Ангел Велчев: Не сгреших, когато записах специалност География

29.02.2016
Гост в рубриката с интервюта на Географ БГ е българският географ и дългогодишен преподавател в Софийския университет проф. д-р Ангел Велчев.

Географ БГ: Кога за първи път чухте думата „география”, белязала Вашия живот?
 
Проф. Ангел Велчев: Най-напред бих желал да споделя, че още като малък и ученик в началното училище имах възможност да придобия знания за природата, обществото и неговата история от моя дядо по майчина линия, от моя баща и от любимата ми учителка Вита Керелезова, произхождаща от известен македонски род. Тя ми вдъхна любов към историята на нашия народ, към народното творчество, към хубавата местна и македонска песен. Дядо ми и баща ми, ходейки по нивите или в балкана с животните, ми показваха различни растения, които веднага запомнях и още в началното училище аз различавах четири вида дъб, двата вида бук, четирите вида сорбуси, редица тревни видове. Те ми показаха различни карстови форми, скални откоси, пещери, пропасти, рудини и др. Познавах и някои минерали, разбира се, с местните шопски наименования. Така например познавах арагонитите като бучка сол, бигора като „товоль”, кварца като кремък и белуток и т.н.
 
 
С думата „география” вероятно съм се сблъскал за първи път в първи прогимназиален клас, когато изучавахме география на България. Останало е в съзнанието ми познание за гр. Враца, като областен град с 14 хил. души население, като място, където е загинал нашият поет революционер Христо Ботев, убит от турските поробители на народа ни, и като град, разположен до високи отвесни скали и тесен пролом. Всичко това ми вдъхна любов към природата и отечеството.
 
 
Географ БГ: Коя е най-забавната случка от студентските Ви години?
 
Проф. Ангел Велчев: Бих желал да разкажа два случая. Първият случай е още по време на приемния ми изпит като кандидат-студент. Изпитите бяха устни и бяха по история и по география. Изпитваха ме професорите Игнат Пенков и Илия Иванов, тогава още като доценти и старши преподаватели. Бях щастлив, че си знаех въпросите и отговорих много добре за Хасковски окръг, за Димитровград и за строежите по р. Арда. След приключване на изпита проф. Пенков ме запита откъде съм и каква е втората специалност, по която кандидатствам. И ако ме приемат и в двете специалности, коя ще предпочета. Отговорих му честно, че Географията е втората ми специалност и ще предпочета История. Той ме изгони от 256 аудитория, където се провеждаше изпитът с думите: „Марш оттука Земенски. Най-напред се научи на дипломация и тогава идвай на приемен изпит”. Смятах, че съм си подписал присъдата, но след това бях учуден, когато видях в двора на Университета, че оценката ми беше отличен (5) (по тогавашната система) и бях приет в Университета. И не сгреших, когато записах специалност География.
 
 
Втората интересна случка, която се е запаметила в съзнанието ми, е свързана с една екскурзия, организирана от тогавашния асистент Милан Георгиев в Родопите. Ходехме на познавателни екскурзии с камион „ЗИЛ” с чергило и дъски, приспособени за пейки в каросерията на камиона. В Смолян валеше дъжд. Изчаквахме да спре, за да отидем на Смолянските езера. Бяхме се пръснали в няколко сладкарници. По едно време дъждът спря и Милан Георгиев ме изпрати да викна студентите от другите сладкарници. Аз отидох в едната сладкарница, където бяха колеги от по-долния курс и им казах, че тръгваме. Те излязоха на улицата и аз се помайтапих, че съм ги „прецакал” и известният по-късно доцент от Дрезденския университет Васил Циканделов се върна в сладкарницата с няколко свои колеги. На въпроса на асистента защо не идват студентите, аз казах, че Циканделов е отказал да тръгне. Ядосан Милан Георгиев ги извика и започна да им се кара. А Васил каза, че съм се подиграл с тях. Тогава асистент Милан Георгиев се обърна към мен с думите: „Абе, келеш, ще ти фрасна един плесник да ме запомниш”. Аз си подадох бузата. Но с това свърши. Вечерта в умивалнята на техникума, където спахме, получих извинение за грубите думи и се сдобрихме. Хубави хора бяха нашите преподаватели, напрвиха ни добри географи.
 
 
 
 
 
 
Географ БГ: Какво Ви даде изживяването да бъдете учител и инспектор по география?
 
Проф. Ангел Велчев: На този въпрос следва да се отговори, като се разглеждат някои положителни страни в работата с подрастващото поколение и организиране на методологичната работа, както и научноизследователската и възпитателна дейност от учителския окръжен колектив.
 
 
На първо място, учителската работа предразполага към една цялостна подготовка за работа с хората, за работа и увличане в учебния процес на малките деца, които намират своето удовлетворение и щастие, когато свършат определена работа и видят своя продукт, резултатът от своята работа. Това пък приучава учителят да бъде взискателен към себе си, да се реализира със своя труд, със своите идеи и да накара обучаваните от него да го обичат, да го уважават. И сега аз се радвам, когато ме срещнат мои бивши ученички (от преди 50 години) и ме поздравяват с „Добър ден, учителю!” или „Добър ден, другарю!”, защото трудно ще си обърнат езика да изрекат думата „господине”, както аз никога през моя живот не казах „другарката Керелезова”, а моята първа учителка винаги е била „Госпожа Керелезова” – с главна буква „Госпожа”.
 
 
Инспекторството – то ми даде много. Шест години ходих из Пернишки окръг. Посещавах учителите, беседвахме, обсъждахме, планирахме бъдещата работа, а след това трябваше да има време да пообиколя из селището, да поприказвам със старите хора, с управниците, със свещеника и да си запиша интересни работи. Или пък да пропътувам 10, 20, 30 км. и т.н. и да се запозная с особеностите на този слабо проучен край, и да напиша нещичко, да публикувам и да видя моя труд отпечатан в ежедневната преса или в периодичния печат.
 
 
Географ БГ: Какви бяха предизвикателства към Вас като млад университетски преподавател?
 
Проф. Ангел Велчев: Трудно може да се каже като млад. Защото аз постъпих във Факултет – филиала на Софийския университет в гр. Шумен като преподавател. Четях лекции на студентите по дисциплината Основи на физическата география и си водех практическите занятия. Това изискваше да познавам добре принципите и методите на водене на обучението във ВУЗ, а аз бях работил в основно училище и в гимназиалния курс на средното училище. Значи първата работа ми беше да се запозная с богатия опит на моите учители от Университета. За тази цел повече от 15 дена посещавах лекции при професорите Петър Пенчев, Димитър Димитров, Илия Иванов, Милан Георгиев, доц. Мартин Гловня и посещавах упражнения при техните асистенти.
 
 
На второ място, трябваше да започна работа за провеждане на научноизследователски екскурзии със студентите и да провеждам научни изследвания чрез теренно-полева дейност на определени географски обекти. Организирането на малка кръжочна група от моите студенти реши този проблем много добре. За една година събрах информация за написването на няколко научни статии, а част от събраните материали още чакат обработка, за да видят бял свят.
 
 
 
 
 
 
Географ БГ: С кой Ваш принос в българската география се гордеете най-много?
 
Проф. Ангел Велчев: Ще използвам шопската сентенция: „Я не обичам да се хваля, она работата сама ме хвали.” Трудно ми е да кажа. Мисля, че работих много, имах винаги идеи в изобилие и се стремях да ги решавам.
 
 
Мисля, че разработките по проблемите на заледяването на нашите планини ми са били най-близки. Проблемите за многокртните следи в Стара планина (Триглав, Ком, Миджур), на Осогово, на Беласица и Славянка. Мечта ми остана Родопите, но не успях.
 
 
Вторият проблем, който ме привличаше, бяха проблемите на ландшафтната география. Не можеше да развиваме доморасла ландшафтна география. Поради тази причина с помощта на проф. Л. Динев с идването ми в Университета заминах при проф. Н. А. Гвоздецки в Москва. Там с доц. Елена Смирнова, Нефьодова, Шишченко и най-много с проф. Гвоздецки успях да разработя план за себе си и да се самоусъвършенствам в проблемите на общото ландшафтознание, на неговите приложни аспекти, на стационарните изследвания, на ландшафтното картиране и картографиране, на антропогенното направления. Разработването на над 200 научни публикации, студии и няколко монографии е добър атестат. Написването на няколко учебника и помагала определено смятам за мое добро постижение.
 
 
 
 
 
Географ БГ: Каква е била съвместната Ви работа с чуждестранните географи и въобще каква е ролята на международното сътрудничество в географската наука?
 
 
Проф. Ангел Велчев: Преди да кажа няколко думи по този въпрос, ми се ще да обърна внимание върху сътрудничеството между отделните научни звена (катедри, секции от университетите и БАН). Необходимо е това сътрудничество, за да се решават комплексни задачи, задачи с по-голямо значение и важност. Аз лично съм работил съвместно с колеги от Великотърнвския университет, от Биологическия факултет на Софийския университет. От научния център при Министерството на околната среда и водите, със сътрудници от БАН – Географския институт (сега Департамент), с Центъра за космически изследвания, с Археологическия институт и с някои регионални музеи, като тези в градовете Перник, Кюстендил, Шумен и др.
 
 
Що се отнася до международното сътрудничество, имах възможността да работя по двустранни договори с Вашравския университет и с Белоруския държавен университет. В резултат на това сътрудничество бяха публикувани научни разработки по няколко на брой с д-р Б. Вичик и д-р Левандовски от Варшава и с проф. О. Ф. Якушенко, проф. Г. И. Маркинцевич, проф. В. М. Широков, доц. П. Лапух от Минския университет, включително и една монография и едно методическо ръководство за изследване на водостопански ландшафти. За мен лично много голямо значение има сътрудничеството ми с изтъкнати учени като проф. Ив. Бравар (Франция), проф. Н. А. Гвоздецки, доц. Е. Д. Смирнова, Н. К. Михайлов, Н. А. Беручашвили, проф. А. А. Крауклис и редица други учени от бившия Съветски съюз, Полша, Франция и други страни.
 
 
 

 

 
 
 
Географ БГ: Какво е посланието Ви към Българската географска общност?
 
Проф. Ангел Велчев: Ще изпозвам една изказана мисъл от младата журналистка от гр. Скопие – „Човек, който не е посадил едно дръвчине, не може да биде еколог.” Ние трябва да дадем, да завещаем на нашите млади колеги две неща: „Корени и Криле. Труд, труд и труд.”. Любов към работата и преди всичко голяма любов към нашия народ и отечество и обич към обучаваните от нас млади кадри, които обучаваме, да ни надраснат в своите научни постижения за доброто на нашия народ и за благото на географските науки.
 
 
С най-високия почетен знак със синя лента на Софийския университет пред релефната карта на България
 
 

Коментари (0)