В сърцето на Тракия

Хоро край стария дъб през 60-те години на ХХ век.
22.01.2014
Не само планините на България крият красиви и идилични места. Равните плодородни полета на родината също са закътали и съхранили природни, културни и исторически места, които удивяват и зареждат с положителна енергия. С тези снимки ще ви отведем до Сърцето на Тракия, в Горнотракийската низина.

Въпреки че низината е едно от най-повлияните от човешката дейност места в страната, в нея на отделни места са се съхранили интересни обекти и ландшафти. Низината е земеделски усвоена от древни времена. В нея са бушували десетки пожари, коренната широколистна растителност отдавна е унищожена. Едва на отделни участъци са запазени горички от типичните за Тракия  дъбове. Далеч по-нормално е на отделни места да се срещат единични дървета, оцелели пред предизвикателството на времето и на различните епохи.
 
 
В района на Чирпанския праг, геоморфоложката и тектонска граница между Старозагорското поле и Пловдивско-Пазарджишкото поле, се намират два интересни обекта, които обикновено се споменават в съчетание с частицата за превъзходна степен „най“. Това са дъбът в с. Гранит, община Братя Даскалови, и манастирът „Св. Атанасий“ край с. Златна ливада, община Чирпан. Тези два обекта са сред задължителните за посещаване, ако някой ден решите да опознавате Старозагорска област.
 
Често в интернет може да попаднете на информация, че Байкушевата мура в Пирин, която е на около 1300 години, е най-възрастното дърво в България и на Балканския полустров. Да, ама не! Това е най-възрастното иглолистно дърво в страната. Доказано най-старото дърво страната е летният дъб (Quercus robur) в с. Гранит, Старозагорско.
 
 
 
 
Той е с възраст от около 1700 години. Тя е доказана с помощна на съвременните методи в дендрохронологията – науката, която изследва възрастта на дърветата. Дървото се намира в центъра на селото и в момента от него жив е останал само един голям масивен клон. За съжаление другите клони са изсъхнали през втората половина на ХХ век.
 
Хоро край стария дъб през 60-те години на ХХ век. През втората половина на века дървото започва да губи здравите си клони.
 
Най-южното село на чирпанската община е малкото селце Златна ливада. В неговото землище, в малка каньоновидна речна долина, издълбана във варовици, се е сгушила монашеската обител „Св. Атанасий“. Манастирът в някои източници е посочван като най-старата монашеска обител, създадена в Европа. Според манастирската история първата монашеска общност е организирана лично от Св. Атанасий, който преди църковния събор в Сердика (343-344 г.) е пребивавал в района и е почувствал сакралността на мястото. Някои историци отричат тази версия и ѝ придават по-скоро характер на легенда. 
 
 
Самият манастирски комплекс е добре благоустроен с красива градина, малка старинна църква и други сгради. В скалата под манастира има аязмо, на чиято вода са приписвани лечебни свойства. Във варовикови скали насреща малка пътечка ви отвежда до скална постница, разположена във височина над рекичката.
 
 
 
 
Пътищата между двата обекта от нашия разказ не са сред най-добрите в страната, но тракийските пейзажи си заслужават. Горнотракийската низина освен плодородие притежава и своето обаяние.
 
 
Текст и снимки: Димитър Желев

 

 

 

Коментари (0)