Из висините на Сиера Невада

03.08.2017
Всеки път, когато пътувам из Пиренейския полуостров, съм повече от щастлив. Местата са пропити с невероятен дух и романтика. Земите на Кралство Испания и Република Португалия са съчетали забележително природното величие с културно-историческите пластове от изминалите векове. Така и през лятото на 2016 г. имах възможността и щастието да се изкача сред висините на полуострова – в планинския масив на Сиера Невада.

Планината Сиера Невада („Заснежена планина“ или „Снежна планина“ от испански език) е най-високата на Пиренейския (Иберийския) полуостров. Тя се намира в историко-географската област на Андалусия на полуострова, където са най-южната и най-западната точка на европейския материк. Планинският първенец вр. Муласен се извисява на 3478 m над морското равнище. Въпреки своята височина той не се явява първенец за Кралство Испания, тъй като монархията има за най-висока точка вулкана Тейде (3718 m), разположен на о. Тенерифе от Канарските острови край бреговете на Африка в Атлантическия океан. В планината е имало ледници през последното (плейстоценско) заледяване, но в наши дни в единствено в подножието на Муласен са се запазили микроледници, които са обречени на стопяване предвид климатичните тенденции през последните десетилетия.

Природата на Испания и Португалия е до голяма степен силно антропогенизирана, т.е. повлияна е от човешката дейност (най-вече в негативен аспект). Естествените ландшафти липсват на много места, а на тяхно място се разполагат културните ландшафти, т.е. тези сътворени от човека. И колкото и красиви да са те за човешкото око, то от екологична гледна точка те са непълноценни местообитания за животните и растенията на местната природа. Насред тези огромни пространства, овладяни от човека, малко са местата, където могат да се видят в първичен вид природните комплекси на полуострова. Именно с такива комплекси се отличават и високите части на Сиера Невада.

 

 

През август месец на 2016 заедно с приятели имах възможността да посетя Националния парк „Сиера Невада“ и да достигна до втория най-висок връх на планината – Велета (3393 m). Пътешествието в Сиера Невада започна със селцето Гюехар Сиера, разположено няколко километра над емблематичния град за Андалусия – Гранада. Планинското селище очарова с кипеж от живот и впечатляващо съчетание на традиционна архитектура с модерни инфраструктурни съоръжения.

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътят към най-високите части на планината минава през района на планинския курорт Прадояно, където се намират множество модерни, изградени в традиционен алпийски стил, хотели и къщи за гости. На паркинг с посетителски център е изградена високопланинска хижа и система от лифтове и ски влекове, които обезпечават движението на любителите на зимни спортове през зимата. През лятото те обаче са стърчащи силуети, които не винаги функционират.

 

 

 

 

От мястото на планинската хижа започва интересен шосеен път, който е най-високият шосеен път в Европа. По него с маршрутки туристите могат да бъдат изкачени на височина от около 3300 m, след което да предприемат изкачването към вр. Велета. Така направихме и ние с моите приятели. Не бяхме тръгнали да правим алпийски изкачвания, а по-скоро да се разходим.

 

 

 

 

 

 

Самата планина Сиера Невада е младонагъната. Тя възниква в резултат на колизията (сблъсъка) между литосферните плочи на Африка и Евразия и има аналогичен произход с Атласките плинини в Северна Африка като резултат от Алпийската орогенеза (планинообразуване). Колкото повече се „прегръщат“ тектонски двете плочи, толкова по-високи стават планините на Южна Европа. 

Изкачването на вр. Велета е популярна дейност сред множеството местни и чуждестранни туристи. Мнозина са ентусиастите, които вървят по гръбнака на планинския масив. При самото изкачване дори е трудно да стигнеш до самия връх, защото обикновено има няколко десетки души, които се опитват да се снимат във всевъзможни пози и конфигурации.

 

 

Действително високопланинските гледки на Иберийския полуостров са спомен, който остана завинаги в съзнанието ми. Горд съм и че успях да поставя и личен рекорд, изкачвайки се на височина от 3393 m. Още по-горд съм, че това бе и първото ми планинско пътешествие с тениската „Високи сини планини“, с която си заснех епично селфи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Планинският курорт Прадояно

 

 

 

 

 

 

 

Този път не успях да стигна до Муласен, но нямах и такива начални намерения. В бъдеще остават обаче амбициите за първенеца на полуострова, а защо не и за този на Кралството. 

 

Автор: Димитър Желев

 

Коментари (0)