До връх Конгур и обратно

21.06.2016
А защо не и разходка по билото на Беласица?

Връх Конгур се намира непосредствено над град Петрич и е чудесен избор за първото ви запознаване с планината Беласица. Не е много висок (1951 м), нито пък е труден за изкачване дори за хора без много опит, но определено гледките си заслужават.
 
 
Нашият път нагоре започна от небезизвестната хижа Конгур, до която може да се стигне дори с кола по черен път. За около половин час с нормално темпо преминахме чудесна дъбова гора, която правеше хубава дебела и хладна сянка, което си е доста ценно сред летните жеги.
 
 
 
 
Пътят също не може да бъде изгубен лесно, както се вижда на снимката.
 
 
Малко по малко дърветата се разреждат, стават по-ниски и на все повече места се открива гледката към Петрич и околностите. И, повярвайте ми, често ще спирате да й се порадвате… Особено ако си носите фотоапарат.
 
 
 
 
Нагоре, въпреки слънцето, беше доста ветровито, а и очевидно често е така, имайки предвид порасналите настрани дървета, както и оформените им накриво корони.
 
 
 
 
Гледайки хубавите широки пътеки, от време на време в главата ми се прокрадваше мисълта дали не трябваше да си взема колелото” и както се оглеждах за евентуален маршрут за изкачване и спускане видяхме групичка колоездачи, връщащи се към Петрич. Е, в последствие разбрахме, че има доста известен пешеходен и колоездачен маршрут по билото на Беласица, от Конгур до Тумба. Правим план как някога ще минем през този маршрут и продължаваме нататък.
 
 
 
 
А с наближаването на върха слънцето грееше все по-силно и по-силно. Вече липсата на сянка се чувстваше, почивките бяха по-чести дори от селфитата :P, но пък се любувахме на гледката.
 
 
 
 
Скоро малките шипкови храстчета и хвойни бяха най-високата растителност сред нас. Но пък целта се виждаше все по-ясно.
 
 
 
 
Всъщност на върха има изоставена гръцка военна вишка, която се вижда от далеч и беше нашият пътеводител. Чувството, че си на правилната посока и приближаваш, е хубаво.
 
 
 
 
Самият връх е маркиран с бетонова пирамида, така че спокойно може да направите снимкови доказателства къде сте се изкачили. Спокойно, пише си и името на върха и надморската височина, а снимките са препоръчителни.
 
 
 
 
Споменахме ли, че през средата на върха минава българо-гръцката граница? Телената мрежа отдавна е паднала и преминаването в южната ни съседка е лесно, но скоро четох, че не е никак препоръчително, заради заровените някога мини. Имало дори и инциденти, така че като наш съвет – не ходете в Гърция, българската природа е по-хубава.
 
 
 
 
Ами бързичко снимам един кадър с пирамидката, след това още 20 с хората, накачени като маймуни по нея и тръгваме надолу. Не губим време, защото всеки си мечтае за сянката в буковата гора. Аз си мечтая и за цедено кисело мляко с боровинки, което се предлага в ресторантчето към хижа Конгур.
 
 
 
 
 
Хубавото по пътя ни надолу е, че гледката е все пред очите ви. Дори може да си ходите и да си снимате в движение и почти да не се спъвате.
 
 
Сега, след като видяхме, че Беласица е доста приятна и гостоприемна планина, е въпрос на време да се разходим по билото й, между връх Конгур и връх Тумба, а защо не и с колелата (ако успея да убедя приятелите си да се вържат на акъла ми).
 
 
 
Източник: Tabakoff photography
Следвайте Tabakoff photography във Facebook
 
 

Коментари (0)