Приключение из Родопите

04.11.2016
Всяка година аз и моите приятели се прибираме в България за малко почивка от университетския живот на „Острова“...

Тази година лятото се оказа по-късно за нас и решихме, че средата на септември ще е прекалено ветровито и студено за море. За това решихме да посетим Родопите. Впоследствие се оказа едно от най-добрите решения, които съм вземал. Понеже живеем на другия край на страната, трябваше добре да организираме пътя си от Русе, за да имаме време да посетим интересни обекти по пътя ни към самите Родопи. Това включваше Деветашката пещера до Ловеч, шкембе чорба на Беклемето, Асеновата крепост, а за десерт – Чудните мостове.

 

Деветашката пещера

 

 

Беклемето

Асеновата крепост

Чудните мостове

 

На Чудните мостове пристигнахме към 18:30 ч., което беше идеално като време, защото още беше светло и беше достатъчно близо до хотела ни в Чепеларе. До самото място се стига лесно, има табели, но 10-15 km от пътя е в лошо състояние.

 

 

 

Разположението на тази скала беше много интересно. Сякаш някой гигант го беше поставил там, за да спре някоя река.

 

На следващата сутрин продължихме нашето родопско приключение. Първата спирка беше Каньонът на водопадите до Смолян. Това беше една от най-приятните еко пътеки за цялото ни пътешествие и ни отне около 4 часа с няколко почивки. Кучето, което се вижда на някои от снимките ни срещна в началото на пътеката и беше с нас през цялото време. По-добър гид не сме имали никога!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След Каньона се запътихме към Смолянските езера, които бяха малко разочарование (може би имахме прекалено големи очаквания, но нямаше нищо интересно, освен едно дърво във формата на Орфеевата лира.  

 

 

 

 

Обиколката на езерата ни отне около 40-50 мин. След тях се запътихме по Триградското ждрело към пещерата Дяволското гърло. Стигнахме точно навреме за последната група в пещерата в 16:00 часа. Цялата пещера е пълна с отломки, а шума в нея е оглушителен. Екскурзоводът ни разказа история, че при едно голямо наводнение, са завлечени дървета, клони и отломки, които сега висят от процепите в стените и тавана. Голяма част от завлечения материал е изчезнал заедно с реката под земята и така и не се е появил. Правени са много експедиции, опити с оцветяване на водата, но така и не е ясна сложната схема, по която водата излиза от пещерата.

 

 

 

 

 

 

Който си пада по „екстремните“ спортове, може да се пусне по въже и да прелети по „прекия път на батман“, който се намира точно срещу входа на пещерата, успоредно на пътя в Триградското ждрело.

 

Последната спирка за деня беше Орловото око. Там успяхме да се качим точно на време да видим залеза, което си напълно си струваше усилията, защото ни се наложи да качим стръмната пътека почти на бегом.

 

 

 

 

 

 

 

 

Щом той е бил тук, значи наистина си струва да се посети!

 

След бързото изкачване си бяхме доста изморени, така че останахме за малко по-дълга почивка на върха, което направи слизането ни обратно в Ягодина доста интересно. Нямахме челници или фенери, за това използвахме светкавиците на телефоните си, за да си осветим пътя. Добре че една от пътеките до горе се използва от джипове и беше добре отъпкана.

 

 

За следващия ден бяхме набелязали Триградското ждрело и Ягодинската пещера. По пътя за пещерата, обаче, знаехме, че се намира Дяволския мост. Екопътеката до този „мост“ за мен беше най-красивото и интересно място за цялото пътешествие. Самата пътека е обозначена с маркировка, която показва, че е доста трудна за ходене и наистина си беше такава. Навсякъде имаше стръмни наклони, хлъзгава повърхност, тесни дървени мостове и изключително стръмни стъпала, граничещи със стълба. Всичко това допринесе за невероятното изживяване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това всъщност не беше част от пътеката, а лека отбивка. Реших да сляза по стълбата само защото беше там и беше страшно, защото липсваха някои от гредите, служещи за стъпала.

 

 

По пътя имаше и икона на светец, чието име за съжаление не мога да знам. Въпреки че ми прилича на Христос, не мога да кажа със сигурност дали е той или Гандалф. Ще го оставя на вашето въображение.

 

 

За съжаление снимки в Ягодинската пещера не се разрешават, но за това  пък си има достатъчно в интернет. Една от най-красивите според мен пещери, изпълнена най-различни причудливи образувания. Може би пещерните перли най-много ме впечатлиха, защото досега не бях виждал такива образувания.
 
За съжаления разходката ни из Родопите се оказа прекалено кратка, за да можем напълно да се насладим на красотата на тази планина. Нашето пътешествие трябваше да приключи в Благоевград и само късния час ни принуди да напуснем това магическо място. Но определено бих се върнал, за да довърша започнатото.
 

Автор: Станимир Боляров

Коментари (0)

България
Ще изригне ли някога Витоша?

Ще изригне ли някога Витоша?

Не са много хората в България, които познават добре миналото на Витоша. Повечето софиянци също изпитват трудност с въпроса как точно се е образувала планината до града им. Често можем да чуем от хората, че някога, не много отдавна, на билото на Витоша се е намирал кратерът на голям действащ вулкан. От него към небето се издигали черни езици дим, а по склоновете на планината са се стичали потоци лава. По-късно вулканът се затворил и неговата дейност постепенно позатихнала. Така било само на повърхността. Но вътре, в недрата на планината, нажежената магма продължавала да клокочи. Тя клокочи и днес. Събира сили, за да изригне отново с невиждана мощ. Това може да се случи утре или след двадесет, петдесет години. Но неизбежно един ден огнените езици щели отново да се издигнат и нажежената лава щяла пак да потече надолу и да залее столичния град София.