Валенсия - между модерното и традиционното

20.07.2016
Ето, че пристигаме в третия по големина град в Испания. И въпреки, че тук има почти 800 000 души, дали заради организираността на движението или големината на града, но в никакъв случай не изглежда като претъпкан и пренаселен. В града е еднакво лесно и приятно да бъдеш пешеходец, колоездач или шофьор.

И ако до сега писахме за доста исторически забележителности, тук се пригответе да се движите между полюсите на модерните атракциони и историческото наследство, оставено от европейци и араби.
 
 
 
Паркът
 
Започваме именно с него, защото той ни беше свързващото звено между различните места, които искахме (и за които имахме време) да посетим. Ако се замисля той каква забележителност е, май ще го отнеса към модерните, защото е изцяло изкуствено изграден на мястото на коритото на река, която е прекосявала целия град, но често е преливала и е правила доста бели. Сега реката е отбита, а хората съвсем спокойно могат да се разхождат сред насадените дръвчета, множеството игрища, пейки, езерца, алеи за колоездачи, тичащи и разхождащи се хора и т.н. Нямаше само алея за фотографи… Но нищо, вие ползвайте тази за разхождащи се.
 
 
 
 
Минаваме под няколко мостчета и стигаме до:
 
Градът на науката и изкуството
 
Какво пък ще рече това? Ами това е цял комплекс от доста модернистично-футуристично-шантави сгради, в които се помещават галерии, научни комплекси (които обясняват науката доста интересно и казано модерно му – user friendly), басейни и градини. Препоръчваме ви да си приготвите поне 3 часа и 300 кадъра.
 
 
 
 
Някои от сградите ще ви заприличат дори на космически кораби, та ако сте фенове на междузвездни войни и прочее научна фантастика ще се пренесете там, гарантирано.
 
 
 
 
Може дори да покарате лодка сред езерото. Прозрачна.
 
 
 
Арената за борба с бикове
 
Разбира се, че и тук има такава, нали все пак сме в Испания. Ние нямахме време да влезнем вътре, но вие проучете и опитайте. Отвън изглежда доста голяма и е непосредствено до гарата.
 
 
 
 
Гарата
 
Ами… Гарата. Ако погледнете цените на влаковете в Испания ще осъзнаете, че това е най-скъпата забележителност и съвсем сериозно – най-скъпата част от пътуването ви.
 
 
 
 
Църквата и катедралата
 
Още две постройки, които будят любопитство и желание за снимане както отвън, така и отвътре. За съжаление катедралата е с малко странно и неясно работно време и не успяхме да я достигнем отворена. Нищо, следващият път.
 
 
 
 
От площада на църквата, обаче, тръгват всички културни мероприятия (тип карнавал) и, понеже сме в Испания, взехме участие в един карнавал. Тъкмо благославяхме късмета си, как за 2 дни сме попаднали на такова нещо, когато ни открехнаха, че такива събития се провеждат 2-3 пъти месечно. Завиждаме благородно и снимаме…
 
 
 
 
 
Музеят на изящните изкуства
 
Ако си падате по музеи и изкуства – тичайте натам. Ние влезнахме, разгледахме и установихме, че някои от картините и скулптурите са идеален реквизит за филми на ужасите, а на художниците, които са ги създали им трябва сериозен брой сеанси при психоаналитик. Обаче, веднъж годишно там се провежда едно доста интересно събитие – една известна картина се разделя на части, като пъзел (чисто визуално, картината не се нарушава), всеки гост на музея взима една част и на платно, където е отбелязана къде стои частта, се опитва да я прерисува, както е по оригинално му. Ефектът е доста интересен – десетки хора, можещи и неможещи да рисуват, пресъздават някоя велика творба, която завинаги остава в музея. Е, ако не сте даровит художник, или сте даровит, но не сте признат – вашето име ще намери място под покрива на музея. Само казвам – фотографи се допускат, дори хората им позират, но никой не ги брои за участници в мероприятието. Ето как останах непризнат… 
 
 
 
 
Улиците, заведенията и традиционният дух
 
Може и да не е точно забележителност, но нали за това сте в Испания – за да усетите типичният испански дух. А най-добре ще го усетите, докато се шляете спокойно из улиците, гледате интересната архитектура и от време на време сядате някъде, за да изпиете по една ледена сангрия.
 
 
 
 
 
 
Източник: Tabakoff photography
Следвайте Tabakoff photography във Facebook
 
 

Коментари (0)