Иглика Трифонова: Антарктида е отвъд края на познатия свят

11.11.2016
Иглика Трифонова е професионален фотограф с над 20-годишен опит. Работила е в различни вестници и списания като фотограф и журналист, както и като парламентарен фоторепортер. Нейни снимки са публикувани многократно в български издания, както и в испанското списание „Дон Балон", в руското списание „Экология и жизнь", в българското издание на „National Geographic". Иглика участва като фотограф и член на биоложки екип в три български експедиции до Антарктида. Има четири самостоятелни фотоизложби в България и в Русия, както и шест участия в колективни фотографски и живописни изложби. През 1993 г. печели награда за най-добра снимка на годината, а през 1998 г. и награда за млади живописци. Член е на Българския антарктически институт и на Съюза на българските журналисти. От 2012 г. и председател на българския клон на световната Асоциация на младите полярни изследователи (АПЕКС). В свободното си време най-много обича да чете, но почти няма такова, тъй като заедно със своите колеги от АПЕКС България организира различни образователни инициативи, свързани с Антарктида, обикаля десетки училища в София и страната, говорейки за опазването на полярните региони и показвайки чрез снимките си красотата им. В момента заради нов проект чете няколко документални книги едновременно и всичките са свързани с мореплаватели и пътешественици – Магелан, Кук и Дрейк. Споделя житейската философия на Джеймс Дийн: „Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес”.

Географ БГ: Защо Антарктида?
 
Иглика Трифонова: Преди малко повече от век френският полярен изследовател Жан Батист Шарко отговорил на същия този въпрос като кръстил кораба за антарктическата си експедиция „Pourqois pas” (Защо не?). Може ли да се обясни любовта? В основата на моята лична история бяха увлекателните истории на проф. Пимпирев и други български полярници, с които съдбата ме срещна преди години. Непознатият, опасен и прекрасен свят, който те описваха, отне съня ми, привличаше ме като магнит и мечтаех да го видя, да се докосна до него, да го снимам. Не вярвам в случайностите, това беше една от онези съдбовни срещи, които променят живота на човека завинаги. И понеже мечтите се сбъдват, когато дълго време не ги забравяш, дойде мигът, в който с Антарктида се срещнахме лице в лице и аз се влюбих в нея фатално и завинаги. Винаги ще я обичам, винаги ще искам да се върна и винаги ще съм свързана с нея по някакъв начин, дори и от разстояние.
 
 
 
Окото на Господ 
 
 
 
Географ БГ: Какво правят учените на Ледения континент?
 
Иглика Трифонова: Както казва проф. Христо Пимпирев Антарктида е лакмус за климата на Земята. Това се вижда в работата на българските учени и на колегите им от много страни. Нашите научни резултати показват, че действително на Антарктида има осезаемо затопляне на климата, отделяне на големи части от шелфовите ледници, които тръгват като айсберги в океана и се топят. Увеличава се влажността, оттам и валежите. Това неминуемо влияе на растителния и на животинския свят. Пингвините например, чийто живот е свързан с леда, намаляват все повече. Броят на други видове пингвини, които живеят в свободни от лед пространства, пък се увеличава. Радвам се, че все повече млади български учени имат възможност да изследват Антарктида - да проследят земетресенията там, да съберат скални проби, да измерят движението на ледниците и доколко са замърсени почвите, как се отразява човешкото присъствие на животните, да проучат наличието на полезни изкопаеми или да картографират морското дъно. Тези научни изследвания касаят цялата планета. 
 
 
 
Към пингвинарията на Ханна Пойнт 
 
Научна работа
 
 
Географ БГ: Кое е най-силното качество, което трябва да притежава човек,  докато е на Антарктида?
 
Иглика Трифонова: Хората, които работят на Ледения континент, се избират не само по професионалните им качества, изключително важно е какви са човешките им характеристики - да са силни духом, с позитивна нагласа към живота и да могат да живеят и работят в колектив.  Защото в този отдалечен от нашата България Биг Брадър" няма излизане от къщата като не се разбираш със съквартирантите. Около теб е каменният бряг и най-близката цивилизация е на 1000 km по вода. Българите на Антарктида сме изключително задружни, весели и с чувство за хумор, така че да не скучаем и за миг в ежедневието без интернет, радио, телевизия и телефони. И същевременно всички са отдадени на работата си - геоложка, биоложка, глациоложка, палеонтоложка, сеизмологична, защото изучаването на Ледения континент е сериозна наука и е важно не само за България, но и за света. Но никога не липсва време и за забавление – вечер край дългата маса, когато песни огласят базата, или когато две съседни бази – българската и испанската, играха първия в света футболен мач на Антарктида, или пък когато гостоприемно посрещаме приятели - испанци, португалци, бразилци, чилийци. А те с удоволствие заедно с нас танцуват хора и пеят химна” на българската полярна база - мексиканската песен Cielito lindo”.  Може би затова всички чужденци, стъпили на българската база на о. Ливингстън, казват, че тя – за разлика от другите полярни бази - има душа. И искат да дойдат отново.
 
 
 
Футболен мач Испания – България 
 
 
Гости 
 
Географ БГ: Има ли изпитание, за което не сте била подготвена, по време на експедиция на „Седмия континент“?
 
Иглика Трифонова: Не, защото там има толкова топлота и чистота в отношенията между хората, които съвсем естествено си помагат и се грижат един за друг, че в такава среда е лесно и невероятно хубаво да се живее, а изпитанията посрещаш с усмивка.  Това, за което не бях подготвена, но съм безкрайно благодарна на съдбата, е, че срещнах там толкова много приятели за цял живот, които днес са моето голямо второ семейство. Затова представата ми за Антарктида днес е неразделима смесица от студената й красота и топлите контакти с хората там. 
 
 
Географ БГ: Какво е чувството, когато сте сред антарктическия лукс – пингвини, лед и кристално чиста вода?
 
Иглика Трифонова: Преди всичко се чувстваш благословен, че си на това магическо място - на Антарктида животните не знаят какво е човек, затова и не се страхуват от нас, което ни позволява да станем свидетели на техния живот. За мен беше много интересно да наблюдавам социалната им система - как детската градина от пингвини се учи да се храни във водата под надзора на по-възрастните, как птиците чайки, скуи и корморани се карат и гонят, тюлените пък се наместват да спят един върху друг и се бутат за повече място на брега. Тук-там могат да се видят "пингвински магистрали", по които непрекъснато се движат пингвини в двете посоки, спазват си правилата за движение, а черният пясък е изравнен от хиляди стъпки, всеки си има своя територия и не я нарушава. И ти седиш на брега, пришълец от друг, по-несъвършен свят, и попиваш от цялата тази хармония и красота. Хора и животни се разбират без думи, само с езика на любовта. Сигурно затова много често по каменния бряг може да се намерят камъчета с форма на сърце.
 
 
Пингвини папуа
 
Пингвин - отражение
 
Синеок корморан 
 
Каращи се ушати тюлени 
 
Тюлен във водата
 
Влюбени тюлени 
 
А когато в края на полярното лято притъмнее и се покаже звездното небе, можеш да наблюдаваш милиарди звезди и да осъзнаеш шокиран, че познатите ти съзвездия са обърнати… Ами просто защото си най-отдолу на Земята и ги гледаш с главата надолу. 
 
Може би е малко странно, когато един фотограф каже, че най-силният му спомен е от нещо, което не е могъл да запечата на снимка. Но аз ще запомня Антарктида най-вече с нейните звуци - парчетата лед на повърхността на океана, които се удрят едно в друго и звънят като хиляди кристални чаши. Като се добави и съскащият пукащ звук от хилядите мехурчета сгъстен въздух, излитащи от топенето на айсбергите във водата, се получава мелодия, която не може да се опише.  Фотообективът обаче може да улови хилядите отблясъци на прозрачните ледени късове във водата, които искрят като скъпоценни камъни. Накрая осъзнаваш, че си станал част от приказката за Снежната кралица и че също като Кай си омагьосан от нея – от Антарктида, че част от сърцето ти й принадлежи и че винаги ще те тегли да се върнеш при нея. 
 
 
Антрактически „диаманти“
 
Географ БГ: Споделете с нас какво е усещането да преминеш през един от най-опасните протоци на Земята – Дрейк?
 
Иглика Трифонова: Латиноамериканците наричат най-южните си градове Ушуая и Пунта Аренас „Фин дел мундо” или „краят на света”. За да стигнеш до Антарктида трябва да прекрачиш края на познатия свят и да стъпиш в непознатото, там, където Тихият и Атлантическият океан се събират. Това е проливът на пирата Дрейк, който се слави с най-бурните води на Земята. Преди векове всеки моряк, оцелял при минаване през пролива, е имал огромната привилегия да не си сваля шапката в присъствието на английската кралица. Днес корабите, които плават в тези води, изчакват благоприятните прогнози за времето и имат строги мерки за безопасност, защото при силното клатене човек може сериозно да се контузи, да бъде ударен от падащи предмети или дори да падне зад борда, а морската болест е само един от многото проблеми, които те дебнат там. За мен лично дните на кораба преминават в каютата заради силната морска болест, но не се оплаквам, защото лежейки мога по-лесно да усетя диханието на океана, а през илюминатора да гледам вълните, айсбергите  и птиците в тази толкова дива и мистична  част на света. Първият път в Дрейк се чувствах много  зле и бях сигурна, че не искам никога повече да преживявам това. Но после корабът навлезе в спокойни води, станах на крака, огледах се и имах чувството, че сънувам с отворени очи, бях попаднала в приказен свят – на слънцето проблясваха ослепителни ледници и сини айсберги, върху  които мързеливо лежаха тюлени, пингвини се стрелкаха във водата около кораба, а в далечината се показваше китова опашка. И разбрах, че хиляди пъти бих минала Дрейк отново, само и само да видя пак тази красота и да изпитам онова благоговение и смирение пред майката-природа.
 
Син лед и птица 
 
Кит и кораб 
 
 
Ушат тюлен 
 
Тюлен 
 
Географ БГ: Разкажете ни накратко как минава един ваш ден на Антарктида и колко често проверявате FACEBOOK-а си?
 
Иглика Трифонова: Българите ходим на Антарктида по време на астралното лято, когато там е полярен ден, тоест в продължение на месеци няма нощ, така че антарктическият ден е доста дълъг. Той позволява и да работиш, и да се забавляваш по-дълго. Но разбира се, българската база има правила – ранно ставане, закуска, после всеки тръгва по задачите си – учените да правят измервания или да събират проби, техническият екип оправя неизправностите по къщите или машините, алпинистите покоряват върховете на острова, а дежурните за деня чистят и помагат в кухнята за приготвянето на храната. Обядът не е задължителен, но който е близо до базата може да мине да хапне топла супа, за да продължи работата си с нови сили. Неусетно часовете минават и се събираме за вкусна вечеря, а след това става весело – един чете, друг свири и пее, трети разказва весели истории. За Фейсбук не се и сещаш, на нашата база интернет и телевизия няма, не само защото това е изключително скъпо, но и защото хората предпочитат да общуват като се гледат в очите. А ако им дотрябва лед за уискито, само да слязат до брега и да си съберат.  
 
 
 
 
Географ БГ:  Ние знаем, че през последните години се наблюдава значително затопляне на климата, което води до ускорено топене на ледниците, загуба на голямо количество прясна вода, както и до повишаване на морското равнище. Каква е вашата лична мисия за предотвратяване на този глобален проблем?
 
Иглика Трифонова: Моята лична мисия беше да създам Асоциацията на младите полярни изследователи в България (АПЕКС). Тя е клон на APECS International - световна младежка научна организация, в която членуват над 5000 млади полярни учени от 81 държави. Заедно всички ние градим мрежа от млади изследователи в целия свят, които ги е грижа за бъдещето на планетата, които изучават полюсите и мислят как да разрешат проблемите там. АПЕКС България работи изцяло в обществена полза и на доброволни начала, в тясно сътрудничество с Българския антарктически институт. Членовете ни са основно докторанти и преподаватели от различни университети като целта ни е да повишаваме интереса и знанията на децата към полярните региони и тяхното опазване с лекции, изложби, игри и работилници, а също и да създадем възможности за младите български учени да изследват Ледения континент и да обменят опит със своите колеги-полярници по света. Ние сме непрекъснато сред децата - в училищата, в детските градини. Искаме да влезем и в домовете за сираци, и навсякъде, където знанието за Арктика и Антарктика е желано. Не сме броили колко хора са участвали в нашите инициативи, идват цели класове с учителите, родители с децата си, на всички обръщаме специално внимание, разказваме, показваме, искаме да докоснем сърцата и вярваме, че от тях един ден ще излязат новите поколения български полярници. 
 
 
Подготовка за отплаване
 
Изпращане
 
 
 
Интервю на Теодора Малинова
 

Коментари (2)

Anonymous
12.11.2016 22:37
Коментарът беше изтрит.
СГ
12.11.2016 11:57
"Антарктида - лаборатория на открито"