Проф. дн Христо Пимпирев: България участва със своите учени в правенето на сериозна наука

07.06.2017
Проф. дн Христо Пимпирев е български учен и антарктически изследовател. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е старши асистент, от 1988 г. е главен асистент, от 2005 г. е професор. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Той е лидер на ежегодните национални научни кампании в Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. В момента подготвя 26-ата експедиция до ледения континент.

Географ БГ: Каква е визията на българските антарктически експедиции за следващите 25 години? 
 
Проф. Христо Пимпирев: Тази година приключи успешно 25-ата българска антарктическа експедиция, така че минахме един етап, четвърт век на сериозни български антарктически изследвания, сложихме начало и на арктически проучвания. В следващите 25 години навлизаме с подобрена материална база на българската полярна станция „Св. Климент Охридски”. Някак знаменателно точно в края на четвъртвековния период от изследването на Антарктида вече разполагаме с една високопроходима, мултифункционална машина „Маниту”, която помага изключително много за всички товаро-разтоварни и строителни работи там. Досега всичко правехме на ръка, с въжета, с лебедки, както са строили пирамидите в Египет. Сега вече се доближаваме до високооборудваните и модерни бази като например тази на испанците, които имат такива машини повече от 10 години. Но все пак това е етап от нашите антарктически изследвания и смятам, че в следващите 25 години ще имаме доста по-модерно оборудване на нашата база. Освен логистичните дейности ще бъде много по-добре осигурена и научната работа, която е основна за антарктическите ни експедиции. Пак знаменателно тази година вече имаме и телефон, благодарение на помощта на нашите испански съседи и приятели, сега разговорът се заплаща колкото за обаждане до Испания. Дадоха ни възможност да ползваме и техния интернет, така че навлизаме в нова ера и в телекомуникационните връзки на нашата база. Предстои да улесним научните изследвания с по-добра логистика, хубави моторни шейни и лодки, за да може да се достига до по-отдалечени региони за изследване. А на самата база е добре да има апаратура, с която взетите проби и образци да се изследват на място, а не да се губи време да се транспортират до Европа. Нашата визия е да се построи модерна научна лаборатория, която ще бъде малко встрани от основните постройки, многофункционална за различни науки и смятаме това да се направи още в първите пет години на следващия четвъртвековен период.
 
Снимка: Иглика Трифонова
 
Географ БГ: Кои са най-интересните български географски имена, които са се появили на картата на ледения континент? Как точно се определят тези имена?
 
Проф. Христо Пимпирев: България като полярна държава, консултативен член на Антарктическия договор, с 25 антарктически експедиции има правото да кръщава ненаименувани географски обекти, като за целта още в началото на българските антарктически изследвания, след третата експедиция през 1997 г., беше създадена Комисия за географските наименования към Министерството на външните работи, която утвърждава новите имена, макар, разбира се, последната дума да има Президентът на Република България. Има правила как се кръщават географски обекти в България - на известни личности, които не са между живите, на важни местности, свързани с историята, културата и географията на нашата страна. В Антарктида действат подобни правила, но там е прието да се кръщават географски обекти на все още живи полярници, които имат принос в изследването на Ледения континент. Нашата комисия е член на международната комисия за географски наименования и вече е дала стотици български имена на географски обекти в Антарктида. Почти всички български градове имат свои географски наименования – като полуостров Варна, залив Врабча, ледник Джебел, рид Оборище, нос Павликени, ледник Берковица, а цяла планина носи българското име Тангра. Има места, кръстени на български полярници – Пимпирев ледник, Димова порта, Вергилов хребет, но и на личности, свързани с историята на България – връх Левски, връх Ботев, връх Бозвели, има на известни писатели -  Вазов камък, връх Паисий, Радичков връх и т.н.
 
 
Снимка: Иглика Трифонова
 
Географ БГ: Ще се опази ли природата на Антарктида от алчността на хората? 
 
Проф. Христо Пимпирев: Където е стъпил човек, той винаги носи след себе си нарушаване на съществуващото природно равновесие. Аз съм геолог, човек на естествените науки, не вярвам в прераждането и смятам, че ние държим съдбата си в собствените си ръце. Жалкото е, че това е и съдбата на нашата планета и жаждата за бързи печалби, извличането на природните ресурси води неминуемо до нарушаване на крехкото равновесие. Планетата ни е една взаимно свързана цялостна система. Промяната в климата се наблюдава най-отчетливо в Арктика и Антарктика и това се отразява на цялата Земя. Когато изсичаме горите в Амазонка, последствията не са само за Бразилия и за екваториалните страни, а засягат цялото човечество. Повсеместното използване на двигателите с вътрешно горене и горенето на изкопаеми горива насищат атмосферата с въглероден диоксид, а метанът е почти със 100% повече през последните сто години. Това неминуемо води до нарушаване на равновесието и човекът трябва да се замисли как да балансира техническия прогрес и природата, от която толкова много зависи. 
 
Антарктида за щастие още не е тотално замърсена, но замърсяването на околните населени континенти оказва влияние. Даже нашите български изследвания откриха в перата на пингвините различни тежки метали, които явно не са от ледения континент, където няма промишлена дейност, а идват от съседните континенти. Но за опазването на Антарктида има много строги правила, вече 20 години съществува Комитет за опазване на околната среда на Антарктида, той е самостоятелен орган към Консултативното съвещание на Антарктическия договор - правителството на континента. Този комитет де факто е Министерството на екологията на Антарктида. Пълноправни членки на комитета са 37 държави и те всяка година се събират, за да набележат мерки как да се опази уникалната флора, фауна и природни ресурси на този континент, както и експлоатацията на полезните изкопаеми, върху която в момента има мораториум. Има сериозни правила, които за щастие се спазват и континентът не е така замърсен като другите. Е, има замърсяване, но то е минимално.
 
Снимка: Иглика Трифонова
 
Географ БГ: Каква е ролята на младите полярни изследователи в провеждането на българските антарктически експедиции?
 
Проф. Христо Пимпирев: Радвам се, че виждам много ентусиазирани млади хора, младите учени от Асоциацията на младите полярни изследователи, които се включиха изключително активно в експедициите. Тяхната роля е много важна, защото те са бъдещето на българските научни изследвания в Антарктида, вече придобиха опит, станаха по-отговорни и очаквам от тях да продължат и развият направеното. 
 
 
Географ БГ: Достатъчно внимание ли се отделя на Антарктида в българското образование? 
 
Проф. Христо Пимпирев: Според мен е твърде недостатъчно, тъй като Антарктида е част не само от българската наука, но и от българската история, тъй като българите живеем на този континент всяка година от 1993 г. насам. От края на миналия век ние сме една сериозна полярна държава, която има история. Неслучайно преди 3 години Консултативното съвещание по Антарктическия договор утвърди първата българска постройка на Антарктида като паметник от културно-историческото наследство на целия континент. Това е нашата първа къща, която вече е музей и ценност не само за България – т.нар. Куцо куче, с това име е записано и във всички официални документи. Всичко това много малко се знае от учениците, от децата, които имат огромен интерес към Антарктида и това, което правим българите там. Защото за пръв път в най-новата ни история България има сериозно присъствие много далече от метрополията, чувстваме се българи, заобиколени от чужденци, които работят там от доста години преди нас, а ние сме равни с тях. Това трябва да се знае. В държавите, които се считат за полярни, темата Антарктида е застъпена много сериозно в техните образователни програми. Считам, че е твърде недостатъчно да има един урок по география за Антарктида – цял континент, който България, управлява. Трябва да се направят учебни помагала, тук много полезна може да бъде Асоциацията на младите полярни изследователи, почнали сме цикъл от научно-популярни лекции в училищата, в читалищата в цялата страна. Навсякъде интересът е много голям и трябва да се продължи в тази насока.
 
Снимка: Иглика Трифонова
 
Географ БГ: Каква е Вашата лична мечта за Антарктида? 
 
Проф. Христо Пимпирев: Да я запазим чиста, такава, каквато ние в момента я виждаме, а не след 100 години там да има минни разработки и нефтени платформи. Искам България трайно да продължи да бъде на този континент, българското селище да отговаря на най-модерните стандарти и да се равняваме със страните, които го изследват повече от 100 години. Ние и сега се гордеем с това, което имаме на Антарктида, но да запазим нашето влияние и в бъдеще, а не да го разрушим, както се е случвало с много други хубави неща, които сме постигали като нация.
 
Снимка: Иглика Трифонова
 
Географ БГ: Защо българските научни експедиции на ледения континент са национална кауза?
 
Проф. Христо Пимпирев: Национална кауза са не само българските, но и експедициите на всички останали 29 държави, които управляват този континент. Досега не се е случвало България да управлява цял континент, така че Антарктида е една много сериозна външна политика, там има страни с териториални претенции, ние нямаме, но пък трябва да се борим за нашите права, това е международно право. България участва със своите учени в правенето на една сериозна наука, която е важна за цялото човечество, там се правят открития, от които зависи животът на всеки един човек на планетата, включително и на седемте милиона българи, които живеем на Балканския полуостров. Затова е национална кауза, постигнато е с много труд и усилия и трябва да продължи. 
 

Коментари (0)