Плевен отпадна от „най-големите“. Демографската ситуация в България - все по-влошаваща се!

12.05.2016
Преди броени дни Националният статистически институт (НСИ), изнесе официалните данни от ежегодната си текуща демографска статистика, отразяващата стойностите на естествения и механичния прираст, средната възраст и средната продължителност на живота на населението в България, както и броя на жителите на българските селища към края на 2015 г.

 

Макар използваните конкретни числови резултати в началото на настоящата статия, тя цели не дотам детайлно задълбочаване в конкретните резултатативни изражения, колкото обзорно очертаване на тенденциите в демографските показатели и опит за краткросрочна демографска прогноза на база досегашните тенденции. За тази цел ще бъде използван сравнителен подход между настоящата и предходни статистики.
 
 
В най-общ смисъл, наблюдаваните тенденции и нови моменти в текущата демографска статистика са следните:
 
Намаляване населението на България с 48 414 души само за една година – от 7 202 198 (2014) до 7 153 784 (2015).
 
Продължаващо задълбочаване на демографската криза – намалява раждаемостта (от 9.6‰, 2014 г. до 9,2‰, 2015 г.), повишава се смъртността (от 15,1‰, 2014 г. до 15,3‰, 2015 г.).
 
Намаляване средната продължителност на живота от 74.8 години (2014) до 74.5 години (2015) – явление, което се наблюдава за първи път в България след края на Втората световна война.
 
Отпадане на Плевен от групата на най-големите градове, с което техният брой става шест. Само за една година, населението на града се стопило от 101 978 души (2014) до 99 628 души (2015).
 
Наблюдаван отрицателен демографски прираст и намаляване на населението във Варна – явление, което също се случва за първи път след края на Втората световна война. Конкретното отрицателно изменение е с почти 1500 души : от 335 949 (2014) до 334 466 (2015).
 
Ръст от над 1000 души в населението на Харманли и положителен механичен прираст в Хасковска област, което може да се обясни с бежанската вълна и намиращият се бежански лагер край Харманли.
 
 
Текущата статистика към края на 2015 г. потвърждава утвърдилите се през последните 25 години демографски прояви. Продължаващата ниска раждаемост (9,2‰) и превишаващата я смъртност (15,3‰), водят до очертаваща се все по-трайна тенденция към намаляване населението на България с известни териториални диспропорции, изразяващи се по оста „център – периферия“. В съответствие с тези данни, естественият прираст намалява до рекордните -6,1‰, какъвто не е бил отчитан дори през години с военен режим (ПСВ и ВСВ). 
 
 
Естественото възпроизводство на населението в България може да бъде подобрено с известни политически стратегии като прилагането на пронаталистична политика и финансова помощ при раждане – явление, успяло успешно да се наложи в политико-икономическия живот на държавите от Западна Европа, благодарение на което голяма част от тях днес преодоляват отрицателната демографска тенденция. Същевременно за намаляване на смъртността е възможно прилагането на мерки с цел ръст в качеството на предстоящия живот със завишаване качествената стойност на здравеопазването, което да получава населението в България. 
 
 
Всички тези политически мерки така и не успяват да намерят своето практическо приложение на територията на България, главно поради неефективното им внедряване. Последното се доказва с демографските тенденции в изложените данни в по-горните редове.
 
 
За разлика от предвидимите резултати в естественото възпроизводство, неочаквани са промените, идващи по оста на средната продължителност на предстоящия живот. Тя намалява от 74,8 г. до 74,5 г. за едногодишен период от време. За първи път след края на ВСВ (1945), в България се наблюдава отрицателна тенденция в разглеждания показател. Това е едно нетипично явление не просто за България, но и за целия свят, дори за държави от т.нар. „Трети свят“ с влошени хигиенни и здравни показатели. 
 
 
Високата обща смъртност, включително и детска смъртност, както и нарушената етническа структура в долните възрастови групи от полово-възрастовата пирамида, изразяваща се в превес на етническо население с традиционно по-кратка продължителност на живота, най-вероятно стоят в основата на обсъжданата промяна. Предстои да разберем дали намаляването на средната продължителност на живота в България ще се окаже траен процес или ще се изрази в единичен случай.
 
 
Друг важен критерий е средна възраст на населението, която от 42,8 г. към края на 2014 г. се е покачила до 43,3 г. към края на 2015 г., което превръща българската нация сред най-застаряващите в Европа.
 
 
Този процес е тясно обвързан с намаляване на подтрудоспособното население и увеличаване на надтрудоспособното – факт, който тепърва ще започне да оказва своето осезаемо отражение в икономическия живот на страната. Всичко това се свързва с влошаване стойностите на някои показатели като демографското заместване, които са обект на детайлно изследване от професионални демографи.
 
 
По отношение динамиката в населението на българските градове, най-важната промяна настъпва при Плевен. Градът официално пада под 100 000 жители, което го отстранява от групата на най-големите български градове като с това техният брой става шест (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора). Негативната промяна при Плевен имаше предварително очаквана развръзка, най-вече с оглед на това, че точно този град изгуби най-много население между последните преброявания (2001-2011), когато жителите му се стопиха с почти 15 000 души за 10-годишен период от време. Изключването на Плевен от групата на най-големите градове, безспорно ще доведе до допълнителни икономически загуби, свързани с намаляване финансирането за облагородяване на градската среда и инфраструктурата със средства на Европейския съюз. Последните се отпускат главно на база брой на жителите като критичен финансов праг е именно 100 000 жители.
 
 
С отпадането на Плевен, продължаваща се оказва тенденцията към спад в броя на най-големите градове – от девет на брой към 2001 г., когато тук се включваха още Сливен и Добрич, през седем към 2011 г., когато бариерата все още се прескачаше от Плевен, до шест на брой към края на 2015 г.
 
 
Някои областни градове в страната също падат под важна демографска бариера – примери в това отношение са дори някои градове с по-бавен темп на намаляване като Пазарджик и Благоевград, които за първи път от десетилетия насам, през 2015 г. смъкват населението си под 70 000 жители.
 
 
От 1945 г. насам град Варна винаги е отбелязвал положителен прираст и повишаващо се население – тенденция, нарушена през 2015 г., когато жителите на Варна спадат, според текущата статистика на НСИ. Заедно с това се наблюдава увеличаване на разликата в населението между втория и третия град в България – от превес с около 3300 души за Пловдив към 2011 г., към края на изминалата година, той повежда над Варна с далеч по-убедителните 7100 души. Този факт, до голяма степен, отхвърля доскорошните подозрения, че двата града ще разменят позициите си по отношение броя на населението, като за момента преднината на Пловдив е все по-изразителна.
 
 
Последният ключов момент от текущата статистика, върху който ще се фокусирам, е наблюдаваният положителен механичен прираст в Хасковска област. В резултат на това, с над 1000 души се повишава населението на град Харманли през 2015 г. – ярко контрастиращо явление на фона на доскорошните тенденции в региона. За справка – през 2014 г., населението на града е намаляло с около 600 души, какъвто беше и трендът през предходните години. Рязкото изменение се дължи на бежанската вълна, нахлуваща в България през южната ни съседка Турция и намиращият се бежански лагер край Харманли. И макар предимно транзитният характер в пътя на мигрантите през нашата страна, те оказват ясно отражение в механичния прираст на града и областта. 
 
 
Текущата демографска статистика на НСИ към края на 2015 г. отчете все по-влошаващи се перспективи пред населението на България. Важни за анализ и наблюдение се оказаха отделни нови моменти, появяващи се за първи път, от години насам, в актуалната статистика. Проследяването през следващите няколко години на бъдещите демографски изменения в ежегодната информация, изнасяна от НСИ, ще ни даде отговор на въпросите: Дали ще се запази трендът на изменение в новите наблюдавани явления? Дали те ще придобият трайна проява и ще се превърнат ли в настъпващи процеси? Или пък ще се окажат с единичен и случаен характер? Предстои да разберем... 
 
     
Автор: Калин Сейменов,
студент по География в СУ и сътрудник на Географ БГ
 
 
 

Коментари (6)

Статистика
27.06.2016 16:13
Реално разликата между двата града е в порядъка на около 60 000 души население! Плевен, има–няма 100 хил. д., а Бургас, като махнем дузината присъединени села за квартали си е чисто и просто около 160 хиляден град! Това, е самата истина! Всичко друго е политика! И тя работи в полза на Бургас, София, Варна, Стара Загора, В. Търново и в никакъв случай не работи в полза на Плевен, Видин, Перник, Враца, Монтана...
Статистика
27.06.2016 15:56
Не най–вероятно, а абсолютен факт е, че Бургас е любимото и галено дете на властта, а Плевен умишлено и преднамерено се съсипва!
Валери Калъчев
25.05.2016 12:55
Статията е доста интересна, но подкрепям мнението по-долу, че най-вероятно Плевен принудително беше изваден от тази категория по политически причини.
Статистика
23.05.2016 23:02
Уважаеми авторе на статията! Как бихте коментирал факта, че Бургас расте от години механично, като прибави почти всички села на общината и така стана "много голям" град! Нима Плевен не може да "действа" по Бургаски манталитет!... Но, голямата разлика не е в градовете Бургас и Плевен, а в градоначалниците Димитър Николов и Георг Спартански! Първия милее за Бургас, а втория се излежава на тревичката на село.....Така с лежане на моравата не се управлява голям град!...Би ли коментирал колега написаното от мен?! И още нещо! Бургас според теб вижда ли ти се над два пъти по–голям от Плевен, защото на мен лично не! Очаквам отговор!
Мильо Лалов
18.05.2016 21:04
Много добре издържана и структурирана статия, но за жалост процесите не са добри.
Димчо
14.05.2016 18:32
Благодаря за интересната информация! Как да оправим нещата в държава, която не стимулира нито оставането в нея, нито раждането на повече деца.