С влак до... Португалия

11.04.2014
Крум Божиков е завършил география и Управление на човешките ресурси в ГГФ на СУ, сега е докторант по География на население и селищата в НИГГГ към БАН и преподавател по география на френски език в 133 СОУ "А.С. Пушкин".

И така дойде началото на месец декември 2011 г., когато бях планирал да направя едно скромно пътешествие с влак до… Португалия. Разбира се щях да имам няколко прекачвания, които да ми отнемат известно време, но след като стигнах до Лондон с влак преди близо 2 години, не беше проблем да се справя. А, да и пропуснах да кажа, че изходната точка беше Централна гара в София. 
На 04.12.2011 вечерта влакът тръгваше и очакваното пристигане трябваше да е рано на другия ден в Белград. И влакът пристигна призори.
 

 

Кратка разходка из сръбската столица и на обяд с нов влак се отправих към Загреб. Там имах няколко часа преди да се кача на нощния влак към Венеция. А в Загреб вече се усещаше празничното настроение навсякъде преди Коледа и Нова година, които наближаваха.

 

 

Обиколих малко центъра, после някоя и друга кръчма, където да си припомня вкуса на местната бира и се качих на нощния влак до Венеция. Неописуемо е да излезеш на другата сутрин от крайната гара на влака си и да видиш тази гледка.

 

 

Е, разбира се гледката на живо е доста по внушаваща, но след цяла вечер във влака нещо съм си бил загубил усета за снимане рано сутринта. Последваха няколко прекачвания, за да стигна до крайната точка за деня – красивия град на френската ривиера Ница. Вярно е, че почти цял ден мина в път, но това да пътуваш с влак през Северна Италия и после по Лазурния бряг си е истинско удоволствие, което не се усеща като просто едно пътуване, а като преминаване през приказка. Маршрутът с влак беше Венеция-Милано-Вентимиглия-Ница. Влаковете минаваха и през градове като Генуа и дори през една малка държава - Монако. А Вентимиглия се оказа приказно гранично градче в Италия почти до френската граница. Там декември се караше хавайски сърф:

 

 

А след дъждовния и студен Загреб предната вечер времето просто беше чудесно.

 

 

Архитектурата също се променяше.

 

 

И дойде ред на Ница. Отново коледна украса, но имах само една вечер там.

 

 

"Когато дойда за трети път ще разгледам повече", казах си и на другата сутрин се отправих към Жирона. Пътят отново предлагаше толкова красиви гледки, че няма да стигне целият фотопис за да споделя само тях. Все пак след две прекачвания в Авиньон и в едно малко селце на границата между Франция и Испания – Портбо, стигнах и до Жирона. Там вече имах няколко дена, които ми дойдоха перфектно за почивка и презареждане на батериите, а и за малко разходки из каталунското градче и близко разположения Барселона. 
Това е Жирона или поне една незначителна част от нея. Тук е моментът да споделя и че в Жирона пробвах угандийска водка от зелени банани и доста ми допадна :)
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А Барселона си беше все така привлекателна, както я помнех от 2005 година. Със статуята на Колумб, която вместо да сочи към Америка, сочи към морето, разположено на юг (грешка на архитекта, явно не добър географ).

 

 

Каса Педрера и Каса Батло:

 

Разбира се и непостроената повече от век Саграда фамилия:

 

 

Паркът Гуел, олимпийският хълм Монджуик, Камп Ноу и още и още красиви места от невероятния средиземноморски град. 
След няколко дена в Каталуния се отправих към Лисабон, като имах няколко часа да разгледам Мадрид. А Влакът от Барселона до Мадрид се движеше наистина бързо:
 

 

 

В Мадрид времето рязко стана доста студено, но се насладих на интересна разходка из центъра, където е разположен и кралският дворец.

 

 

И се отправих с нощния влак към Лисабон. Една отдавнашна мечта. В Португалия бях предвидил 4 дена за разглеждане и разходка в Лисабон, Порто, Синтра и Кабо да Рока.

 

 

 

 

 

 

 

 

Един ден посветих и на Синтра и Кабо да Рока ( Най-западната континентална точка на Европа):

 

 

 

На нос Кабо да Рока има един много хубав надпис, който гласи: Скалистият нос - тук, където земята завършва и започва морето. Има и много хубав фар, където се дава грамота че сте бил в най-западната континентална точка на Европа, като името ви го написва специалист ръкописно на място.

 

 

Следващият град бе Порто, селище с уникална атмосфера и архитектура, в което човек може да се разхожда по цели дни безцелно и да не му омръзва. 

 

 

 

 

Е, след Порто, дойде време да се връщам в България. Бях стигнал крайната си цел, макар че пътят на обратно минаваше през не по-малко красиви и интересни места като Париж с Триумфалната арка, Шанзелизе, Сена с катинарите, Айфеловата кула, Нотр Дам.

 

 

 

После през Германия- Нюрнберг и Мюнхен.

 

 

И накрая Будапеща, където отново се върнах в снежната част на Европа:

 

 

Е след 18 дена из европейските железопътни пътища дойде време да се върна за празниците в родната България, със спомена за хубавите посетени места и изживяни мигове :)

 

 

Автор: Крум Божиков
 
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
 
 

 

 

Коментари (6)

Мина Гергова
13.10.2017 15:51
Много интересна дестинация. Моята най-голяма мечта е да пътувам до Лисабон с влак, а после с кораб до Южна Америка - град Манаус, но нещо с кораба няма да се получат май нещата
Terii Petroowa
16.04.2014 23:55
Vyzhishtavam se na hora kato avtora, gotovi da prekosqt Evropa sami s vlak. Tova e nai-romantichniq nachin na pytuvane i pozvolqva da se nasladish na neprekysnato menqshti se peizaji. Predi 2 godini sys syprugyt mi napravihme podobno pytuvane no krainata destinaciq beshe Barcelona.
Geograf.bg
13.04.2014 10:21
Както вече казахме и на Крум - не е никакъв проблем авторът да присъства на снимките, все пак е нормално когато пътуваш да помолиш някой да те снима на красиво място. А що се отнася до личните драми - Смехотворно, решавай ги другаде :)
Пътник по желание
12.04.2014 11:29
Честно казано това тук е един приятен разказ за преживяното от г-н Божиков.Мисля, че снимките илюстрират видяното от него и едва ли е имало смисъл да ползва чужди снимки, както утвърждава автора. Дай Боже всекиму такива интересни пътувания и приключения. Излишно е в един такъв приятен и интересен сайт да си отравяме обвинения, особено, ако са хвърлени просто така в пространството. Успех на желаещите да пишат и разкажат на нас за своите приключения!
Крум Божиков
12.04.2014 11:07
Абсолютно всички снимки са от собствения ми фотоапарат. Единствените, които не са правени от мен, са тези на които аз присъствам (логично), пак от моя фотоапарат. Ако авторът на тези снимки, на които присъствам има нещо против, ще ми каже на мен или организаторите на конкурса. И като хвърляш обвинения не се крий зад Смех О Творни псевдоними ;) Жалко е това.
Смех О Творно
12.04.2014 00:29
Подкрепяйки автора, трябва ли да подкрепяме и факта, че е ползвал чужди снимки?