Неапол – сърцето на Южна Италия

28.07.2016
Неапол е третият по население град в Италия. Основан е между IX и VIII в. пр. Хр. от гръцки колонизатори, по-късно е наново издигнат като Неаполис в края на VI в. и началото на V в. пр. Хр. и се нарежда между главните градове на Велика Гърция. Преведено от гръцки, името му означава – нов (nea) град (poli).

За съжаление имахме само един ден, за да разгледаме този уникален град съчетаващ в себе си богата история, различни хора и много цветове и енергия. Мисията ни беше невъзможна, затова си обещахме да се върнем някой ден, за да опознаем напълно сърцето на Южна Италия. 
 
 
Ранният следобед хванахме влак от Поцуоли (град в близост до Неапол) и за около 30 минути пристигнахме. Първото нещо, с което се сблъскахме още при излизането ни от гарата беше рибният пазар. 
 
 
 
 
Рибата беше изнесена на улицата, хората минаваха, разглеждаха, дори помирисваха – можеха да се убедят, че продуктите са пресни и знаеха, че няма как да бъдат излъгани.
 
 
Освен мотопедите, които бяха буквално на всеки ъгъл, впечатление ни направи, че дори в делничен ден улиците бяха претъпкани. Хората бяха забързани, но усмихна-ти, блъскаха се, но дори не обръщаха внимание и всеки продължаваше по пътя си. Типичната италианска картинка, която бях гледала по филмите, тук беше реалност. Както вървиш по улицата, изведнъж чуваш клаксон зад гърба си, без дори да се обръщаш минаваш в страни и покрай теб профучава я кола, я мотопед и за секунди всичко започва отначало. Навсякъде е шарено, улиците са тесни, шумът показва, че градът живее. 
 
 
 
 
По време на разходката ни преминаваме през Piazza del Gesú (Площадът на Исус), който е символ на историческия център на Неапол.
 
 
Piazza del Gesú
 
 
В сърцето на историческия център се намира и Piazza San Domenico Maggiore, която се разполага на кръстопът между две от главните улици: Spaccanapoli и Mezzocannone. Тук е разположена и мраморна статуя на Нил от римската епоха (III-VI в.). 
 
 
Piazza San Domenico maggiore
 
 
Spaccanapoli
 
 
 La Statua del Nilo
 
 
Разходката ни продължи по малките улички на Неапол, където доста често се виждаше това: 
 
 
 
 
Постепенно стигнахме до една от търговските улици. Продавачите не спираха да говорят и да те приканват (на типичния неаполитански диалект) да си купиш от техните стоки. В същото време не се натрапваха и когато им откажеш, те изпращат с усмивка или пък ти подаряват червена чушка, което беше и най-евтиният от всички сувенири, но присъстваше на всяка една сергия. За неаполитанците червената чушка е символ на щастие, успех, късмет и пари, когато бъде подарена и често се случва търговците да подаряват такива на преминаващите туристи, ако ги харесат.
 
 
 
 
Четиресет метра под оживените улици на историческия център, се разполага един различен, неизследван, изолиран от времето свят – Napoli Sotterranea. Това е един впечатляващ лабиринт от тунели, които се пресичат помежду си, кухини и празни пространства, били убежище на мнозина по време на епидемията от холера през 1880 г., както и от тежките бомбардировки по време на Втората световна война. Това е сър-цето на Неапол и мястото, от което някога се създава града.
 
 
Napoli Sotterranea
 
 
По улиците на подземния град са изградени редица заведения, изложбени зали, дори и паркинг. Всичко това е направено с цел да се привлекат повече посетители, които да почувстват, че се разхождат в друг град, а не просто в музей.
 
 
 
 
 
Всеизвестен факт е, че родното място на пицата е Неапол. Но ние успяхме да достигнем до нейния дом – Pizzeria Brandi, където през 1889 г. се ражда пицата – с до-мати и моцарела.
 
 
Pizzeria Brandi
 
 
Преминахме и покрай консерваторията, от където се чуваха класически произведения и невероятни звуци от различни музикални инструменти.
 
 
 
 
Скоро излязохме на Piazza Dante (Площадът на Данте), който е един от най-важните площади в Неапол, от където започва и тяхната главна търговска улица.
 
 
Piazza Dante
 
 
statua di Dante Alighieri
 
 
Вървейки по главната неаполитанска пазарска улица, в страни от нас се разкриват различни квартали (дори испански), които са още по-цветни и още по-различни.  
 
 
„Един ден, изненадващо се влюбих в теб.“
 
 
Улица на хората, свързани с изкуството, музиката и културата
 
 
Galleria Umberto I, представлява затворена търговска улица, която впечатлява с архитектурата си. Тя е построена между 1887 и 1890 г.
 
 
 
 
 
За съжаление, не можахме да посетим Teatro San Carlo, който не прави впечат-ление отвън, но е завладяващ отвътре и е една от задължителните за посещение забележителности на Неапол.
 
 
 
 
Продължаваме разходката и достигаме до основната забележителност в града – Piazza del plebiscito (Площадът на народа). Той е разположен е в центъра на съвременен Неапол, на 25 хил. км². 
 
 
 
Вървим по пътя за крайбрежната улица, която е една от малкото пешеходни улици в Неапол.
 
 
 
 
Вляво от нас забелязваме вулкана Везувий, който се издига величествено и прави гледката още по-невероятна.
 
 
 
 
Преминаваме покрай Fontana del Gigante (Фонтанът на гиганта) и Castel dell’Ovo (Замъкът на яйцето). 
 
 
Fontana del Gigante 
 
 
Замъкът представлява масивна и внушителна средновековна крепост, която днес е една от най-атрактивните исторически забележителности на Южна Италия. Той е разположен на малък полуостров, който в миналото е бил остров. Легенда разказва и обяснява този псевдоним на иначе грубата архитектура на морския дворец. Преди десетилетия романския поет Вергилий, който бил прочут с магьосническите си умения, положил в основите на замъка едно магическо яйце. Орисията на Вергилий била, че докато яйцето лежи там, цял Неапол ще се радва на благоденствие. Днес Castel dell’Ovo е едно от най-популярните места за сключване на брак в Неапол.
 
 
Castel dell’Ovo
 
 
Достигнахме и крайбрежната пешеходна улица. Вече беше залез и решихме да спрем за почивка и да опитаме неаполитанската кухня.
 
 
 
 
 
Докато се прибирахме минахме покрай няколко места за паркиране на мотопеди. Трафикът в Неапол е огромен проблем, но още по-голям е намирането на място за паркиране. Хората обикалят с часове за намерят място за своите мотопеди и коли. 
 
 
 
 
Така приключи обиколката ни из Неапол. След този невероятен ден, най-накрая разбрах смисъла на италианската поговорка – Vedi Napoli e poi muori! (Виж Неапол и после умри!).
 
 
 
 
 
 
Автор: Петя Филчева
 

Коментари (1)

читател (с пожелание да е един от многото)
04.08.2016 11:20
Piazza del plebiscito - обявената му площ е като тази на Македония ;) Поправете грешката! Иначе през цялата статия очаквах нещо за парк или поне градина, а то "крайбрежната улица, която е една от малкото пешеходни улици". Това в комбинация с проблемните трафик и паркиране не прави добро впечатление за града.