Глава Панега - най-големият карстов извор на България

16.08.2017
Изворът в землището на с. Златна Панега е емблематичен за подземните води в България и за природата на Предбалкана. Дебитът на извора варира между 700 до 5000 l/s, заради което той се приема за най-големия единичен извор в България.

Водният кръговрат на нашата планета включва преминаването на водата в различни агрегатни състояния и движението й в отделните геосфери (хидросфера, атмосфера, биосфера, педосфера и литосфера). Когато водите попаднат, най-често в течно агрегатно състояние, в земните недра говорим за подземни води. В зависимост от своето образуване подземните води се делят на грунтови, артезиански, минерални и карстови. Карстови са водите, които се образуват от акумулирането на дъждовни води преди всичко в карбонатни скали (варовици, доломити, мрамори и др.). В тези скални масиви те образуват пещерни образувания с множество подземни реки, водопади и езера. Когато се появяват на повърхността най-често са под формата на обилни извори. 

В България има множество карстови извори, тъй като около 1/4 от територията на страната е заета от карбонатни скали. По-известните карстови извори са Клептуза (Велинград), Житолюб (Лакатник), Девненските карстови извори, изворите на р. Младежка в Странджа, Искрецките извори в Стара планина, Петровските извори в Славянка, Безденските извори край София, Чирпан бунар в Горнотракийската низина и много други. Сред всички извори има един, който се отличава с най-големи водни количества и мащаб - изворът Глава Панега в Предбалкана, който дава началото на р. Панега (десен приток на р. Искър). 

Изворът се намира край с. Златна Панега. Водните количества, които се появяват на повърхността зависят от валежните количества и температурата на въздуха през отделните сезони. В зависимост от това при Глава Панега дебитът на извора варира между 700 до 5000 l/s, заради което той се приема за най-големия единичен извор в България. Много често Девненските карстови извори се появяват като претендент за титлата „най-голям извор в България“, но всъщност те са 30 на брой и техният дебит рядко достига до 4000 l/s.

Самият карстов извор образува две езера: горно (по-малко) и долно (по-голямо). Водните количества от долното езеро се прихващат в канали и се използват за производствената дейност на циментовия комбинат в близкото село. Подобна практика големите количества на карстовите води да се използват за индустриални нужди е широкоразпространена в България и по света. При долното езеро също е изградена бара за пране килими, черги и др., която се ползва от местносто население.

Природният облик около извора е изключително въздействащ - изворът е разположен сред гъсто обрасли площи с дървесна растителност. Множество върби, тополи и други влаголюбиви видове са сплели клони над водите, образувайки галерия над горното езеро. Животът кипи в пълна сила - множество жаби, насекоми и птици създвата приятна звукова симфония, разнасяща се из традиционно преовлажнената атмосфера. Цветът на водите е синьо-млечен. Водата е изключително наситена на карбонати, заради което получава този специфичен цвят, характерен за карстовите ландшафти по целия свят.

По-голямата част от водите си Глава Панега „краде“ от р. Вит, която при местността Боаза понира в карстови отвори. Експериментално чрез оцветяване на водите на реката е доказано, че за около 12 дни чрез непроучена система от подземни реки и канали водите достигат до най-големия карстов извор на България. Подобни природни феномени са описани и на други места по света - например водите на Преспанското езеро се оттичат по подобна система към Охридското езеро.

Предвид че варовиците са силно податливи на химично изветряне може да се очаква, че в бъдеще след много, много години тези подземни канали ще се разширят и ще започнат да „източват“ цялата р. Вит и ще прекъснат връзката с долното й течение. Този процес е известен в хидрологията като пиратерия или още обезглавяване на река.

За съжаление изворът Глава Панега не е особено популярна и туристически облагородена дестинация. Липсват добри указателни табели и маркировка. Пътеката, която води до горното езеро е силно обрасла и на моменти е опасна за по-неопитни посетители. Изворът и природата около него е изключително впечатляващи независимо през кой сезон на годината се посещават. 

В близост до извора са редица други карстови обекти като пещерите Съева дупка, Проходна (Божиите очи), долината на р. Панега, меандрите на р. Вит край с. Ъглен, Крушунските водопади, Деветашката пещера и много други.

 

 

 

Автор: Димитър Желев

 

Коментари (0)