В страната на догоните в платото Бандиагара (Мали)

30.01.2018
Географските пътища са ме водили към много интересни места по света и в България. Обикновено чета предварително и събирам каква ли не информация, за да се ориентирам в географията и историята на мястото, което ще посетя. Но е особено интересно, когато човек вижда и научава нови неща, за които не е чувал. Такова бе цялото ми пътешествие в Западна Африка – Сенегал, Мали и Буркина Фасо.

Изминахме над 4500 km с един “разнебитен” мерцедес по червените пътища на Африка от Дакар до Уагадугу. Но пътешествието бе възможно благодарение на един млад човек, шеф на малка туристическа фирма в Бамако, който одобри желания от нас маршрут и направи възможно осъществяването на още една мечта. Този млад африканец със звучното име Сейду Согодого направи всичко възможно, за да опознаем за месец трите страни, като ни показа не само задължителните туристически обекти, но и много други, по-рядко посещаеми места и с гордост ни разказваше за района и особено за родината си – Мали. Удобното бе, че Сейду говореше много добре френски и английски, а и още два-три местни езика. С помощта на моята приятелка и спътничка в пътуването - Нори, говореща отлично френски език, успяхме да научим много, разпитвайки Сейду за всичко по пътя ни. По негово предложение увеличихме престоя си в едно от най-забележителните и мистични места в Африка – страната на догоните. Струваше си да обиколим повече селища и да се запознаем с живота и културата на тези интересни и загадъчни хора.

Платото на догоните - източно от гр. Мопти

 В платото Бандиагара може да се срещнат много интересни и причудливи скални образувания, резултат от местните геоморфоложки процеси

С тази кола пътувахме из трите африкански държави по какви ли не пътища

Догоните обитават около 300 селища в района на платото Бандиагара, разположено в природната област Сахел между пустинята Сахара на север и природната област Судан на юг (не бива да бъркаме тази област с едноименните страни Судан и Южен Судан). Това е една относително суха савана, която се радва на всеки дъжд, а там валежите достигат едва около 150 mm. В тези нелеки условия живее народът на догоните, наброяващ над 500 хил. души. Имат собствена група догонски езици с различни диалекти, а официалният за Мали френски език говорят малка част от тях. Някои изповядват стари местни религии (основно анимизъм), други са мюсюлмани или християни (католици и протестанти). Догоните практикуват женското обрязване. Счита се, че те са се появили по тези места през X - XII в. от горната част на басейна на р. Нигер. Според други хипотези произходът им е откъм Египет, откъдето са преминали през района на Либия и по-късно са населили днешните територии на платото Бандиагара и прилежащите земи.

 

Типично догонско селище

Догонски къщи и съпътстващите ги малки хамбари

Догоните привличат интереса на света след публикациите на двама френски учени етнографи - Марсел Гриол и Жермен Детерлен, правили изследвания сред догоните през 30-те и 40-те години на миналия век. Те разказват за особената космогонна система на догоните, според която Вселената била сътворена от бог Амма. Догоните знаели, че били пристигнали от Космоса, от системата на звездата Сириус (наричана от тях Сигу, около която обикаляла звездата По Толо), имали информация за спътниците на Юпитер и кръговете около Сатурн и други подобни знания. Постепенно догоните ставали все по-интересни за учените. Според едни това се дължало на някакъв палеоконтакт на догоните с извънземни, от които получили знанията, според други това били просто мистификации и изкривяване на техните познания. С времето се наложило мнението, че догоните вероятно са получили подобни знания от първите си контакти с европейците, достигнали до тях, и после ги интерпретирали в своите вярвания и знания за устройството на Вселената. През 1975 г. в книгата си “Мистерията на Сириус” американецът Робърт Темпъл след анализ на етноложки, етнографски, антроположки и астрономически проучвания заключава, че е вероятно знанията на догоните да са от палеоконтакт с развита цивилизация. До ден днешен продължават споровете за тези загадъчни догонски виждания за Вселената.

Догонски деца

Навлязохме в страната на догоните от север по шосето между главния административен център Мопти и най-голямото догонско селище Бандиагара. Още по пътя посетихме едно от типичните за догоните селища. Те се строят обикновено във формата на човешкото тяло, като на мястото на главата е резиденцията на духовния водач – жрец (хогон), а на мястото на сърцето е домът на думите или словото, където има специална носеща конструкция от няколко каменни стълба, а покривът е от слама. Тук се събира съветът на старейшините на селото (наречен гина), за да се решават важни въпроси. По главните артерии и вените са разположени домовете на жителите на селището. Обикновено до малката къща има интересен квадратен или кръгъл хамбар. Земеделието е в основата на стопанството. Догоните отглеждат зърнени култури – сорго, просо, ориз, а също и зеленчуци, като особено ценят лука. Отглеждат предимно кокошки, овце и кози. Използват и камилата като домашно животно.

Домът на жреца обикновено е недалече от селището и всички жители се грижат за него. Благодарение на Сейду имахме възможност да посетим такъв дом. Жрецът беше мил човек, който се съгласи да разгледаме жилището му, но не и да разговаряме. Независимо от това ние му подарихме един български мускал, който той прие с ясно изразена благодарност – наведена надолу глава. Жилището бе доста особено, измазано с червена кал и изрисувано със символи и знаци. В друго догонско селище посетихме мястото на посвещаване на младите догони, където се съхраняваха особени духови инструменти и скали, изрисувани със странни рисунки. 

 На гости в къщата на местен жрец

 В много от селата има джамия и църква, както и светилище на анимисти 

 Църквата, построена от Андре, в която поставихме и православна икона

Друг много важен човек във всяко селище е главният ловец, в чиято къща по стените висят накачени кожи от убити местни животни, а при този, при когото попаднахме имаше и маймунка, която ни гледаше с тъжен поглед и стоеше вързана върху един зид. Разговорихме се и с него, подарихме му мускал, а жена му ни почерпи с една доста съмнителна течност с цвят на боза. Оказа се, че това е местна бира от просо, която се вари няколко часа в голям казан. Слабоалкохолна е, но утолява жаждата в горещите сахелски дни и местните се гордеят с нея.

Местеният ловец е сред най-уважаваните личности  в селото

В двора на догонска къща

Паметна за мен ще остане и срещата в едно училище, ако може така да се нарече мястото, на което попаднахме. Минавайки по главната улица, вниманието ми бе привлечено от картите по стените на една отворена стая. В това помещение един учител обучаваше деца на различна възраст. Той бе много учтив и ни покани да разгледаме “училището”. На тръгване му предложих малко пари, с които да купи нови географски карти за училището. Той много се развълнува, особено като разбра, че и аз съм преподавател по география в една далечна страна, която той знаеше къде се намира. Учителят беше учил в педагогически колеж в Бамако и имаше добри познания за света.

Местно училище

 В местен ресторант със Сейду и нашия шофьор

 Оригинална тоалетна за туристи, които бяха драстично намалели

На входа на едно от селата – Бегнемато, на табелата с името му съвсем ненадейно открих очертанията на България. Случайно, но интересно съвпадение, което стана повод да разкажем повече за нашата държава.

 В долния ляв ъгъл разпознахме очертанията на България

Местните хотели са далече от нашите представи за такива, но е важно човек да се настрои за приключение. Стаите са отворени, а покривът е от рехава изсушена растителност, през която можеш да броиш звездите, докато до теб достигат звуците от селището. Леглата са дървени, покрити с тънък дюшек, а банята е отвън в малка кирпичена постройка, на покрива на която е кацнал стар варел. Но закуската, приготвена с местни продукти, беше повече от приятна, поднесена ни от готвача Андре, който се оказа и шеф на хотела. Преди години успял да попадне в Белгия, където работил като готвач десетина години, но носталгията го върнала в родното селище. Построил хотелчето, направил църква, в която оставих една нашенска икона, на която той много се зарадва. В момента, в който посетихме района, туристическият поток бе секнал поради несигурността в държавата и вълненията на туарегите на север, в страната имаше и затворени за посещение райони.

 Хотелът, погледнат отвисоко

Банята към хотела на Андре

 

Хотелската ни стая

Край всяко селище има кладенец, на който рано сутрин се събират жени и деца, разменят новините и отнасят в тежки кофи и бидони вода към къщите си. Изключително дружелюбни, те с интерес се опитваха да разберат повече за нас. Малките ни подаръци – химикалки, моливи и бонбони, се приемаха с нескрита радост от децата.

Сутрин край  кладенеца на селото се събират за вода и обмяна на информация

Където и да се спрем бързо пристигаха деца

Всеки петък в едно от по-големите селища, разположено в южната част на платото, се организира голям пазар. Разнообразието от цветове и аромати трудно може да се опише. Продават се местни хранителни продукти, но и много вносни, достигнали вероятно чрез хуманитарните помощи. На сергиите могат да са открият и оригинални местни сувенири – многоцветни маски от дърво, изделия от пясък, глина, камък, желязо и др.

Петъчният пазар в едно от селищата

Отглеждането на зеленчуци и плодове е трудно и зависи от сезонните валежи

Пъпешово дърво (папая)

В главното селище Бандиагара се запознахме с местния лекар, специализирал в Италия, който съчетаваше методите на общоприетата и алтернативната медицина и на базата на традициите приготвяше различни лекарства. Купих от него сив прах от стрити растения за болки в стомаха, който подейства веднага.

В местната аптека при един дипломиран в Италия лекар

Поглед съм областта Сахел откъм платото Бандиагара

Бях много благодарен на Сейду за всичко, което направи, за да опознаем повече от живота и бита на догоните в този интересен район на родината му Мали. Очакваха ни вълнуващи преживявания в Буркина Фасо, друга моя детска мечта още от времето, когато изучавах африканските страни по атласа и дори не предполагах, че някога наистина ще попадна в града със странното и трудно за изговаряне име Уагадугу. Но това е друг интересен и вълнуващ момент от приключението ни в Западна Африка.

Поздрав за България от нашия незаменим водач Сейду

Автор: проф. Румен Пенин

 

Коментари (1)

Диана Донева
01.02.2018 19:30
Страхотен разказ и фотографии! Благодаря!