Манила - колоритната филипинска столица

02.03.2016
Представяме ви фотописа на известния географ и пътешественик проф. Румен Пенин за град Манила - столицата на Филипините.

Предполагам всеки си спомня известното стихотворение на Никола Вапцаров „Писмо” от прочутата му стихосбирка „Моторни песни”. В него един от най-запомнящите се силни  „географски моменти“ е: 
 
 
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
                 с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
                по Филипините,
по едрите звезди
               над Фамагуста?...
 
Преди 4-5 години успях да се добера до Фамагуста, макар достъпът до този кипърски град да не бе все още напълно свободен поради разделението на остров Кипър. А тази година в началото на февруари направих едно отдавна планирано пътешествие из Източна и Южна Азия. Първата страна, която бях набелязал, бе Филипините. Един топъл следобед се приземихме на летището на столицата Манила – „Ниноя Акино”,  и веднага ни облъхна влагата на южните морета и мръсният въздух на огромния град. Да се придвижиш от летището към града не е лека работа, улиците са задръстени от автомобили и триколки – основно превозно средство в града.
 
 
Националният флаг на Филипините
 
Манила в края на ХIХ в.
 
След американските бомбардировки
 
Градът от птичи поглед
 
 
 
 
Манила е разположена в устието на р. Пасиг, вливаща се в Манилския залив на остров Лусон. Градът е само един от 16-те града, формиращи големия столичен регион на тази страна, с предградията е над 11 млн. д., а целият столичен регион е около 24 млн. д. Счита се, че Манила е сред най-гъсто населените градове в света.
 
 
Поглед към централната част на града
 
 
Из парка Хосе Ризал
 
 
 
 
Градът има дълга история, започваща от основаването му от известния испански конкистадор Лопес де Легаспи на 24 юни 1571 г. През 1595 г. Манила става столица на Филипинския архипелаг. Най-старият район на града е Интрамурос, което буквално означава обграден от стени. Този район, макар и разрушен по време на бойните действия през Втората световна война, в наши дни е възстановен и в него живеят около 5-6 хил. жители. Старата крепост е основен обект при туристическите обиколки в столицата. Първоначално населението в района изповядвало мюсюлманството, но постепенно започнала христианизацията и днес Филипините е най-голямата азиатска католическа страна. Особено силно влияние и до наши дни имат католическите ордени на августинци, францисканци, доминиканци, йезуити и др. Днес католиците са над 93% от населението на града. През 1601 г. е създадано първото на архипелага учебно завадение – семинария за знатни хора. По-късно се появява и първият азиатски университет, именно в Манила, свързан с името на Тома Аквински.
 
 
Нееднократно китайците се опитват да увеличат влиянието си на островите от архипелага, а за известно време Манила е била и английско владение (1762-1764 г.), по  време на Седемгодишната война. Градът бил подложен на ограбване и после дълго се възстановявал. 
 
 
През 1898 г. по време на испанско-американската война градът е завзет от американците. По-късно, по време на Втората световна война, Манила е окупирана от японците. В края на 1944 г. и началото на 1945 г. японците избиват над 100 хил. жители на града, една от най-черните страници в историята му. Последвалата американска бомбандировка през март 1945 г. превръща града почти напълно в руини. Постепенно Манила се възстановява и поема своите функции на столица на независимата държава Филипини, макар американското икономическо влияние да остава за още дълго време. 
 
 
В националния музей
 
 
 
 
В наши дни Манила и цялата агломерация заемат много важен дял в развитието на икономиката на страната. Бурното развитие на промишлеността е довело и до сериозни екологични проблеми, които почти навсякъде могат да се усетят и видят. Имахме възможността да побродим както из нови, съвременни квартали, така и в стари, лошо уредени в битово отношение райони, където част от населението живее буквално на улицата. Замърсяването на въздуха и струпването на отпадъци е повсеместно. Реките, преминаващи през града са практически мъртви, силно замърсени и с остър неприятен мирис. Но дори и в тях бедните жители се опитват да ловят риба. За тези екологични проблеми допринася и влажният и горещ климат. Средната температура в града варира от + 27-28ºС, през декември-януари, до около + 30ºС през април-май, а годишната сума на валежите е около 1700 mm. Понякога тайфуните посещават и кварталите на Манила, като нанасят големи материални щети и вземат човешки жертви.
 
 
Американски джипове, превърнати в маршрутки
 
 
 
 
Направихме дълга обиколка по главната транспортна артерия на Манила – булевард „Рохас$. Посетихме Националния музей на Филипините, както и няколко филиала на други музеи. Особен интерес за мен представляваха произведенията на най-известните филипински художници и скулптури:  Федерико Алкиаз, Фернандо Аморсоло, Хуан Луна и Нависио, Ромео Табуена, Диосдадо Лоренцо, Гилермо Толентино и др. Всички те разположени в интересно и достатъчно голямо пространство. 
 
 
Входът към старата крепост на града
 
Паметникът и музеят на Хосе Ризал
 
 
 
 
 
По време на обиколката на града често се споменава името на един от най-почитаните хора във Филипините – Хосе Ризал. Местните задължително се снимат пред паметника на този известен филипински революционер, реформатор, учен, художник, писател и поет. На негово име е наречен големият градски парк в сърцето на столицата, издигнати са му безброй паметници в града и страната. В парка човек може да прекара дни наред и да не обиколи всичките му забележителности – от китайски и японски градини, планетариум, националната библиотека, океанариум,  специална градина за пеперуди, градината на орхидеите, релефната карта на страната, детски площадки и пр. Тук се провеждат и големи концерти на известни изпълнители от страната и света. В западната част на парка е отбелязано специално място – нулев километър, откъдето се отчитат разстоянията във Филипините. 
 
 
Главната катедрала на града
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Посетихме най-старата църква  на града „Св. Августин”, построена през 1607 г. Тя е обявена от ЮНЕСКО за Световно културно и историческо наследство. В нея в достолепен каменен саркофаг е погребан основателят на града Мигел Лопес де Легаспи, ролята на когото може да се сравни с тази на други известни конкистадори, като Кортес в Мекско и Писаро в Перу. Голяма част от тази катедрала е превърната в интересен исторически и природен музей и човек с часове може да броди из дългите коридори и огромните зали. В Манила има и няколко будистки и даоистки храмове, както и две по-известни джамии – Златната и Зелената.
 
 
Манила има стратегическо географско положение по отношение на важния за Филипините морски транспорт. Тук е едно от най-големите пристанища на Азия. Внасят се и се изнасят огромно количество стоки. Страната е развила редица клонове на промишлеността – за химически продукти, текстилно производство, електроника, хранителна промишленост и пр. 
 
 
В най-старата църква - Св. Августин
 
 
 
Саркофакът на Мигел де Легаспи
 
Из коридорите и залите на църквата-музей
 
 
 
 
 
 
Необикновено изживяване е посещението на местните пазари. За около два часа се разходихме из пазарите на квартал  „Бакларан", където буквално кипи денонощен живот. Около църквата на Непорочното зачатие се струпват хиляди хора, тъй като тук е един от центровете за социална помощ на хора в затруднено положение, а и един от най-оживените манилски пазари. Всеки ден има меси, а вярващите могат да запалят свещи в специалното помещение край стените на катедралата. Всеки те кани да купиш от стоката му, да разгледаш сергията му и с удоволствие си правят снимка за спомен. Има много възможности да опиташ екзотични  ястия в малките ресторантчета и лавки. Местните особено харесват месото на млади печени прасенца и много заведения носят името лечон.
 
 
 
Из замърсените градски канали се срещат и рибари...
 
Из квартал Бакларан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Навсякъде из града можеш да наемеш триколка или да се повозиш на американските джипове, превърнати в маршрутки с важна транспортна функция за многобройните райони. Всички те са живописно изрисувани на различни теми и са част от колорита на този град-мравуняк, който не заспива никога.
 
 
Църквата на Светото зачатие
 
 
Един от новите символи на града...
 
 
Манила бе отправна точка към други набелязани от мен географски обекти за посещение в тази островна страна, събрала в себе си красива природа и хора, интересна история и възможности за почивка и опознаване на кулинарната география, важна част от всяко пътешествие. Но за това в някой друг фотопис...
 
 
Автор: проф. Румен Пенин
 
 
 

Коментари (4)

Нели Първанова
02.11.2016 10:24
Благодаря за чудесния разказ и прекрасните снимки. Филипините са стара моя мечта и с удоволствие се разходих из столицата й. По-често публикувайте подобни разкази, хора като мен ги очакват.
Боряна Савова
09.03.2016 17:40
Поздравления за професор Пенин! Великолепен фотопис! Очаквам с нетърпение този от/за остров Бруней
Бори и Али
05.03.2016 18:21
Благодарим за чудесния разказ и фотографии на нашия преподавател проф. Пенин! Очакваме още от последното му пътешествие. Желаем му здраве и винаги да ни зарежда с географската си енергия.
St
03.03.2016 01:15
Винаги има какво да научи човек!