Из малко познатия Южен Пирин

13.08.2016
Една малко позната част от планината Пирин. Южен Пирин е вторият по големина дял от трите дяла на планината – Северен, Среден и Южен. С неговите 19,3% от общата площ на планината той представлява изключително интересна и разнообразна територия. Първенец на дела е вр. Свещник - 1975 m. Има още два върха с височина над 1900 m – вр. Муторог и вр. Ушите.

Началото на този дял от планината започва при седловината Попови ливади с надморска височина 1420 m. На самата седловина е разположена и хижа „Попови ливади”, както и село Попови ливади. От самата седловина на почти еднакво разстояние се издигат вр. Ореляк – 2099 m, първенец на Среден Пирин и вр. Свещник – най-висок в Южен Пирин. Като цяло по-малко посещаваният е вр. Свещник поради близостта на вече споменатия първенец на Среден Пирин.
 
 
 
 
 
 
 
 
Хижата е в доста добро състояние и е добър изходен пункт за изкачването на вр. Свещник. В зависимост от подготовката на човек, времето необходимо за изкачването на върха е около 2-3 часа. Тръгва се по горски път през много приятна иглолистна гора, представена от смърч, бял и черен бор и ела. Впечатление прави и подраста от бук. Пътеката следва бяло-червено-бяла маркировка, също така е и част от европейския маршрут Е-4. Пътеката е маркирана и има поставени табели. След около част плавно изкачване се стига до заслон „Дългия чучур”. Там е добро място за кратък отдих и допълване на водните запаси. Няколко метра по-нагоре след заслона има кръстовище и там се поема по десния път. Също има поставени табели. След като поемете по дясното разклонение маркировката от червена става зелена. Пътя също е много уютен и сутрин е сенчест. След около час ходене се стига до местност Мурата. Там има направен заслон и масичка с пейки. Мястото е подходящо да се похапне. До заслона им и поляна с малко езерце. Там също има табели, оказващи пътя към върха. Тръгвайки по пътеката иглолистната гора, където впечатление правят вековните ели, се допълва и от бяла мура. Още по-нагоре по пътя започват да се откриават и гледки към вр. Ореляк. Постепенно се излиза от гората и растителността става храстова. Наблюдават се и млади иглолистни дървета. Самият щурм на върха преминава през планински ливади, където може да видите върбовка, синя тинтява, хвойна, карамфил, рунянка и много други красиви представители на флората в Пирин.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
През цялото време, катерейки се нагоре, се открива все по-живописна гледка. А когато човек стигне и самия връх, направо остава без думи. На югозапад и запад се открива гледка към планините Беласица и Огражден, също и към Санданско-Петричкото поле и към Мелнишките пирамиди. На север много ясно се вижда Среден Пирин с вр. Ореляк. На изток може да се види долината на р. Места и рида Дъбраш от Западните Родопи. Гледайки на юг, ясно се вижда почти целия Южен Пирин и се открива невероятна гледка към планините Боздаг, Славянка и Сенгелска.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Разходката до върха и обратно определено си заслужава. Със своята малка популярност, човек остава приятно изненадан от добре запазената природа в това кътче на страната. Маршрутът е лек и приятен и почти липсват туристи, което оставя още по силни впечатления, докато се разхождате из планината.
 
 
 
 
 
 
 
 
Автор: Атанас Китев
 
 

Коментари (1)

Дани
04.09.2016 09:55
Това е изключително красиво място, заслужава си човек да отиде и да се потопи в тази пиринска приказка.