При Боянския водопад и Боянското езеро

07.03.2016
Нашата екскурзия до Леденото кралство...

Боянският водопад се намира на 5 km от квартал „Бояна" и разходката до там, съчетана с връщане през Боянското езеро, е едно чудесно прекарване на съботния студен ден.
 
 

 
Всъщност Боянският водопад е най-големият водопад във Витоша. Водите му падат от 30 m височина и в ясни пролетни дни може да бъде забелязан дори от центъра на София... Ако знаеш накъде да гледаш :)
 
 
 
 
Пътеката е ясно отчетлива, добре маркирана и това, че тръгнахме по залез, съвсем не ни притесняваше. А и слънцето се виждаше много красиво, прекарвайки лъчите си през клоните.
 
 
 
 
Впрочем дърветата бяха с окапали листа, но съвсем не значеше, че нямате нужда да си носите фотоапарат. Пътеката лъкатуши изключително успокоително сред дървета и скали, като цялата беше покрита с килим от сухи листа. Направо да ти се прииска да полегнеш в тях.
 
 
 
 
Други дребни детайли също намираха своето място пред обектива ми.
 
 
 
 
 
 
И така малко по малко стигаме до нашата първа отправна точка, а именно замръзналия Боянски водопад.
 
 
 
 
Е, вярно е, че в тази част на годината не може да се чуе грохотът на разбиващата се вода, нито пък капките докосват лицето ти, но дори замръзнал изглежда доста величествен. Ако сте го виждали само през лятото – съветвам ви да видите и ледения му вариант.
 
 
 
 
Около 15 минутки хората нетърпеливо (с лек привкус на мрънкане) ме изчакват да доснимам природните ледени скулптури и поемаме по пътят ни надолу, посока Боянско езеро. Слънцето вече се скриваше.
 
 
 
 
Пътят е широк и полегат. Ако случайно сте си домъкнали колелото дотук – сега му е времето да се яхнете и да спускате с пълна сила.
 
 
 
 
Половин час с бодра стъпка, няколко дървени мостчета и вече сме на брега на Боянското езеро.
 
 
 
 
Ето и малко образователна информация: Знаехте ли, че езерото е изкуствено създадено през 1906 г., при построяването на витошкия водопровод. Преди това е било блатиста местност. На него е била една от първите водно-електро централи, която можете да видите в дясно от пътеката.
 
 
 
 
Видимо към езерото няма вливащи се потоци, като нивото на водата му се определя от подпочвени води и от снеготопенето, когато е най-пълноводно.
 
 
 
 
След като ВЕЦ спира да функционира, езерото отново се заблатява, докато през 2005 г. не е предприето почистването му. Сега то е важно местообитание за редица жаби и земноводни животинки.
 
 
 
 
И като за край на образователните данни – максимална дълбочина – 2 m.
 
Тръгваме си, като по краткия път към колата ни, на няколко места се разкриват приятни гледки към София, които трябва да се снимат.
 
 
 
 
Залезът оцветяваше градския смог някак си красиво :)
 
 
Автор: Димитър Табаков,
Tabakoff photography
tabakov.eu
 
 
 

Коментари (0)