Докосване до Сеул и демилитазираната зона (ДМЗ)

15.10.2017
Преди повече от година поредното ми пътешествие в Източна Азия ме доведе до Република Корея, наричана по-често Южна Корея, превърнала се в един от икономическите „азиатски тигри“. За седмицата, която прекарахме там, бях набелязал доста обекти за посещение - от забележителностите на столицата Сеул и околностите ѝ до северната граница с другата Корея, където е разположена известната Демилитаризирана зона (ДМЗ).

През последните десетилетия в географската литература често се споменава Корея, не само като типичен физикогеографски обект – азиатски полуостров, но и като наименование на две корейски държави - Република Корея на юг от 38-я паралел (площ 100 210 km², население ок. 51 млн. д.), и Корейската народно-демократична република (120 540 km², население ок. 25 млн. д.), наричана още Северна Корея, на север от него. 
 
Пътят към ДМЗ
 
Към входа на ДМЗ
 
 
 Скулптурен комплекс с камъни от райони с военни действия в 64 държави
 
Строго охраняваната ДМЗ
 
През последните няколко месеца за пореден път светът наблюдава размяната на заплахи от страна на Северна Корея и САЩ за евентуално военно стълкновение. Между двете държави все още не е сключен мирен договор. A двете корейски държави практически са в състояние на война поради отсъствието на мирен договор между тях. 
 
 
 
Отдавна неизползваем мост в ДМЗ
 
 
Историята на единната държава Корея и разделянето ѝ на две части е изключително интересна, но е свързана с вътрешно- и външнополитически конфликтни, довели до формирането на уникална граница между тях, наречена Демилитаризирана зона (ДМЗ), прокарана приблизително по 38-градусовия паралел. Втората световна война и последиците от нея довеждат до разделянето и поставянето на граници между части от различни държави по света, вкл. и в Корея. ДМЗ е резултат от известната Корейска война от средата на миналия век, започнала на 25 юни 1950 г. и продължила до 27 юли 1953 г. Тази война се счита за първия сериозен конфликт в рамките на „Студената война“. На страната на Южна Корея са САЩ, Австралия, Канада и Великобритания, както и някои други страни, а съюзници на Северна Корея са бившия Съветски съюз и Китай. В хода на войната става ясно, че нито една от двете сили няма надмощие и постепенно това води до формирането на две корейски държави с ясно очертана граница с широчина около 4 km и дължина 241 km. Главната демаркационна линия между двете държави е фиксирана със Съглашението за примирие от 27 юли1953 г., подписано в селището Пханмунджом. Именно там са се провеждали преговори между двете държави през годините. 
 
 Прокопаването на тунелите в гранит от страна на Северна Корея е изисквало нечовешки усилия
 
 Поглед към Северна Корея
 
В наши дни в района е построен Дом на свободата, където туристите могат да наблюдават с бинокли севернокорейската територия отсреща. За мен, като географ, това бе изключително интересно и благодарение на добре подготвения ни гид успяхме да посетим и видим онова, което е достъпно за посещение. Не пропуснахме и едно особено преживяване – влизане в един от прокопаните от севернокорейските власти подземни тунели с цел през тях да нахлуят войски в Южна Корея и да превземат близко разположената столица Сеул (на около 45 km). Установени са 17 подобни тунели (според други източници много повече), които са били разкрити от южнокорейските военни, но никой не знае техния точен брой. Един от тях е превърнат в туристическа атракция и след кратък инструктаж и подходящо облекло се впускаш в гранитния масив в издълбания тунел до дълбочина 73 m. Широчината на тунела е около 2 m и навлизането навътре на 450 m и връщането обратно изискват немалко усилия и воля. 
 
Символична скулптура - опит за съединяване на двете Кореи
 
Около туристическия център е създадена приятна обстановка за почивка, поставени са редица тематични скулптури. Особено впечатление с географския си привкус прави скулптурата, на която две корейски семейства от север и от юг се опитват да съединят разединената Корея. Честно казано, наименованието ДМЗ звучи малко иронично, като се има предвид, че от двете ѝ страни са струпани над 1 млн. войници.
 
 Вътре в ДМЗ природата  се развива без намесата на човек
 
Част от редките  видове, обитаващи зоната
 
Интересно е да се отбележи от гледна точка на екологията и опазването на природната среда, че вътрешността на самата зона, която е практическа непосещаема от хората, през годините е възстановила естествените ландшафти в тази част на полуострова и се е превърнала в своеобразен природен резерват. Счита се, че в него растат над 2900 вида растения, обитават я над 70 вида бозайници, а птиците, установени тук са около 320 вида, част от които са редки или застрашени от изчезване видове. Според някои източници в ДМЗ се е запазила малка популация на застрашения от изчезване амурски леопард. 
 
 Изглед от индустриалния проект Кесон
 
 
 
През годините двете корейски държави са провеждали преговори и дори е обособена съвместна индустриална зона, наречена Кесон. Открита е през юни 2003 г. и е представена като символ на помирението между двете държави. В зоната са се трудили, според различни източници, около 9 хил. южнокорейци и над 50 хил. севернокорейци. Нейната работа няколкократно е прекъсвана и отново възобновявана, докато през 2016 г. е решено зоната Кесон окончателно да бъде закрита.
 
 Гарата Дорасан 
 
 Мечтата на Южна Корея за жп връзка със света все още остава мечта  
 
Сеул е пример за съвместимост между миналото и настоящето
 
 
 Из улиците на града
 
 
Преди време е съществувал и интересен транспортно-географски проект – идеята му е била да се свържат жп мрежите на двете страни и по този начин с влак да се стигне от Сеул до Париж. Дори бабата на нашия гид се надявала да е един от първите пътници по тази линия. Уви, както и други идеи, и тази останала неосъществена, макар Южна Корея да е построила и обновила съществуващата стара жп линия, като е изградила и нов гаров комплекс в близост до ДМЗ – жп гарата Дорасан. 
 
 
 Съвременна архитектура в Сеул
 
 
 
Център, в който гостите могат да се запознаят с типични корейски занаяти и да си купят оригинални сувенири
 
 
След като посетихме тази най-охранявана граница в света се отправихме обратно към Сеул. Бяхме намерили малък типичен корейски хотел в старата част на града и това ни позволи да се потопим в атмосферата на градския живот в центъра, да обикаляме малките улички със старинни къщи, превърнати в туристически привлекателни места. “Кулинарната география” също бе уважена - опитахме от специфичните корейски гозби и неизбежното вкусно кимчи. 
 
Входът на Jeong Theater
 
Панорама на част от Сеул откъм Географския център на града
 
 
До географския център се издигат дървета, чиито клони са покрити с катинари на любовта. Пейките са направени така, че седналите влюбени да се доближават един към друг.
 
 Често в историческите места на Сеул могат да се видят традиционни ритуали, които са особено интересни за туристите
 
 
 
 
Няколко дни не са достатъчни да се обиколи и опознае огромният град. Използвахме местния “Hop-on, hop-off” и направихме панорамни обиколки на различни части на многомилионния град. През деня посещавахме музеи и дворци от епохата на една или друга династия, а една от вечерите посветихме на един необикновен театър – Jeongdong Theater, който избрахме заради репертоара му от традиционни корейски театрални постановки. Още от София бяхме резервирали местата си, но останахме приятно изненадани, когато ни чакаха на касата, приветстваха ни, че сме избрали техния театър, за да се запознаем с корейското театрално изкуство и ни поднесоха книги и сувенири. С голямо удоволствие присъствахме на постановката Miso, клип от която представям тук. 
 
 
 
 
Кулинарната география  на Южна Корея не е за подценяване...
 
Почти четвърт от населението на страната изповяда будизма
 
 Приятно запознанство с две сеулски девойки
 
За съжаление времето и възможностите ни не позволиха да посетим още десетки интересни географски и исторически обекти в Република Корея. Останахме с много добри впечатления от гостоприемството на корейците, от позитивния им дух и увереността за мирно бъдеще, основано на разум и взаимно разбиране.
 
Автор: проф. Румен Пенин
 

 

Коментари (2)

Александър Федотов
22.10.2017 19:58
Чудесен материал. Дано някога ДМЗ се превърне в история!
Деси Илиева
17.10.2017 20:05
Интересни нови за мене факти, подкрепени с много добри фотографии. Какво ли ще стане с тези страни след време?