Из резервата „Църна река“ и Осоговската планина

10.08.2017
В дебрите на единствения резерват в Осоговската планина - изолиран, непристъпен, девствен и красив природен кът, който крие очарование и мистика.

Пътуването до Осоговската планина и нейния единствествен резерват се осъществи като резултат от теренно научно изследване, посветено на природните комплекси на планината. Години наред с колеги преподаватели и студенти от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ осъществяваме географски проучвания на западните български погранични планини и оценяваме съвременното състояние на ландшафтите от гледна точка на човешкото въздействие, възстановяването им. Всичко това през призмата на ландшафтно-геофизичните и ландшафтно-геохимичните изследвания на геокомплексите. 

 

 

 

 

 

 

 

Самата Осоговска планина (или още наричана просто Осогово) е една от високите български планини. Нейният първенец Руен е с височина от 2251 m, което прави планината пета по височина в България след Рила (2925 m), Пирин (2914 m), Стара планина (2376 m) и Витоша (2290 m). Планината е териториално поделена между нашата страна и Република Македония. На наша територия от нея извират няколко по-големи реки – Соволянска Бистрица, Новоселска река и Елешница – всички те, част от водосборния басейн на р. Струма. Град Кюстендил е в нейното подножие и е идеална отправна точка за опознаването на планината. Във високите части на планита са изградени редица хижи и хотелски комплекси, които позволяват лесния достъп до най-високите части на масива.

 

 

Като студент бях посещавал планината, но тогава имах възможността да наслаждавам „неангажиращо“ на нейната красота. Този път екипът, с който бях имаше конкретни научни задачи, свързани със събирането на проби от почви, речни седименти (дънни отложения) и растителни образци, от една страна, и осъществяването на ландшафтно-геофизични картирания на ключови точки и участъци, от друга. В рамките на три дни трябваше да се придобие пълна представа за геоекологичния статус на планината; за влиянието на човешките въздействия от миналото и настоящото върху природата; за естествените процеси за развитие на екосистемите и т.н.

 

 

 

 

 

Човешкото присъствие в планината може да се установи в множество аспекти през последните десетилетия. По принцип планината се обезлюдява, а с това и традиционния антропогенен натиск се намалява (крайселищна сеч, паша, застрояване и др.). Същевременно се развиват и модерни форми на животновъдство – пасищно животновъдство с електропастири и гърмежни инсталации (за да гонят вълците). Из планината обикалят стада с коне, кози и крави. Туристическият натиск също се засилва. На множество места личат следите от активния рудодобив със съпътстващата го инфраструктура от времето на социализма. Дърводобивът също оставя белези по планината.

 

Резерватът „Църна река“ в Осоговската планина е с площ от 196,43 ha. Разположен е по течението на едноименната река, ляв приток на по-голямата р. Елешница, в землището на с. Сажденик, община Кюстендил. Единственият резерват „заменя“ закрития в миналото резерват „Сажденик“ заради нарушения на природната среда в резултат на извършени геолого-проучвателни работи за откриване на оловно-цинкови руди. Създаден е през 1980 г., а последната му промяна на територията (намаляване с около половин хектар) е направена през 2010 г. 

Причината да се отдели територията и да се създаде специален режим на охрана е да се опазят първичните гори от обикновен бук (Fagus sylvatica). Някои от дърветата са с вековна възраст. Ето защо, както във всяка една резерватна територия тук се забраняват всякакви дейности от страна на човека, с изключение на: охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.

 

 

„Църна река“ е типичен горски резерват. Гората е доминирана от обикновен бук с единчни представители на обикновен явор (Acer pseudoplatanus), черна елша (Alnus glutinosa) и др. От тревните видове се срещат лазаркиня (Galium odoratum), власатка (Festuca sp.), светлика (Luzula sylvatica), горски здравец (Geranium sylvaticum), балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides), орлова папрат (Pteridium aquilinum) и др. На територията на резервата са установени значителен брой защитени и уязвими видове птици: малък креслив орел (Aquila pomarina), червена каня (Milvus milvus), забулена сова (Tyto alba), поен дрозд (Turdus philomelos), зелен (Picus viridis) и голям пъстър кълвач (Dendrocopos major). Влечугите са представени от слепок (Anguis fragilis), медянка (Coronella austriaca) и усойница (Vipera berus), а земноводните от жаба дървесница (Hyla arborea).

 

 

По време на трите експедиционни дни в Осоговската планина бяхме разпределили проучвателните работи на участъци и ето защо през втория ден се случи да правим проучванията в най-високите части на планитата – по главното било, а както и да се „спуснем“ до резервата „Църна река“. Изследването на резервата от ландшафтно-геохимична гледна точка бе изключително важно с оглед определянето на фонови стойности за цялата територия, от една страна, но също така и да се осъществи сравнителен анализ с резултатите, получени от изследване същия резерват, извършено от географа проф. Румен Пенин, преди близо 30 години. Така лесно можеха да се установят настъпили промени или да се „откроят“ други интересни моменти, свързани с природата на планината. Ето защо изучаването на резервата бе от първостепенно значение. 

Самата достъпност на резервата е доста трудна - има два начина да достигне. Или по течението на самата река „отдолу нагоре“ или от главното било „отгоре надолу“. Ние избрахме втория начин, който бе доста предизвикателен, но свършената работа си заслужаваше. 

 

 

 

Попадането в самия резерват не е лесна задача, но кагато си в него, попадаш в измерение, безкрайно отдалечено от света на хората. За щастие. Осоговската планина е красиво кътче от Родината, което всеки трябва да посети и да се наслади. Целият район на град Кюстендил изобилства от множество интересни културно-исторически и природни обекти, които си заслужават. 

 

 

Автор: Димитър Желев

Коментари (2)

Николай Георгиев
18.09.2017 18:30
Здравейте! Подходът към резервата от водосливането на р.Църна река с р.Елешница може би е бил възможен в миналото, но в момента пътеката е напълно обрасла и преминаването е възможно само за смели хора :) Заедно с една колежка, с която сме следвали заедно екология в СУ го осъществихме вчера и преживяването беше доста интересно. При бъдещи посещения на резервата е най-добре да се подходи от към билото - не е толкова интересно, но би спестило доста време и усилия :)
Радослав Павлов
13.08.2017 13:29
Заслужава си да се посети Осогово- има невероятни панорами към околните планини, а и за един ден е възможно да се покори вр. Руен, от собствен опит го зная.