Истанбул - един град на два континента

20.01.2016
Всъщност, освен че е един от най-големите градове в Европа, Истанбул е и уникален град, тъй като е разположен на два континента. Мегаполисът успешно свързва Европа и Азия чрез няколко моста, а отскоро и метро под Босфора. И споменавайки Босфора – това беше първата част от туристическата ни обиколка на града.

За тези, които отиват без организирана група – вземете си корабче, за да огледате Истанбул от сърцето му. По-нататък всичко ще ви се вижда малко по-познато и всъщност ще добиете представа къде сте и какво гледате, бродейки из безбройните му забележителности. Неслучайно доста екскурзоводи процедират точно така.

 
 
По време на разходката с корабчето ще минете и под мостовете, които изглеждат внушителни.
 
 

 

 

 

 

 

 

 
Лека-полека преминаваме покрай крепостта Румели Хисар, построена от Мехмед II Фатих по време на превземането на Истанбул и окончателното му превръщане в османски и по-късно турски град. А и битката за това уникално място е една от най-внушителните битки в световната история. Именно заради победата си, Мехмед II получава прозвището Фатих (от турски – Завоевателя). Интересни факти за превземането – султанът на Османската империя събира над 160 000 души, които участват в обсадата на Константинопол. От своя страна, император Константин XI Палеолог успява да събере едва 7500 войници, половината от които чужденци. Сред брилянтните тактики на младия Мехмед II влиза и прехвърлянето на 74 бойни галери, през сушата (изготвяйки специални дървени рампи, намазани с грес), тъй като заливът Златният рог бил заграден с огромна верига, която да предотвратява навлизането на чужди кораби. И това само за една вечер. Представете си каква е била реакцията на войниците сутринта, когато към тях насочват оръдията си 74 кораба, незнайно как появили се въпреки веригата. Същинската обсадата продължава два месеца, като Мехмед II Фатих влиза победоносно в Истанбул на 30 май 1453 г. Е, толкова, като за първи ден. Кратка вечерна разходка и презареждане за следващите бродения из забележителностите.
 
 
 
 
Един град на две религии
 
 
Дворецът Топкапъ – център и седалище на Османската империя. Ето това е дворец, който е труден за обикаляне. Много голям, много интересен и с чудесни гледки към залива Златния рог. Построен е от Мехмет II Фатих върху стар византийски дворец, чиито основи са използвани. Покзвайки позитивната нагласа към културните ценности, Мехмет II запазва достаот наследените архитектурни ценности, като колоните, водохранилището и малкото басейнче – вана за кръщенета”, в което се съмнявам да видите кръщене, но със сигурност ще видите да се къпят гълъби, свраки и папагали. От 1924 г. насам дворецът е със статут на музей с много галерии, съхраняващи различни подаръци и съкровища на султана. И за да не ви учудва подзаглавието – насочваме се към Музей Света София”.
 
 
 
 
 
 
 
 
Построена през 537 г. не от архитекти, а от математик (и физик) и инженер, Света София е блестящ паметник на строителните постижения, ненадминати следващите 1000 години. Сегашният й облик е създаден по времето на Юстиниян Велики, като до превземането на Истанбул от Османската империя е ползвана като църква. От времето на Мехмед II се трансформира в джамия, но обликът и не се променя съществено и всичко построено до тогава се запазва. Във вътрешността й обаче са премахнати иконостасът и фреските. Разбира се, построени са 4 минарета. След обявяването на Турция за република, с личната инициатива на Кемал Ататюрк, Света София е обявена за музей, тъй като има изключителна историческа стойност, въпреки различните религиозни виждания.
 
 
 
 
Следващият обект в програмата ни е водохранилището Йеребатан сарнъджъ.
 
 
 
Какво толкова интересно има в едно водохранилище ли? Ами представете си потънал дворец и ще придобиете някаква малка представа за това, което ще се открие пред вас. Всъщност, местните го наричат точно така. Това е най-голямото и най-добре запазеното водохранилище в Истанбул (от няколкостотин такива). Основната му цел била да съхранява вода в случай на засушаване или обсада. Водата е транспортирана до двореца посредством огромни аквадукти, които може да видите на немалко места в града. Водохранилището е 140 m дълго, 70 m широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 m. Внушително, нали? Обемът вода, който може да бъде съхранен там, е над 100 000 кубически метра.
 
 
Естествено, няма как да посетим Истанбул и да не минем да видим Султан Ахмед Джамия, известна сред туристите като Синята Джамия.
 
 
 
Това наименование получава заради хилядите плочки от изниски порцелан, с нарисувани сини декорации. Една легенда за създаването и разказва следното – султанът наредил на най-добрия си архитект за онова време, Мехмед Ага, да направи джамия с 4 златни минарета. Мехмед бързо пресметнал, че 4 златни минарета ще разорят народа, който ще трябва да плаща по-големи данъци, и тъй като думата зланен (алтън) е с много близко произношение до думата шест (алтъ), решил да рискува и да построи 6 минарета, сякаш така е разбрал. Това своеволие всъщност се харесало на султана и историята имала щастлив край – никой не бил наказан. Да, но шест минарета имала и главната джамия в свещения за мюсюлманите град Мека. Е, решението на проблема било просто – джамията там се сдобила със седмо минаре и тази история… останала в историята, като никой не може да каже със сигурност истина ли е или не.
 
Завършваме този ден с кратко (доколкото е възможно) посещение на един друг символ на Истанбул – Капълъ чарши. Е, този пазар едва ли иска дълго описание. А и за да го опише пълно човек, трябва да напише книга. Огромен и шарен. Всъщност това е най-големият закрит пазар в света. И въпреки това, дали заради многото хора, или заради многото стока, ще ви се стори тесен. Имайте предвид, че във вътрешността на пазара, там където стоките нямат цени или надписи фиксирана цена”, ще трябва да се пазарите. Това е признак на възпитание и заинтересованост от стоката и труда на хората. Не се шегувам! И помнете – пазарът има работно време – затваря в 7. А в това отношение турците са точни – от 7 без 10 до 7 сергиите бяха затворени, пред тях изметено и хората сякаш се изпариха. А ние си тръгваме от там, доволно носейки си нашето ново наргиле.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Един град на традиционно и модерно
 
 
Не, че по-рано не установихме това, но симбиозата между модерния облик и традиционното в Истанбул направиха най-добро впечатление през нашия трети ден. Защо ли? Ами в програмата на гида присъстваха две основни забележителности – паркът Миниатюр Бахчисарай и небостъргачът Сапфир.
 
Парк Миниатюр Бахчисарай е нещо като открит архитектурен музей на миниатюрите.
 
 
 
 
 
Всъщност това си е истински парк с алеи за разходка, в който са разположени над 100 макета с мащаб 1:25. Макетите включват най-известните туристически атракциони и държавни учреждения в Турция. Наистина е впечатляващ. Миниатюрите са изключително подробни и детайлни. Има опасност от прехласване по детайлите да слънчасате – не забравяйте, че паркът е разположен на открито пространство :) На изхода има голям магазин за сувенири.
 
А сега е време да направим един доста рязък преход към модерната, светска част от облика на мегаполиса. Посещаваме небостъргача Сапфир.
 
 
Този символ на модерната архитектура се е окичил” с приз за най-високата жилищна сграда в Европа и друг – за първата екологична сграда в Турция. Издига се на височина 261 m и със сигурност предлага толкова забавления, че да можеш да прекараш вътре цяла седмица. Ние обаче се насочваме към панорамната му тераса (или на турски – сеир  тераса), разположена на последния етаж, откъдето можем да видим цял Истанбул… докъдето погледът ни стига.
 
 
 
 
Виждаме като на длан Златния рог, преминаващите кораби през Босфора, кръжащите въртолети. Невероятна гледка. Пригответе си празна карта за снимане, защото определено има какво да се снима. И като споменахме въртолети – другата главна атракция за туристите е 5D киното на същия етаж. Вътре можете да гледате кратко 12-минутно филмче, което ще ви накара да мислите, че сте на въртолет и обикаляте от въздуха забележителностите. Задължително опитайте, звуковите и визуалните ефекти са страхотни.
 
 
Поглеждаме огромната сграда от входа, а аз вече правя планове как следващият път ще погледна от терасата нощен Истанбул. О, да, следващ път ще има, защото 3 дни са крайно недостатъчни за да се наситим на този град.
 
Тръгваме си от Истанбул, но, като за изпроводяк, гидът ни беше подготвил още едно местенце за разглеждане. А това, че го беше оставил за последно, сигурно е било планувано и се превърна в логическия завършек на нашата екскурзия в Турция. Последните ни моменти в този вековен мегаполис прекарахме в двора на един от символите на българския дух в сърцето на Османската империя и единствена по рода си в цял свят – Желязната църква Св. Стефан“.
 
 

Източник: http://tabakoff.eu

Не пропускайте да харесате страницата на Tabakoff photography във Facebook.

 

Коментари (1)

Ралица
20.01.2016 22:32
Страхотен фотопис, поздравления!!! Браво, описан е много подробно и интересно, грабва читателя...