Намцо – красиво и свещено езеро в сърцето на Тибет

06.10.2016
Отдавна мечтаех да се добера до Тибет и да посетя част от неговите природни и културни чудеса. В заетия от Китай през 1947 г. Тибет периодично имаше забрани за посещение във връзка с едни или други политически проблеми. И до ден-днешен посещението става само в група (минимум двама души) и непременно с местен водач и организиран и предварително одобрен от властите маршрут.

Естествено бе да искам като физикогеограф да посетя едно от природните чудеса на Тибет – езерото Намцо. Рано сутринта в уречения ден потеглихме с водача ни Сьонам и шофьора по главния път, свързващ тибетската столица Ласа с Източен Тибет и оттам с големите китайски градове. Пътят през цялото време е успореден на известната Цинхай-Тибетска железопътна магистрала, която бе открита през 2006 г. след дълго и трудно строителство. Отбихме се от пътя и поехме към входа и посетителския център на парка, откъдето започва новият асфалтов път към езерото, построен неотдавна. 

 

 На път през Тибет към свещеното езеро 

 

Транстибетската магистрала прекосява Тибет и достига Ласа, а от 2014 г е продължена до гр. Шигадзе

 

 

Ледници обграждат езерото и подхранват водите му

 

Типичен тибетски дом  

 

Входът към националния парк и началото на пътя към езерото

 

Името на езерото означава Небесно езеро и това не е случайно. Отиваш почти до небесата, за да се озовеш на бреговете му. Разположено е на надморска височина от 4 718 m. Но то се забелязва още отдалеч, от прохода Фланаган - 5186 m, където спряхме с водача ни, за да видим невероятната гледка към свещеното тибетско езеро. Според тибетците езерото е къс от красотата на небето, подарен на народа им за вечни времена.

 

Първи поглед към Намцо откъм високия проход 

 

Езерото е разположено в подножието на високата тибетска планинска верига Ненчен-Тангла (7162 m). Легенда свързва двама влюбени: езерото Намцо с планината Ненчен-Тангла. Всяка година Намцо очаква водите от ледниците на планината, които дават живот, и всяка година това ще се случва докато свят светува.

 

 

 

Площта му е ок. 1900 km², дължината е ок. 70 km, а широчината - ок. 30 km. Максималната му дълбочина е 45 m (според други източници – 125 m). То се е появило през геоложкия период палеоген и е с тектонски произход. Според някои източници това е най-високото солено безотточно планинско езеро в света. Намцо е едно от трите свещени езера на Тибет и неговите 5 необитаеми острова се посещават от поклонници будисти, които ги използват за медитация. Най-големият от тях е с дължина 2100 m и широчина 800 m. Отшелниците-поклонници идват през зимата, когато до островите се стига по замръзналата повърхност, изкарват тук пролетта и лятото и в края на есента, когато водите отново замръзват, се връщат на бреговете на езерото. Много монаси и поклонници правят т. нар. кора” – обиколка по часовниковата стрелка на свещено място, в случая езерото, за да засвидетелстват уважението си към будистката светиня. Понякога това отнема повече от месец. На брега на езерото има и големи свещени камъни, около които също може да се направи ритуална кора” за много по-кратко време. 

 Молитвените знаменца лунта могат да се видят на много обекти по пътя

 

 

Стада от якове са пръснати по пасищата край езерото 

 

Лятото около Намцо пристигат номадите със своите стада и напускат късно наесен

 

При посрещането на тибетската Нова година (Лосар) на бреговете му се стичат хиляди хора. Тя започва в първия ден на първия лунен месец – късен януари или в началото на февруари. Тогава хората се поздравяват: Лосар Таши Делег! – Честита Нова година!

 

 

 

Времето в района на езерото е изключително променливо, в рамките на един ден може да завали и дъжд, и сняг, да грее силно слънце, да духат силни ветрове. При посещение на езерото е добре чужденците предварително да се адаптират на по-голяма надморска височина, защото иначе боли главата и се повишава кръвното налягане. 

 

Кристалните води на Небесното езеро 

 

 

Около езерото кипи живот, особено през летните месеци, когато около него идват да пият вода много животни, като якове, овце, воден елен, мечки, диви биволи, диви магарета (онагър), диви гризачи (байбак), зайци, много птици... В района на езерото пастири пасат якове, овце и кози. Това са летните им територии на обитаване, докато през зимата те живеят в други селища в равнините или планинските райони. С тях са децата им, които активно помагат в отглеждането на животните. Някои от тях ни гледаха с голямо любопитство, особено малките, които явно не бяха виждали чужденци. За тях бяхме приготвили български бонбони, за по-големите химикалки, а за родителите мускали... така оставихме нещо българско край езерото. Винаги нося атласче със себе си и по него обяснявахме къде точно е България.

 

Конете в традиционна премяна очакват туристите 

 

Белите якове са местна атракция

 

 

 

 

 

На бреговете на езерото са разположени четири манастира и редица пещери на отшелници. На много места се виждат лунта – молитвени знаменца с различни цветове и изписани на тях молитви, развяващи се от ветровете. По бреговете се срещат и малки каменни пирамидки – мани, и обикновено на някой камък е изписана най-известната мантра “Ом мани падне хум”. Един от интересните обекти, които могат да се посетят в района, е манастирът Таши-Дор, разположен в скален масив непосредствено до езерото. За наша радост монахът, който пази на входа, бе отишъл някъде и ние свободно обиколихме малкия манастир. В специален параклис е поставен голям молитвен барабан, който  се завърта от поклонниците и те обикалят нечетен брой пъти около него. Вътре, както и в други подобни манастири, има много изображения на Буда и много танки по стените (нарисувани върху плат сцени от живота на Буда и други светци). Навън скалите са покрити с хиляди молитвени бели шалове, оставени от поклонниците. Навсякъде са закачени многоцветни молитвени знаменца. 

 

Молитвени знаменца край местния манастир

 

 

 

 

Типичен молитвен барабан до манастира

 

Свещени канари покрити с  бели шалове от поклонници

 

Езерото се посещава от туристи (предимно китайци) от юни до септември и ние имахме късмета да се насладим на последните приятни и относително топли дни. За туристите са създадени добри условия за посещение – изграден е специален път през прохода до езерото с посетителски и контролен център при влизането в района му. Построени са ресторанти и магазинчета за сувенири, организират се разходки с якове и коне. През 2015 г. езерото е посетено от над 770 хил. туристи, като тенденцията е те да се увеличават всяка година. Разбира се, такъв голям туристически поток е нож с две остриета, но решенията за развитието на туризма в района се вземат от китайските власти в Пекин. 

 

Китайските туристи все повече се увеличават - посещават ,, новите,, си старини и природни обекти

 

 

 

Типична обстановка в местен ресторант 

 

Вкусен обяд в един от ресторантите

 

 

 

 

 

Разбира се, пътуването ни до езерото Намцо бе само докосване до един изключително интересен природен и културен район на Тибет. Очакваха ни още почти 2000 km из суровата, но красива природа на Тибет.
 
 
Автор: Проф. Румен Пенин

 

Коментари (3)

Далия Илиева
20.10.2016 14:01
Пренесохте ме в един друг свят. Вярвам, че и за ще отида някой ден в Тибет, защото ми е мечта от студентските години. Благодаря!
Даниел Захариев
07.10.2016 18:57
Много впечатляващ материал. Благодаря и на сайта за интересната информация, която ни предоставя. Дани
Радостина
06.10.2016 09:28
Страхотно! Благодаря за възможността да се докосна до такава красота, а дори не знаех къде е това езеро.