които ме отвеждат по непознати земи и интересни срещи. Идеята на експедицията бе да се прекоси България от граница до граница – от юг на север, като се използват различни води и сухоземни пътища. Начинание, което трябваше да се планира добре и в което да изпитам себе си. Началото бе дадено на първи август 2016 г., когато тръгнах от 130-та гранична пирамида на границата ни с Гърция и в следващите 25 дни успях да измина малко над 370 km, след което да финиширам в р. Дунав. Пътят бе дълъг, дните и нощите изпълнени с приключения и интересни срещи, но истинското съкровище е знанието и себеосъзнаването, до което само един скитащ се пътник може да достигне. Вървя през гори и поля, преминавам през десетки градове и села, плавам с каяк по реки и язовири с едничката цел – да се подложа на велико изпитание и да премина границите на собствените си възможности. За щастие по време на цялото пътуване успях да водя дневник, който почти година по-късно успях да издам под формата на книга с богати цветни илюстрации. Книгата може да бъде закупена през магазина на фейсбук страницата Пътеводител на Забравената България. Освен това периодично излизат и мини серии заснети по време на приключението, които могат да бъдат видени тук:
 
 
 
 
 
 
Географ БГ: Какви трудности среща човек, когато се наеме с продължителна експедиция? Какви са твоите съвети към всеки с подобни намерения?
 
Вилиан Стефанов: Трудностите са безкрай. Започвам с основните като глад, жажда, изтощение, неблагоприятни атмосферни условия, но може би най-трудно от всичко е това да запазиш ума си и постоянството в това, което правиш. Да не се отказваш, дори и ако попаднеш в сурови изпитания и все още да гледаш напред към целта си, защото всичко друго не е приемливо. Всяко задължително пътуване се планира добре, обмислят се поне няколко варианта за преминаване по маршрута и се прави списък с нужната екипировка.
 
 
 
 
Обръщам особено внимание на физическото и психологическото състояние понеже без екипировка все някак може да се продължи, но без да бъде мотивиран пътешественикът ще изгуби пътя и причината да го извърви.
 
 
Географ БГ: Кормисош е името на един от българските канове. Същевременно името има и географски измерения. Какво трябва да знаем за Кормисош?
 
Вилиан Стефанов: Кормисош е ловно стопанство разположено в Източните Родопи, ала преди години на негово място е имало селища. Планинците по тези земи били изключително сурови и невероятно издръжливи хора, които успявали не само да оцеляват, но и да благоденстват. Тогавашната партийна вихрушка обаче преценила, че е по-добре да прогонят хората от родните им места и да обявят земите им за ловно стопанство, в което да отстрелват животни. Повече факти от историята на тези места, както и много други интересни истории можете да прочетете във втората книга от поредицата „Пътеводител на Забравената България“ – Кормисош – Земя на исполини, която също можете да закупите оттук.
 
 
Географ БГ: Когато човек пътува, обикновено вижда и опознава света. Често се случва и да направи открития, неподозирани за него. Какво е твоето лично голямо откритие, докато си пътувал из България?
 
Вилиан Стефанов: Докато бродя из най-дивите части на Родопите се натъквам на места, в които се чувствам пречистен, отърсвам се от всички човешки негативи и емоции, пътувам, а не ми се иска това пътешествие да свършва никога. Най-големите ми открития са хората. Онези души, които въпреки че живеят изолирано от другите могат да ни покажат своята дълбока мъдрост скрита в най-прости човешки думи. Откривам умове, в които се гмурвам без никакъв страх и колебание, за да почерпя от опита им през годините.
 
 
 
Географ БГ: Пътуванията в чужбина също са страст за теб. С какво впечатлява Припят 31-години след инцидента с Чернобилската АЕЦ?
 
Вилиан Стефанов: Най-вече с мащабите си. Припят е огромен град, приютявал около 50 000 души преди да бъде обезлюден завинаги през 1986 г. Цели шест квартала са напуснати в рамките на минути, за да бъдат разграбени години по-късно от мародерите. Навсякъде е смразяващо тихо. Птиците и насекомите са по-малко от туристите, които посещават града-призрак. Крачейки между порутените сгради кръвта ти се смразява от непривичното спокойствие, но и същевременно се чувстващ доста напрегнат. Истината е, че не сме свикнали да живеем в тишина. Може би, защото навсякъде около нас се носят звуци, с които привикваме и търсим умишлено, за да се почувстваме в сигурност. Тук обаче нещата са доста по-различни. Радиацията се е натрупала на определени места и дебне всеки непредпазлив любопитко, който е имал неблагоразумието да навлезе в гората без гайгеров брояч.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Географ БГ: Какво е мечтаното пътешествие?
 
Вилиан Стефанов: Лично за мен това е пътешествие в няколко измерения – такова, в което прекосяваш разстояния, но и същевременно, когато успяваш да опознаеш себе си. Да извървиш пътя си не само физически, но и духовно.
 
 
 
 

Коментари (0)