Великото херцогство Люксембург - малко, подредено, стандартно и впечатляващо

09.11.2015
Не предполагах, че ще дойде ден, в който да си кажа: „Остана ми само една непосетена европейска държава.”

Но това се случи и на картата с географски интерес отдавна гледах Люксембург, една от най-малките суверенни държави в Европа, която по време на Виенския конгрес през 1815 г. е обявена за Велико херцогство под покровителството на Нидерландия, а от 1867 г. е независима и неутрална страна. Официалните езици в страната са три: люксембургски, френски и немски.
 
 
Центърът на Люксембург тъне в зеленина
 
Съвремието и миналото съжителстват хармонично в един от най-скъпите градове на света
 
Емигрантската вълна не е подминала и Великото херцогство
 
Символ на столицата
 
Националният флаг
 
 
 
 
Люксембург е малка вътрешноконтинентална страна със столица едноименният град Люксембург. Заградена от Белгия, Франция и Германия, тя се простира на площ от 2586 кв. км (почти колкото Разградска област у нас). Населението ѝ е около 550 хил. души (малко повече от населението на Варненска област). Тази страна е наследствена конституционна монархия, управлявана в момента от Великия херцог Анри Люксембургски. Страната е с красива природа и хълмист релеф. На север се простират части от планините Ардени и Айфел, като хълма Кнайф с най-високия връх на Люксембург - 560 m, а на изток е долината на р. Мозел.
 
 
 
 
 
 
Музеите в Люксембург предоставят модерни начини за опознаване на културата на страната
 
 
 
Страната е сред основателките на Европейския съюз през 1951 г. Част е от западноевропейския икономически съюз – Бенелюкс, заедно с Белгия и Нидерландия. В столицата са разположени важни институции като Европейския съд, Европейската сметна палата, Европейската инвестиционна банка и др.   
 
 
Пристигнахме на летището в Брюксел и веднага поехме с влак за Люксембург, но за наше неудобство при навлизането в тази страна, първа по стандарт в Европа, се оказа, че жп линията е в ремонт и трябваше да продължим с автобус до столицата. Времето бе чудесно и около нас се простираха обширни пространства от смесени широколистни гори, редуващи се със зелени пасища с многобройни говеда. Селските пейзажи неусетно се смениха с градски и в далечината се мернаха кули на замъци и съвременни блестящи сгради от стъкло. Посрещна ни стилната сграда на гарата и след като бързо се настанихме в избрания от нас хотел потеглихме на пешеходна разходка из града. Картата, вечният спътник на географите, показваше няколко интересни места за посещение в центъра на града – горния град и долния град, площади и замъци, правителствени сгради, музеи и галерии, кафенета и ресторантчета... Когато човек не бърза, постепенно усеща пулса на града, броди по уличките, разглежда лицата на преминаващите жители, детайли от красивите сгради, спира се пред многобройните паметници... Така попаднахме на паметника на Робер Шуман, френски политик, първи председател на Европейската парламентарна асамблея и основен радетел на идеята за обединена Европа. Люксембург има и интересни музеи, които си струва да бъдат посетени, като Националния музей на историята и изкуства, Музея на трамваите и автобусите и др. 
 
 
 
Поглед към т. нар Долен град
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Според едно проучване Люксембург, заедно с Берн, Хелзинки и Цюрих, се счита за един от най-безопасните градове в света. От друга страна, това е един от най-скъпите градове не само в Европа, но и в света. Над града се извисява внушителната катедрала на Люксембургската Богородица, построена в началото на XVII в. Населението на града е около 100 хил. души, но пренаселеност не се чувства. Многото пешеходни зони покрай р. Алзет и градските паркове придават на столицата чист и спокоен вид. Вечер на осветените площадите се събират хора и слушат изпълненията на класическа и народна музика, поп и джаз... бирата се лее в малките кръчми. 
 
 
 
 
 
 
 
Край бреговете на р. Мозел са наредени красиви малки селища
 
 
След столицата решихме да попътуваме из страната и за наша радост се оказа, че съществуват специални еднодневни билети, с които може да се ползват междуградските автобуси и влакове, както и градският транспорт само за 4 евро. Това ни позволи да увеличим възможните места за посещения и спешно направихме нов, много по-дълъг, маршрут. Едно от най-красивите крайречни места в Европа е долината на р. Мозел, протичаща през Франция, Люксембург и Германия. Част от пътешествието ни из тази малка страна бе именно в този район. Ведрият и приятен сутрешен Ремих ни посрещна с тихи и чисти улици, надникнахме в издигащата се  над града църква, в която можеш да си починеш, слушайки приятна църковна музика. На пристанището десетки лебеди очакваха някой да им подхвърли парче хляб. В едно местно кафене опитахме сладкиши и  най-доброто според бармана кафе на левия брега на р. Мозел, дълга 545 км. Често пъти реката е наводнявала селището и по стените има отметки докъде е достигала водата през различните години. Информационни табели дават добра представа за повтарящите се периодично бедствия. Продължихме към Шенген. По пътя попаднахме във винопроизводителните райони на Люксембург, където е доказано, че се отглеждат лозя и се прави вино повече от 2000 години. Огромните лозови масиви по склоновете към реката са поддържани безупречно. Тук се произвежда най-добрият ризлинг в Западна Европа, който може да опитате в малките уютни ресторантчета заедно с редица кулинарни специалитети, например местното блюдо от бузи на говеда, поднесено със специален сос и салата. Решихме да посетим градчето на прочутото Шенгенско споразумение, към което така и все още не можем да се присъединим. Но пък люксембургци реагирали бързо и направили европейски музей в Шенген, пред който са поставени две парчета от Берлинската стена. Безплатният музей предлага информация за падането на митническите прегради, за редица подписани междинни споразумения, за униформите на митническите и граничните служители от различните страни, забележителни снимки от шенгенското пространство и други материали.
 
 
 
Из улиците на Ремих
 
 
 
 
 
Край бреговете на р. Мозел
 
 
 
На следващия ден повторихме „номера” с билета. Пътувахме по брега на левия приток на Мозел – р. Зауер, до красивия град Ехтернах с романтични улици и приятен старинен площад. Градът се счита за най-стария в Люксембург. От там продължихме с автобус до живописния курорт Вианден, където известно време е живял известният френски писател Виктор Юго. Днес къщата, в която е пребивавал е музей, който посетихме с интерес. Приятното градче, оживено от много почиващи, предлага чудесни природни ландшафти, увенчани от импозантен замък. През град Дикирх, прочут с вкусната си местна бира, се прибрахме в столицата. 
 
 
 
 
 
 
 
Централният площад на град Етернах
 
Бихте ли дали цената за това порцеланово глобусче?
 
 
 
 
 
 
 
Вианден - с прочутия замък и църквата Св. Николай
 
 
 
 
 
 
Броените дни на нашето пътуване, изпълнени с пътешествия и впечатления, се изнизаха неусетно. Останаха спомените и снимките, които ни позволяват, когато ни се прииска, поне за малко да „избягаме“ от ежедневието си и да се върнем  по тези красиви и спокойни места. 
 
 
 
 
 
Автор: проф. Румен Пенин
 
 

Коментари (3)

Севи
04.03.2016 12:28
Благодаря за приятната разходка! Много красива държава с интересна история.
Дани
09.11.2015 18:00
Благодаря за приятната разходка из тази държава. Била съм в няколко западноевропейски държави, но явно тази е сред най-стандартните и спокойни. От снимките лъха на една аристократичност и самоуважение, на отговорност да подредиш и поддържаш страната си за пример на другите. Надявам се да я посетя при първа възможност.
St
09.11.2015 09:49
Надявам се един ден да ни разкажете с интерес и за последната държава от света, която ще посетите!